Разклатено мнозинство в Гърмен: Защо двама общински съветници обърнаха гръб на групата на ДПС

В българската провинциална политика нищо никога не е само това, което изглежда на пръв поглед. Когато на 26 септември 2026 г. местното издание „4Власт“ съобщи, че Джемал Таламанов и Владислав Качериев са напуснали групата на ДПС в Общинския съвет на Гърмен, официалните хроникьори вероятно са го отбелязали като бележка под линия. За анализатора обаче това е земетресение с епицентър в Югозапада, което засяга фундаменталните пластове на местната власт. В „Топ Преса“ сме свикнали да чета отвъд сухите протоколи и да разчитаме знаците, които политиците изпращат към публиката, преди самите те да са ги формулирали на глас.

На пръв поглед новината изглежда стандартна: двама съветници напускат партийна група. Юридическите факти обаче изискват абсолютна прецизност, за да не паднем в капана на евфемизмите. Таламанов и Качериев не напускат Общинския съвет – официалният сайт на общината все още ги води като действащи членове на местния парламент, а мандатите им са непокътнати. Те напускат именно и само групата. И тук се крие първият голям въпрос, който „Топ Преса“ поставя на масата: защо се прави тази разлика и какво се опитват да постигнат двамата местни играчи, които разполагат с нещо много по-ценно от партиен билет – със собствен, отгледан с години преференциален вот?

За да разберем дълбоката логика на този разрив, трябва да разглобим политическите портрети на двамата бегълци и да погледнем под капака на машината, която управлява община Гърмен.

Нека започнем с Джемал Таламанов – човекът от Рибново, чиято политическа и професионална биография е тясно преплетена с най-голямото селище в общината. Таламанов влиза в политиката с ясен електорален профил. През 2019 г. той събира 140 преференции, а през 2023 г., под номер 4 в листата на ДПС, удря сериозните 187 гласа лична подкрепа. В местен парламент, където мандатите се печелят с капки доверие, 187 преференции в Рибново не са случайно стечение на обстоятелствата. Това е резултат от лични контакти, семейни мрежи и авторитет в общността. Таламанов не е просто партиен чиновник; той е учител по начална училищна педагогика в СУ „Йордан Йовков“ в Рибново – среда, в която всеки преподавател ежедневно комуникира с десетки местни семейства.

Но зад учителската катедра и малката семейна фирма за строителни дейности и стъклопоставяне (ЕТ „Джемал Таламанов-2005“), чиито финансови декларации за 2025 г. показват стабилни доходи от над 52 000 лева и прилични налични спестявания, се крие много по-интересен детайл. В документ на Софийския градски съд от февруари 2026 г., свързан с регистрацията на политическата формация „Алианс за права и свободи“ (АПС), се появява декларация за индивидуално членство на лице с инициали „Джемал З. Таламанов“. Макар в съдебния акт името да не е изписано в пълен обем, политическият контекст и географската му обвързаност говорят сами. Ако този факт бъде окончателно потвърден, той пренаписва хронологията на събитията. Това означава, че разривът на Таламанов с централната или поне с досегашната партийна линия не е рожба на есента на 2026 година, а логичен завършек на процес, стартирал още по време на голямото разделение в Движението през есента на 2025 г.

Още по-интригуващ е фактът, че Таламанов е от Рибново – същото село, от което произхожда и кметът на общината Феим Иса. Официалните хроники сочат Иса като бивш кмет на Рибново и местен партиен лидер там, чиято листа Таламанов е крепил през 2023 г. Когато човек от собственото ти село и от твоя най-силен електорален резервоар реши да напусне групата ти в съвета, това не е просто политически демарш, а удар в сърцето на местната властова матрица. Още повече, че Таламанов е член на Комисията по общинска собственост, бюджет, финанси, икономика и нормативна уредба – ключовият орган, през който минава всяка стотинка и всяка сделка в общината. Ако при Таламанов говориме за тиха, но дълбока ерозия на партийната лоялност, то при Владислав Качериев имаме мащабен политически и икономически сюжет. Качериев не е партиен войник, който чака нареждания от централата. Неговата политическа биография е дълга и криволичеща, стартирала още през 2011 г., когато влиза в Общинския съвет като независим кандидат. В следващите години името му се свързва с инициативни комитети, с коалицията АБВ–Движение 21 и чак след това с ДПС. Това доказва едно нещо с абсолютна сигурност: Качериев има собствен политически бранд в община Гърмен, който съществува независимо от партийните цветни логотипи.

