УНИКАЛНА МАНИПУЛАЦИЯ В ЕЗИКОВАТА НА БЛАГОЕВГРАД: STEM поръчка за 187 бона съвпадна до стотинка с тайна оферта, сроковете свити незаконно, а конкуренцията – смазана от чиновнически произвол! ДЪРЖАВАТА ГО КОНСТАТИРА!

Години наред местната власт и държавните институции в Благоевград ни привикват към една особена тишина, в която обществените средства се харчат с математическа прецизност, но рядко с пазарна логика. Когато регионалният вестник „Топ Преса“ отваря темите за разходването на публичния ресурс в Пиринско, читателите знаят, че зад сухите юридически термини се крие дълбок обществен интерес. Този път обаче фокусът пада върху една обществена поръчка, чийто прочит изисква нещо повече от критичен коментар – изисква се желязна правна логика, хладен анализаторски поглед и онази специфична журналистическа чувствителност, която усеща фалшивия тон още преди да са излезли официалните констатации на контролните органи. Историята около изграждането на STEM центъра в Езикова гимназия „Академик Людмил Стоянов“ в Благоевград и софийското дружество „Юнион Интерактив“ ООД не е просто поредният административен гаф. Тя е учебникарски пример за това как една предварителна оферта може да се роди година преди процедурата, да се превърне в прогнозна стойност до стотинка и накрая да завърши с договор, сключен на символична разлика от едва 407,86 лева под финансовия таван. За да разберем дълбочината на този казус, трябва да се откажем от лесномислието на конспиративните внушения, но същевременно да откажем и наивността на чиновническия отговор, че всичко е по закон. Защото именно в сивата зона между формалното спазване на правилата и реалното отсъствие на пазарна конкуренция се раждат най-съмнителните разходвания на европейски и национални средства.

Историята започва не в кабинета на училищния директор в навечерието на обявяването на поръчката, а много по-рано – през август 2023 година. Тогава Езиковата гимназия в Благоевград трескаво подготвя концепцията си за кандидатстване за финансиране на модерна STEM среда по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Всеки юрист и експерт по обществени поръчки знае, че за да защитиш подобен проект, ти трябват пазарни доказателства за стойността на бъдещото оборудване. На хората от ръководството им е нужна индикативна оферта. И я получават. Документ с номер 1000000153 от 5 август 2023 година, издаден от „Юнион Интерактив“ ООД, фиксира цена от точно 187 407,86 лева без ДДС. Това число не е просто ориентир; то е котва, забита дълбоко в съзнанието на възложителя. Минават месеци. На 1 август 2024 година договорът за финансиране вече е факт. Дойде ли време за реалната обществена поръчка през октомври 2024 година, директорът на гимназията отваря процедурата за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на технологично оборудване с прогнозна стойност… 187 407,86 лева без ДДС. Нито лев отгоре, нито стотинка надолу. Съвпадението е абсолютно, клинично и поразително. Когато Агенцията за държавна финансова инспекция влиза на проверка, инспекторите разглеждат този детайл под лупа. Те стигат до извода, че офертата от 2023 година е служила за пазарно проучване при подготовката на концепцията, а не за пряко участие на фирмата в изготвянето на самата тръжна документация. Юридически погледнато, това разграничение е критично и пази възложителя от директно обвинение в нарушаване на забраната за предварително участие на потенциален кандидат. Но чисто човешки и професионално, като разследващи журналисти, ние няма как да подминем въпроса: защо пазарното проучване се превръща в непреодолим таван, който впоследствие се покрива с мижава разлика от едва няколко стотачки?

