ЕКСПЕРТИЗАТА ПОСОЧИ: 16-ГОДИШНАТА ИВАНА ОТ БЛАГОЕВГРАД Е ИМАЛА ТЕЖКИ НАРАНЯВАНИЯ ПРЕДИ СМЪРТТА! ПРОБИТЕ Ѝ ЗА НАРКОТИЦИ СА ЧИСТИ – КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО В ОНАЗИ НОЩ? ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО ОТГОВОР НЯМА!

Четири месеца след смъртта на 16-годишната Ивана Стойнева от Благоевград разследването все още не е дало отговор как точно е загинало момичето. Баща ѝ представя нови данни от съдебномедицинска експертиза, според които по тялото ѝ са установени наранявания и синини, причинени приживе, а пробите от урината за упойващи наркотични вещества са отрицателни. Адвокатите на Димитър и Александър отказват коментар, прокуратурата отказва коментар, полицията отказва коментар. И въпросът, който остава да виси с пълна сила, е: защо мълчите, бе?!

Четири месеца след трагичната смърт на 16-годишната Ивана Стойнева от Благоевград все още няма отговор на най-съществения въпрос по случая – как точно е настъпила смъртта на момичето и какво се е случило непосредствено преди тя да бъде открита мъртва пред блока, в който живее нейният приятел Димитър. В нощта срещу 24 май Ивана е открита мъртва след падане от петия етаж, а обстоятелствата около случилото се продължават да бъдат обект на разследване. Сега бащата на момичето – Стойне Стойнев, изнася нови данни, които по думите му се съдържат в съдебномедицинската експертиза на дъщеря му, получена от него по официален ред.

Стойнев твърди, че в експертизата ясно са описани рани и синини, причинени приживе. По думите му тези данни кореспондират със снимки, направени от семейството в деня на погребението на Ивана, които той впоследствие е предал на прокуратурата и полицията, за да бъдат приложени към разследването. Бащата посочва, че на снимките се виждат ясни следи от ожулвания, силни синини по ръцете, сериозни наранявания по кокалчетата, както и следа, която той определя като от гасена цигара. Към момента обаче няма официално публично потвърждение от МВР, прокуратурата или експерти, че показаните от него снимки сами по себе си доказват конкретно престъпление или сочат към конкретен извършител.

Особено важна част от разказа на бащата е свързана с пробите за наркотични вещества. Стойне Стойнев категорично отхвърля версията, че дъщеря му е употребявала дрога, и настоява, че съдебномедицинската експертиза показва отрицателни резултати при изследването на урината ѝ за упойващи наркотични вещества. „Най-силното нещо, което още в началото го казвах, е: „Разберете, дъщеря ни е чиста“. Нейните изследвания в съдебномедицинската експертиза, и то на урината, за упойващи наркотични вещества, са отрицателни. Тя е чиста. Тя не употребява нито алкохол, нито наркотици“, казва той.

По думите на Стойнев именно съдържанието на експертизата и снимките от погребението го карат да поставя под сериозно съмнение версията, че Ивана сама е скочила от петия етаж. Бащата смята, че описаните наранявания могат да насочват към съпротива преди смъртта. „Борила се е за живота си. Нито от полицията в Благоевград, нито от прокуратурата разследват това нещо. Тя е хапана. Доколкото разбрах, от охапването са взети ДНК. Вижте на кого от тримата е“, заявява Стойнев, като настоява тези данни да бъдат проверени в рамките на разследването.

Бащата стига и до собствена реконструкция на времето, в което според него може да е настъпила смъртта. „Значи, според моите сметки и изчисления, Ивана е убита между… някъде около 10–10:30, най-късно. След това е хвърлена, за да се направи версия за самоубийство“, посочва той. Това обаче е версията и предположението на бащата, а не установен факт по делото, поради което окончателните изводи следва да бъдат направени въз основа на всички събрани доказателства и експертизи.

Случаят започва в нощта срещу 24 май, когато 16-годишната Ивана Стойнева е открита мъртва пред блока, в който живее нейният приятел Димитър, също непълнолетен. Полицията установява, че същата вечер Ивана е била в дома на Димитър заедно с тийнейджъра Методи и 20-годишния Александър Георгиев. Първоначално според МВР там е имало парти с употреба на дрога, а Ивана е загинала след падане от петия етаж. По-късно зад блока е намерен ранен и Димитър, като първоначалните му показания са, че няма спомен от вечерта.

Според разследващите същата вечер младежите са употребили LSD, което са поръчали през приложението Telegram. На този фон бащата на Ивана продължава категорично да отхвърля версията дъщеря му да е приемала наркотични вещества и се позовава на резултатите от съдебномедицинското изследване на урината ѝ. Какво е значението на тези резултати за цялостната картина по случая е въпрос, който трябва да бъде изяснен от експертите и разследващите органи.

В разследването присъства и свидетелски разказ за мъжки глас, който същата вечер е отправил закана за убийство. Съсед в блока свидетелства, че е чул подобна заплаха. Доколко това обстоятелство е свързано с последвалата смърт на Ивана и каква доказателствена стойност има то, отново е въпрос, който не може да бъде решен с предположения, а трябва да бъде установен в рамките на разследването.