Доказателството за това е изборният резултат от 2023 г. Тогавашното ръководство на местната структура на ДПС го поставя на рисковото 15-о място в листата – позиция, която обикновено е запазена за пълнеж или за хора, които партията иска да накаже. Но Качериев избива рибата. Той събира 362 преференции – резултат, с който задминава не само съпартийците си на по-задни места, но и изпреварва официалния партиен елит, оставяйки зад себе си фигури като Мустафа Узун и Ахмед Ходжов. Това е чист, суров личен електорален ресурс. Като добавим към това и сериозния му бизнес профил, картинката придобива съвсем различен мащаб. Владислав Качериев е управител и съдружник в „ДЕС-М“ ООД – дружество, което има пряка държавна концесия за добив на строителни и декоративни скални материали (гнайси) от находище „Раденка“ в землището на село Крушево, дадена с решение на Министерския съвет за срок от 35 години. Тук трябва да направим важно уточнение, което като коректни журналисти от „Топ Преса“ отбелязваме дебело: става дума за държавна концесия, а не за общинска. Въпреки това бизнесът на Качериев неизбежно допира общинската администрация. През годините дружеството му е преминавало през процедури за одобряване на подробни устройствени планове за кариери, а самият той през 2022 г. беше избран за председател на Комисията по устройство на територията, земеделие и гори, околна среда, транспорт и туризъм, като в настоящия мандат отново е член на същата комисия.

Тук влизаме в територията на логичните журналистически хипотези. Дали човек с толкова мащабни бизнес интереси в сферата на подземните богатства, земите и устройството на територията може да си позволи да бъде послушен изпълнител на чужди партийни заповеди? Едва ли. През ноември 2022 г. Качериев стартира процедура пред общината за констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот в Гърмен, а през февруари 2026 г. кметът Феим Иса му разрешава изработването на проект за изменение на ПУП за два имота в квартал 61. Административните процедури вървят, но политическото търпение очевидно има своите граници.

Интересен е и хронологичният контекст на неговото откъсване. Само допреди десетина месеца – през ноември 2025 г. – Качериев все още публично посреща кмета Феим Иса в Крушево на партийна среща, на която присъстват още заместник-кметът Мюдюн Юсеин и общинският лидер на ДПС Ахмед Гогунч. Тогава изглеждаше, че мирът в местната структура е железобетонен. Но под повърхността напрежението е тлеело. Местни медии говореха за негова близост с лагера на Ахмед Доган и с фигури като бившия съветник Ахмед Вранчев, който още през 2024 г. публично се отметна от линията на Делян Пеевски. Макар преките доказателства за партиен трансфер към новите формации все още да се изясняват, фактът, че Качериев къса пъпната връзка с досегашната група точно сега, е ясен сигнал за завършен вътрешен разкол.

Всичко това ни води до голямата политическа аритметика, която „Топ Преса“ анализира без пристрастия. Общинският съвет в Гърмен се състои от 17 съветници. Управляващото мнозинство около кмета Феим Иса винаги се е крепило на фин баланс от гласове, където всяка единица е с тежестта на злато. Когато двама тежки играчи – при това с преференциален вот, дългогодишен опит и влияние в ключови комисии като бюджетната и териториалната – излязат от официалната група, управляващите губят не просто два гласа. Те губят комфорта на сигурното решение.

И тук идва най-интригуващият въпрос, на който предстои да отговорим в следващите ни разследвания: накъде отиват тези два гласа? Дали Таламанов и Качериев ще играят ролята на независими фактори, които ще преговарят „на парче“ за всяко важно допитване в ОбС, или зад тяхното напускане стои опит за конструиране на ново мнозинство, което да постави кмета Феим Иса в малцинствена и зависима позиция?

Като наблюдатели на процесите в Югозапада, ние от „Топ Преса“ ще продължим да следим всяко поименно гласуване в местния парламент, всяка имотна декларация и всяка обществена поръчка. Защото в община Гърмен политиката отдавна не е идеология – тя е аритметика на интересите, а напускането на групата на ДПС е само първият акт от една много по-голяма драма за разпределението на местната власт.