Тук стигаме до същинската сърцевина на проблема, която АДФИ не подминава с лека ръка. Процедурата е обявена по критерий за възлагане „най-ниска цена“. Звучи демократично и прозрачно на хартия. На практика обаче възложителят е заложил такъв рояк от изисквания към съпътстващата „Работна програма“, че самото участие се превръща в юридически минно поле. Кандидатите трябва да представят подробна организация на изпълнението, етапи, експерти, вътрешна структура, сложни мерки за качество и превенция срещу забавяне, като за всеки потенциален риск се изискват минимум две превантивни мерки и две мерки за преодоляване на последствията. Непредставянето или непълното разработване на който и да е от тези елементи влече незабавно отстраняване. И най-важното – тези работни програми не носят точки в обективна методика за оценка, а служат единствено като суров, дискретен сито-филтър. Инспекторите от финансовата инспекция улавят точно този детайл и го разглобяват с медицинска точност в констатациите си: възложителят е създал предпоставки за субектизъм, използвайки плаващи понятия като „адекватни“, „пълни“, „относими“ и „паразитни текстове“, с което е дал неограничена свобода на оценителната комисия да отсява неугодните. Заключението на АДФИ е безкомпромисно – налице е нарушение на основополагащия чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки заради необосновано ограничаване на конкуренцията. На директора на гимназията е съставен АУАН. И ако някой си мисли, че това е изолиран пропуск, нека погледне хронологията на сроковете. Поръчката е отворена на 21 октомври 2024 година, а крайната дата за подаване на оферти е сложена на 8 ноември. АДФИ изчислява едва 18 календарни дни при изискун от закона минимален срок от 20 дни, при това без възложителят да е представил каквито и да било обективни доказателства за извънредна спешност. Резултатът от тази комбинация – сбити срокове, сложни задължителни изисквания и предварително очертана рамка – е напълно предвидим. Трима стопански субекти проявяват първоначален интерес. До финалната линия обаче стига само един.

Единствената подадена оферта е от „Юнион Интерактив“ ООД. Фирмата, която година по-рано е дала онази съдбовна оферта за 187 407,86 лева. Сега тя предлага 187 000 лева без ДДС. Разликата до прогнозната стойност е точно 407 лева и 86 стотинки, или приблизително 0,22 процента. На 3 декември 2024 година договорът е подписан. С това формалната част на сделката приключва, но административните хаоси продължават. Обявлението за възложената поръчка, което законът задължава да бъде изпратено в 30-дневен срок до началото на януари 2025 година, закъснява с цели 35 дни и се появява едва на 6 февруари. В този период директорът отсъства, а функциите му се изпълняват от заместник-директора по административно-стопанската дейност, върху чиято отговорност пада и вторият съставен от АДФИ акт за административно нарушение. Пропуснато е дори оповестяването на гаранцията за изпълнение от 2 процента в официалното обявление, макар тя да присъства в тръжната документация – поредният дребен, но симптоматичен детайл, който издава небрежност или разконцентрираност при провеждането на многомилионни публични процедури. Самият факт на единия кандидат, както и спечелването от „Юнион Интерактив“, не представляват автоматично доказателство за корупция. Нашите читатели от „Топ Преса“ заслужават обективност и ние няма да паднем в капана на евтината сензация – АДФИ изрично не установява тайно споразумение, подкуп или манипулиране на цените в конкретното училище. Но именно тук започва истинската журналистическа тревога, защото името на „Юнион Интерактив“ ООД изобщо не е случайно на българския образователен пазар.

Софийското дружество с ЕИК 204660454 е мащабен играч. Данните от платформата СИГМА и Агенцията по обществени поръчки сочат, че компанията фигурира като изпълнител по впечатляващите 174 договора на обща стойност около 9,7 милиона евро, което прави почти 19 милиона лева публични средства. Това не е малка фирмичка от квартален гараж, а структурен интегратор на училищни STEM центрове, чието присъствие се усеща от Банкя до Пловдив и от София до Благоевград. Когато анализираме публичните регистри, пред нас изниква цяла мозайка от подобни процедури. В 125 СУ „Боян Пенев“ в София през 2025 година „Юнион Интерактив“ отново е единствен участник и печели поръчка за технологично оборудване за над 135 хиляди евро. В други учебни заведения в страната картината се повтаря с изумителна цикличност – прогнозни стойности, които се покриват с офертите, единични допуснати кандидати, идентични технически изисквания и специфични тежки условия за изпълнение. Единичните случаи могат да бъдат обяснени с пазарна конюнктура, липса на интерес от страна на други браншовици или специфика на софтуерните интеграции. Но когато тези елементи се подредят в дълга верига от десетки общини и училища, те се превръщат в устойчив модел. И именно тук е ролята на разследващата журналистика, подкрепяна от издания като „Топ Преса“ – да не оставя обществото с усещането, че формалното оправдание на контролните органи е край на истината. АДФИ свърши свойната работа, като хвана директора на Езиковата гимназия в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП и установи незаконосъобразно съкратените срокове. Но АДФИ е ограничен в рамките на финансовата инспекция. Зад нейните констатации остават да висят въпросите, които могат да бъдат разгадокани само с мащабен, системен анализ на всичките 174 договора на дружеството. Дали моделът от Благоевград – където стара предварителна оферта се превръща в прогнозна стойност до стотинка, последвана от изкуствени бариери, един участник и договор на ръба на тавана – се повтаря и в други училища из страната? Колко пъти индикативните цени на същата фирма са лягали в основата на тръжните документации? Колко пъти съкратените срокове са отказвали конкуренцията? Това са въпроси, на които отговор трябва да дадат вече не само финансовите инспектори, но и органите, които разследват системите за обществени поръчки в тяхната цялост. Дотогава историята в Благоевград остава мрачно предупреждение: законността в България твърде често е въпрос на правилно формулирани алинеи, зад които обаче реалната конкуренция на пазара просто изчезва, оставайки след себе си един единствен победител и едни безупречно съвпадащи до стотинка суми.