Прокуратурата обвинява за убийството 20-годишния Александър Георгиев, който е бил в апартамента в нощта на трагедията. Той също заявява, че няма спомени от случилото се. Съдът обаче приема, че няма достатъчно доказателства за това, поради което Александър е освободен. Това е важно обстоятелство, което не бива да бъде изкривявано – наличието на обвинение не означава доказана вина, а към представените данни няма информация за влязла в сила присъда срещу него.

Междувременно близо четири месеца след трагедията въпросът как точно е настъпила смъртта на Ивана остава без окончателен публичен отговор. Баща ѝ продължава да отхвърля както версията за употреба на наркотици от страна на дъщеря му, така и версията тя сама да е скочила от блока. Той настоява данните от съдебномедицинската експертиза, снимките и всички останали обстоятелства да бъдат проверени задълбочено.

Стойне Стойнев обръща внимание и на още едно обстоятелство, което според него поражда въпроси – майката на Димитър, в чийто дом е било събирането в нощта преди смъртта на Ивана, работи повече от 20 години в системата на МВР. Бащата изразява съмнение, че някой би могъл да прикрие потенциален виновник, но това негово съмнение не представлява доказателство за подобно прикриване. Именно затова той настоява случаят да бъде разгледан от друг разследващ орган и да бъде гарантирана максимална обективност.

Стойнев отправя силен призив към изпълняващата функциите главен прокурор на Република България Ваня Стефанова. „Искам да направя силен призив към изпълняващата функциите главен прокурор на Република България, госпожа Ваня Стефанова – да отнемете този случай, това разследване, от Благоевград и да го предадете на Националната следствена служба, за да има някакво обективно разследване“, казва бащата.

На фона на всичко това потърсените за позиция адвокати на Димитър и на Александър, който беше обвинен за убийството, но освободен от съда заради липса на достатъчно доказателства, отказват коментар с мотива, че разследването е на ранен етап. Потърсена е и позицията на обвинителите от Окръжна прокуратура – Благоевград, която наблюдава разследването. Оттам също отказват да коментират съдебномедицинската експертиза, получена от Стойнев, като обясняват, че тя не е единствената по случая и все още се очакват резултатите от останалите заключения.

И така картината остава болезнено непълна. От едната страна е семейство, което настоява, че дъщеря му не е употребявала наркотици и че по тялото ѝ има следи от наранявания, причинени приживе. От другата страна са разследващите органи, които посочват, че конкретната експертиза не е единствената и че се очакват още заключения. Между тях стои една 16-годишна Ивана, чиято смърт все още чака своето пълно и категорично обяснение.

КОМЕНТАР НА „ТОП ПРЕСА“: МЪЛЧАНИЕТО НЕ МОЖЕ ДА ЗАМЕСТИ ИСТИНАТА

Нека го кажем ясно: „Топ Преса“ няма да посочва виновник вместо прокуратурата и съда. Няма да превръщаме твърденията на бащата в присъда и няма да обявяваме обвиняем за виновен, преди това да бъде доказано по законовия ред. Но това не означава, че медиите трябва да мълчат. Напротив – точно когато има толкова много въпроси, журналистиката е длъжна да ги задава.

Защото тук говорим за смъртта на 16-годишно момиче. Говорим за съдебномедицинска експертиза, за която бащата твърди, че съдържа данни за наранявания и синини, причинени приживе. Говорим за отрицателни проби от урината за упойващи наркотични вещества според представеното от него. Говорим за твърдение за следа от ухапване и евентуално взет ДНК материал. Говорим за свидетелски показания за закана за убийство. Говорим за младежи, които според разследващите са употребили LSD, и за момиче, за което бащата категорично твърди, че не е употребявало наркотици. Говорим за обвинен човек, който е освободен от съда заради липса на достатъчно доказателства. И говорим за разследване, което четири месеца след трагедията все още не е дало публичен окончателен отговор как точно е настъпила смъртта.

Ние не искаме медийна присъда. Не искаме институциите да нарушават закона и да разкриват информация, която може да попречи на разследването. Не искаме сензация на всяка цена. Искаме обаче всяка следа да бъде проверена, всяка експертиза да бъде взета предвид, всяко противоречие да бъде изяснено и всяка версия да бъде проверена по един и същи професионален стандарт.

Ако експертизите покажат едно – обществото трябва да го знае. Ако покажат друго – отново трябва да бъде казано. Ако версията на бащата се окаже неподкрепена от доказателствата – това също трябва да бъде ясно. Но ако има данни, които могат да променят посоката на разследването, те не бива да бъдат оставяни да потънат в административно мълчание.

Защото едно семейство не би трябвало да води самостоятелна битка, за да получи отговор как е загинало собственото му дете. И обществото не би трябвало да се задоволява с безкрайното „разследването продължава“, когато въпросите стават все повече.

Адвокатите отказват коментар. Прокуратурата отказва коментар. Полицията отказва коментар. Експертизите се множат, очакват се още заключения, а четири месеца по-късно един основен въпрос продължава да стои пред всички: как загина Ивана?

Точно затова „Топ Преса“ ще продължи да пита. Не защото знаем кой е виновен – това е работа на разследването и съда. А защото някой трябва да настоява въпросът да не бъде забравен.

И затова питаме институциите отново:

Защо мълчите, бе?!

Как загина Ивана Стойнева?