Грижата за животните изисква знание и превенция

Националната кампания “Сканирай лапата”, подкрепена от Fibank, поставя фокус върху информираността и личната отговорност към четириногите

Всеки ден стотици хора се сблъскват с една и съща ситуация на улицата – блъснато куче на пътното платно, кашон с изоставени новородени котенца, изгубен домашен любимец или друго животно в беда. В такъв момент повечето от нас изпитват силно желание да помогнат, но първичният шок, липсата на опит и страхът да не сгрешим често ни блокират.
Истината е, че между доброто намерение и реално спасения живот стои правилната информация.

За да дава ясни и практически решения в критични ситуации, “Сканирай лапата” развива своята информационна и образователна мисия – инициатива на организацията Stray Angels Bulgaria, създадена с дългосрочната цел да превърне информираността в обществен стандарт, а превенцията – в осъзнат морален дълг. Поставянето на знака с QR код на ключови места в градската среда дава моментален достъп до стъпка по стъпка насоки как да реагираме, към кого да се обърнем и как да бъдем наистина полезни.
Зад каузата застава и Първа инвестиционна банка, за да помогне това послание да достигне до възможно най-много хора в цялата страна.
За наболелите проблеми около спасяването на четириногите и стъпките, които всеки от нас може да предприеме, разговаряме с Валерия Георгиева. Като посланик на кампанията “Сканирай лапата”, за нея грижата за животните в беда е ежедневно верую, а в това интервю превръщаме теорията в практически наръчник за първа помощ.

– Валерия, твоят профил отдавна се е превърнал в истински спасителен център – каузите за животни в беда са твое ежедневие. Когато погледнеш назад, коя беше ситуацията, която най-силно промени начина ти на мислене?
– Истината е, че няма един случай. Всеки оставя следа и променя нещо в теб. В началото си мислех, че най-трудното е да спасиш животното. Днес знам, че това е само началото. Следват лечението, намирането на приемен дом, социализацията, осиновяването, и най-вече борбата да не се стига до следващото изоставено животно.
Най-много ме промени осъзнаването, че огромна част от страданието е предотвратимо. Много от животните, които стигат до нас, не са жертва на лош късмет, а на човешки решения – безконтролно размножаване, липса на идентификация, безотговорно отглеждане или просто изоставяне. Затова днес вярвам, че най-голямото спасяване започва много преди някой да се обади за животно в беда.

– Всеки ден се сблъскваш с човешкото безразличие, както и с хора, които искрено искат да помогнат, но не знаят какво да направят. Каква е първата стъпка, когато пред нас има животно в беда?
– Да помогнеш означава да действаш със сърце, но и с разум. Първо трябва да преценим ситуацията без паника – има ли опасност за нас, за животното или за околните хора и животни. След това трябва да осигурим безопасна обстановка и чак тогава да предприемем действия.
Аз, например, винаги нося в дамската си чанта ръкавици за еднократна употреба. Когато помагаме на непознато животно, трябва да мислим не само за неговата безопасност, но и за собствената си. Не знаем дали е уплашено, дали изпитва силна болка, дали няма заболяване или паразити, които могат да представляват риск. Това не означава, че всяко животно е опасно, а че е разумно да спазваме добра хигиена, докато не бъде прегледано от ветеринарен лекар.
Ако се налага да го транспортираме, добре е да използваме кашон, транспортна клетка, одеяло или друго, за да ограничим стреса за животното и да предпазим както него, така и себе си. Най-важното е то възможно най-бързо да бъде прегледано от ветеринарен лекар, който да оцени състоянието му и да даде насоки за следващите стъпки.
Много хора смятат, че ако не могат сами да спасят животното, няма смисъл да правят нищо. Това не е вярно. Понякога най-ценната помощ е един навременен сигнал, добра снимка, точно местоположение или обаждане до правилното място. Най-важното е да не подминаваме.

– Кои са най-честите пропуски на стопаните, които по-късно превръщат техните домашни любимци в поредното животно в беда?
– Почти винаги става дума за едни и същи неща – липса на чип и регистрация, свободно разхождане без контрол, ненавременно кастриране на животните и подценяване на риска. Kогато няма контрол върху размножаването, резултатът често са още десетки нежелани животни, които след време попадат на улицата. Или много хора вярват, че “на моето куче няма да му се случи”. Но животните се губят за секунди.
Когато няма чип и регистрация, шансът едно изгубено животно да се върне при стопанина си е много по-малък. Важно е да уточним, че микрочипът не е GPS устройство и не позволява проследяване в реално време. Той съдържа уникален идентификационен номер, чрез който при сканиране от ветеринарен лекар или компетентен орган може да бъде установена връзка между животното и неговия регистриран стопанин.
Именно затова регистрацията е толкова важна – тя създава възможност за проследимост и поемане на отговорност. При изгубено животно, при инцидент или при сигнал за изоставяне, чипът може да бъде разликата между това едно животно да остане анонимно и това да бъде върнато при своето семейство.
Отговорното стопанство започва много преди да възникне проблем и точно това се опитваме да покажем и чрез “Сканирай лапата” – че превенцията е най-важната форма на грижа. Когато един човек знае своите отговорности като стопанин, когато животното е идентифицирано, регистрирано и обгрижвано правилно, много от ситуациите, в които днес виждаме животни в беда, могат да бъдат предотвратени.
А когато все пак възникне проблем, най-важното е хората да знаят как да реагират – към кого да се обърнат и как да помогнат правилно. Именно затова “Сканирай лапата” свързва двете страни на отговорността – превенцията и адекватната реакция в критичен момент.