Скандалът в Езикова гимназия „Академик Людмил Стоянов“ в Благоевград обаче далеч не се изчерпва само с цифрите и административните пропуски, които вече разкрихме. Когато един репортер разрови в дълбочина документите, излизат на яве още по-шокиращи детайли, които институциите често подминават с мълчаливо съгласие, а регионални издания като „Топ Преса“ вадят на светло безкомпромисно. Защото зад благовидните фрази за „модернизация на образованието“ и „дигитална трансформация“ прозират механизми, които буквално парализират възможността за истинско пазарно състезание.

Нека се вгледаме в детайлите около прословутата „Работна програма“, която кандидатите са били задължени да представят под заплахата от мигновено отстраняване. Според изискванията на възложителя, всяка фирма е трябвало да предложи сложни матрици за управление на риска, придружени от задължителни превантивни мерки и действия за преодоляване на последствията. На хартия това изглежда като връх на управленската мисъл и загриженост за качеството. На практика обаче юристите знаят много добре кога едно изискване се превръща в капан. Когато в тръжната документация се заложат субективни критерии като „паразитни текстове“, „пълнота“ и „адекватност“, без да е разписана ясна и обективна математическа методика за тяхната оценка, се отваря широка врата за произвол на оценителната комисия. Комисията може да отхвърли неугодния кандидат под предлог, че разработката му е „недостатъчно задълбочена“, докато на правилния кандидат се разписва безупречен зелен светофар. И именно тук е най-големият удар върху принципите на равнопоставеността, който АДФИ с основание санкционира, макар санкцията под формата на няколко административни акта да изглежда прекалено мека на фона на мащаба на обществения ресурс.

Още по-тревожен е въпросът с липсата на публичност около гаранцията за изпълнение. Защо в официалното обявление за обществената поръчка е пропуснато изискването за 2 процента гаранция, при положение че то фигурира вкъщи, в дълбочината на тръжните книжа? В едно прозрачно състезание всеки детайл е от значение за привличането на външни инвеститори и конкурентни компании. Когато ключови условия са скрити или разпилени из десетки страници техническа документация, това ефективно работи срещу потенциалните участници, които не разполагат с предварителна вътрешна информация за начина, по който е конструирана поръчката. Това е класически похват за снижаване на интереса до санитарния минимум – в случая точно един единствен кандидат, който предварително знае какво точно се изисква от него, защото вече е писал оферти за същия възложител година по-рано.

И тук идва време да зададем онези неудобни въпроси, които медии като „Топ Преса“ поставят на дневен ред: кой носи реалната отговорност за този административен хаос и защо практиката по съкращаване на срокове до незаконните 18 календарни дни се е превърнала в удобен стандарт за обществените поръчки в образователния сектор? Сроковете не се свиват случайно. Когато оставиш на бизнеса едва седмица и половина да подготви сложна техническа оферта, десетки експертни автобиографии, работни програми и финансови разчети за стотици хиляди левове, ти предварително каниш на мача само тези, които вече са готови с готовите чернови от минали години. Всички останали отпадат още преди да са стъпили на терена. Именно затова този благоевградски казус не е просто изолиран инцидент на регионално ниво, а симптоматичен разрез на болната система за разходване на публични средства в държавата, където хартията търпи всичко, а конкуренцията съществува само в учебниците по икономика.