Тревожни данни от южната ни съседка, публикувани от авторитетното гръцко издание To Vima, разкриват мащабна криза в производството на прочутото сирене фета, предизвикана от драматичен спад на суровината и рекордно поскъпване по цялата верига. Добивът на овче мляко в Гърция се е сринал с цели 7,4% през първите седем месеца на годината спрямо същия период на предходната. Според Националната междупрофесионална организация на сиренето фета, ударът върху сектора е унищожителен – загубени са между 500 000 и 600 000 животни, като продължаващите огнища на шарка по овцете и козите задълбочават проблема и заплашват допълнително да удължат кризата. Дори стопаните да започнат незабавно възстановяване на стадата си, на индустрията ще са необходими поне две години, за да се доближи до предишните обеми. В същото време средната изкупна цена на овчето мляко за юли скочи с 13,2% до рекордните 1,5703 евро за килограм спрямо 1,3874 евро година по-рано. Тъй като фета е продукт със Защитено наименование за произход (ЗНП) с безкомпромисни изисквания, липсващото овче мляко не може да бъде заместено с други суровини, докато международният експорт продължава да расте. Този вакуум вече изстреля цената на дребно до 12–13 евро за килограм, а експертите предупреждават, че тя неизбежно ще достигне 15–16 евро за килограм.
Този тежък пазарен срив само на километри от границата създава безпрецедентен прозорец за действие, за който „Топ Преса“ първа алармира местния бизнес – фермерите и мандрите от Пиринския край са изправени пред историческа възможност да развият и мащабират дейността си. Районите на Гоце Делчев, Разлог, Сандански и Петрич притежават уникални природни дадености, съхранени традиции в овцевъдството и директен излаз към граничните пунктове Кулата и Илинден. Дефицитът отвъд границата променя из основи регионалния баланс на търсенето и предлагането, превръщайки качественото овче мляко в стратегически ресурс, за който преработвателите са готови да плащат значително по-високи цени.
Първата директна полза за стопаните от Благоевградска област е чувствителното повишаване на изкупните цени на суровината у нас, движено от общия недостиг на балканите. Фермите с добра материална база и стриктен здравен контрол вече могат да диктуват по-изгодни условия и да сключват дългосрочни договори както с българските фабрики, така и по линия на лицензирани трансгранични търговски партньорства. Настоящият момент обаче изисква огромно внимание към биосигурността. Опустошителната епидемия от шарка в Гърция трябва да послужи като сигнал за тревога – опазването на стадата в Пиринско като чиста от зарази зона е ключовият коз, който гарантира сигурност на доставките и предимство пред гръцките конкуренти. Модернизацията на доилните зали, подобряването на породния състав и контролът върху хигиената на млякото са преките стъпки, чрез които фермерите могат трайно да вдигнат обемите си.
Големият потенциал за Пиринския край обаче не спира до продажбата на сурово мляко, а се простира върху готовата продукция. Тъй като гръцката фета става все по-скъпа и дефицитна за крайните потребители в Европа, европейските търговски вериги вече търсят алтернативи с висока добавена стойност. Традиционното българско бяло саламурено сирене от чисто овче мляко притежава идентичен престиж и изключителни вкусови качества, добити от чистите планински пасища на Пирин и Родопите. Местните мандри имат реален шанс да стъпят на освободените пазарни позиции в Централна и Западна Европа, предлагайки редовни обеми и конкурентни цени в момент, когато гръцките доставки буксуват.
За да се реализира този пробив, от съществено значение е преодоляването на разпокъсаността сред малките стопани. Обединяването им в регионални кооперативи и сдружения на производителите в Югозапада ще позволи окрупняване на количествата, изграждане на модерни споделени охладителни центрове и инвестиции в единна търговска марка. Кризата на юг доказа, че зависимостта на огромни пазари от концентрирано производство крие рискове, а следващите две години дават на предприемачите от Пиринско рядък шанс да запълнят празнините, да привлекат европейски партньори и да изведат местното животновъдство на ново, индустриално ниво.
