ЕКО СКАНДАЛ В ПОДНОЖИЕТО НА РИЛА: РИОСВ – БЛАГОЕГВРАД УЗАКОНИ СТРОИТЕЛСТВО НА СТРАНОПРИЕМНИЦА НА ПРАГА НА НАТУРА 2000

Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград официално отвори вратата за ново мащабно строителство в чувствителен район, издавайки скандално решение, с което се спестява задължителната Оценка на въздействието върху околната среда. С документа, носещ извънредно озадачаващия номер Решение № BD-66/PR от 09.04.2026 година, администрацията под ръководството на директора Снежина Кръстева-Киимова дава зелена светлина на фирма „МБЖИН 2004“ ЕООД да реализира инвестиционно предложение за изграждане на кръчма и страноприемница в новообразуван поземлен имот с идентификатор 22602.501.10 по кадастралната карта на с. Лозно равнище в община Разлог. На фона на крещящата нужда от екологична грижа за Пиринския и Рилския регион, институциите подписват индулгенция за обединяването на имоти с номера 22602.501.6 и 22602.501.58, пренебрегвайки факта, че всяка сграда ще се простира на застроена площ до 100 квадратни метра, но с неизбежна сондажна, кабелна и транспортна инфраструктура в непосредствена близост до девствени територии.

Най-тревожният аспект от административния акт, разкрит от медиите, е бруталното подценяване на географската близост до европейската екологична мрежа Натура 2000. Географският парадокс в казуса е ясен и заслужава най-остро журналистическо внимание, тъй като имотът се намира в землището на разложкото село Лозно равнище, разположено в живописната котловина между Рила и Пирин, но административната сянка на екологичния удар пада право върху девствените склонове на Рила планина. В официалните документи на екоинспекцията черно на бяло е записано, че инвестиционното намерение на „МБЖИН 2004“ ЕООД засяга територии в непосредствена близост именно до величествения масив на Рила, който е обявен за защитена зона с код BG0000636 за опазване на ценни природни местообитания, редки видове и дива флора и фауна. В самото решение сухо се констатира, че обектът се намира само на километър и осемстотин и десет метра от защитената територия, като в други точки разстоянието спада дори до плашещо близвените четири километра и половина. Въпреки тези скандално малки буферни зони, от РИОСВ – Благоевград удобно пропускат да изготвят задълбочен кумулативен анализ на натрупаното антропогенно натоварване в региона, оставяйки на произвола съдбата на уникалните екосистеми под предтекст, че инвестиционното предложение попадало уж извън формалните граници на защитената територия. Подобен подход поражда основателни съмнения за механично претудване на документи в услуга на частни бизнес интереси за сметка на обществения екологичен интерес.

Подобно разположение превръща проекта за мащабна страноприемница и кръчма в пряка заплаха за буферната екологична зона, където всеки нов километър асфалт, електропровод или канализационен колектор отрязва живи връзки от естествените миграционни коридори на животните и подкопава крехкия природен баланс на планината. Вместо да защитят рилските екосистеми от лавинообразното застрояване, чиновниците от РИОСВ – Благоевград удобно манипулират общественото мнение с геометрични отстояния от хиляди метри, прикривайки факта, че всяко ново заведение в подножието на планината привлича тълпи туристи, автомобилен трафик и антропогенен натиск, които неизбежно се разливат навътре в защитените територии.

Още по-съмнително изглежда мълчанието на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ и Регионалната здравна инспекция, които с лека ръка са съгласували проекта, въпреки че имотите засягат водни тела в поречия с чувствителен дебит. Докато на хартия се декларира перфектно състояние на водите съгласно Плана за управление на речните басейни 2022-2027 година, на практика липсват каквито и да било гаранции как ще се справя новото масирано заведение с битовите и кухненски отпадъчни води в планинска зона без изградена мащабна канализация. Презастрояването на разложките села под благосклонния поглед на екоинспекцията се превръща в системен порочен модел, при който инвеститори получават петгодишен индустриален картбланш по силата на чл. 93 от Закона за опазване на околната среда, без никой да дава сметка за дългосрочните щети върху природата. Скандалното решение от април 2026 година пореден път доказва пред читателите на Топ Преса, че държавните институции действат като гумени печати за строителната мафия, а обществеността остава последната преграда пред безмилостното бетониране на българската природа.