– Какво би казала на всеки, който иска да вземе домашен любимец, но не си дава сметка за ангажимента през следващите 10-15 години?
– Бих помолила всеки първо да си зададе един много прост въпрос: “Готов ли съм да се грижа за това животно и в трудните моменти, не само когато е малко, сладко и удобно?”. Много хора виждат само началото – малкото кученце или коте, емоцията, радостта вкъщи. Но животното е дългосрочен ангажимент. Има храна, ваксини, обезпаразитяване, профилактични прегледи, ветеринарни грижи при заболяване или инцидент. Понякога се появяват и непредвидени разходи, които могат да бъдат сериозни. За съжаление, много от животните, които попадат при нас, някога са били нечий избор. А едно животно не разбира тези причини – то просто губи своя дом. Да вземеш домашен любимец означава да поемеш отговорност за живо същество, което ще разчита на теб всеки ден – когато е здраво, когато е болно, когато остарее. Не е достатъчно просто да го обичаш. Трябва да можеш да се грижиш за него и когато ситуацията стане трудна. Моят съвет е прост – преди да вземете животно, помислете дали сте готови за целия пакет, не само за красивата част. Любовта е началото, но истинската любов към едно животно се доказва с постоянна грижа, търпение и отговорност през целия му живот.

– Нека дадем ясен, практически съвет на читателите: Кои са първите три неща, които ТРЯБВА да направим, когато видим животно в беда?
– Първо – обезопасете мястото, ако това е възможно. Ако животното е на пътното платно или в опасна зона, най-важното е да предотвратите допълнителен риск – както за него, така и за хората около вас.
Второ – обезопасете себе си.
Трето – потърсете експертна помощ. Подайте сигнал и потърсете съдействие според конкретната ситуация. При спешни случаи може да се потърси помощ чрез 112, а за различните населени места има и конкретни контакти и механизми за реакция.
Именно тук инициативи като “Сканирай лапата” са изключително полезни – защото събират на едно място проверена информация, насоки за действие и контакти според населеното място. В критичен момент най-важното е човек да не губи време в търсене, а да знае каква е правилната следваща стъпка.

– Намираме блъснато куче или котка на пътното платно. Как безопасно да го преместим, без да го нараним допълнително и без то да ни ухапе или одраска?
– Преди всичко трябва да мислим за собствената си безопасност. Животно, което изпитва силна болка, може да реагира инстинктивно и да ухапе дори човека, който се опитва да му помогне.
Ако няма непосредствена опасност, не бива да местим животното излишно. Ако се налага да бъде преместено от пътното платно, това трябва да стане възможно най-внимателно, като тялото се поддържа стабилно. Добре е да се използва одеяло, яке или твърда повърхност, когато това е възможно.
След това животното трябва възможно най-бързо да бъде прегледано от ветеринарен лекар в най-близката работеща клиника.

– Какво правим, ако нямаме възможност или финансови средства веднага да закараме животното на ветеринарен лекар?
– Това не означава, че трябва да се откажем. Ако имате възможност, най-ценната помощ е да заведете животното до ветеринарен лекар. Знам, че много хора се притесняват, че няма да могат да платят лечението. Истината е, че много често именно тогава се случват най-хубавите неща – когато един човек направи първата крачка, се намират десетки други, които се включват с дарения, споделяне, транспорт, приемен дом или поемане на ветеринарните разходи. Хората са склонни да помагат, когато видят, че някой вече е проявил смелост и е започнал. Ако наистина нямате възможност да транспортирате животното, подайте сигнал възможно най-бързо, посочете точната локация, изпратете снимки и опишете състоянието му възможно най-подробно. Трябва обаче да сме честни – не винаги има свободен екип, доброволец или организация, които да реагират веднага. Именно затова първият човек на място често се оказва най-важната връзка в цялата спасителна верига.
Понякога именно добрият сигнал е това, което спасява живота – едното е безплатно, а другото е безценно!

– Виждаме куче, затворено в кола на слънце през лятото, или животно, затворено на тераса без вода. Каква е законната и правилна процедура?
– Най-важното е да не си казваме “някой друг ще се погрижи”. В такива ситуации времето може да бъде решаващо, особено през горещите летни дни.
Първо трябва да преценим ситуацията – има ли непосредствена опасност за животното, колко време е в това състояние и има ли начин да бъде установен стопанинът. Добре е да се направят снимки или видео, да се запишат мястото и часът, защото това може да бъде важно при подаване на сигнал.
След това трябва да потърсим съдействие от компетентните органи – при непосредствена опасност това може да бъде сигнал на 112, а според конкретния случай могат да бъдат уведомени полицията, общината или други отговорни институции.
Много хора се притесняват дали имат право да реагират и често точно това ги кара да подминат. Но да подадеш сигнал не означава да се намесваш неправомерно – напротив, това е начинът да реагираш отговорно и в рамките на закона, когато станеш свидетел на възможно нарушение или ситуация, в която животно е в риск.

– Ако станем свидетели на пряко насилие или систематично малтретиране на животно – какво следва да направим?
– Това вече не е просто морален въпрос, а въпрос на закон. Съберете доказателства – снимки, видео, свидетели – и подайте сигнал до компетентните институции. Как и кои са те – разказваме подробно в www.skanirailapata.bg Всеки подаден сигнал е една пробудена човешка съвест и знак, че обществото няма да приема жестокостта като нещо нормално.

– Ако можеш да оставиш едно-единствено послание към всеки, който утре ще излезе на улицата и може да срещне животно в нужда – кое е то?
– Не всеки може да прибере животно, не всеки може да плати лечение. Но всеки може да спре за минута, да потърси информация, да подаде сигнал или да се обади за помощ. Понякога именно тази една минута е началото на нечий втори шанс. Не се страхувайте, че няма да направите достатъчно. Много по-страшно е да не направите нищо.

trud.bg