МЕГА СКАНДАЛ В БАБХ- БЛАГОЕВГРАД! ВСИЧКО МАЙ Е СХЕМА! Хроника на една предизвестена зараза: Какво показва фактологията за разпространението на шарката по овцете и козите в Благоевградско

Рискът никога не идва без предупреждение, но въпросът е дали институциите разчитат знаците навреме или просто следват следите, оставени от неизбежното. Когато на 24 март 2026 година Областната епизоотична комисия в Благоевград се събира на извънредно заседание заради влошената епизоотична обстановка в Гърция и Кипър, никой в зала не си прави илюзии, че заплахата е абстрактна. На европейско ниво още на 12 март Европейската комисия приема решение за спешни мерки срещу шарката в южната ни съседка, а между 13 и 30 юли Гърция официално докладва още 28 нови огнища. Лятото на 2026 година се оказва горещо не само заради температурите, но и заради напрежението по южната граница. Превантивните мерки, засиленият ветеринарен контрол и ограниченията върху събиранията на животни се обсъждат още в началото на пролетта, което доказва еднозначно предварителен поглед върху опасността. За Югозападна България рискът не възниква внезапно в края на юли, а е добре познат сценарий, чиито контури са били ясни месеци преди първия официален удар. Този факт поставя в съвсем друга светлина следващите събития и налага задълбочено проучване на Топ Преса, което търси отговор на фундаменталния въпрос: какво са знаели институциите, кога са го знаели, какво са предприели и какъв е измеримият резултат от тези действия.

Хронологията започва да се разплита на 29 юли, когато е установено първично огнище в село Тешово, община Хаджидимово, засегнало два епидемиологично свързани животновъдни обекта с общо 220 овце. Българската агенция по безопасност на храните определя случая като първично възникнал, след което се задейства стандартната административна машина с дефиниране на 5-километрова защитна зона около Тешово, Лъки, Гайтаниново и Парил, както и 20-километрова надзорна зона в общините Хаджидимово, Сандански, Гоце Делчев и Гърмен. В началото на август Областната епизоотична комисия отново заседава с официално декларираната цел да ограничи разпространението и да не допусне заразата в други области, акцентирайки върху междуинституционалното взаимодействие. Тук обаче възниква първият голям журналистически въпрос, който проучването на Топ Преса поставя с цялата му острота: какви точно практически мерки са предприети след това заседание, колко проверки на терен са извършени, колко стопанства и животни са преминали през преглед, колко проби са взети и по какъв обективен и измерим показател БАБХ и Областната дирекция по безопасност на храните в Благоевград оценяват ефективността на тези действия. Липсата на прецизни числа превръща административните уверения в пожелателни декларации, докато епидемиологичната картина на терена започва да се усложнява. На 20 август е подписана заповедта за ново огнище, обявено публично на следващия ден, в животновъден обект в село Бучино, община Благоевград, където се отглеждат 440 овце, а сигналът е подаден от обслужващия стопанството регистриран ветеринарен лекар. Само седмица по-късно, на 28 август, пламва ново първично огнище в село Обел, община Благоевград, с 67 животни, отново след сигнал от практикуващ лекар, като в защитната зона попадат Клисура, Логодаж и Обел. Точно тук се оформя една от най-интригуващите и същевременно с това тревожни линии на разследването на Топ Преса, защото само ден по-късно, на 29 август, излиза заповед за заразени животни в два епидемиологично свързани обекта в Логодаж с общо 202 животни, а публичното съобщение следва на 31 август. Фактът, че Логодаж вече се е намирал в предварително очертаната 5-километрова защитна зона около огнището в Обел, поражда неизбежни съмнения и професионални въпроси. За да се разбере същността на проблема, не е достатъчно да се констатира датата на заповедта, а трябва да се потърси кога точно са се появили първите клинични признаци в Логодаж, кога е подаден сигналът към контролните органи, кога официален ветеринарен лекар е посетил обектите, кога са взети пробите, кога те са постъпили в лабораторията и кога е излязъл положителният резултат. Времевата линия е критична, защото датата на официалното обявяване не е задължително моментът на проникване на вируса в стопанството. Епизоотичното проучване би трябвало да даде отговор дали инфекцията е циркулирала в Логодаж още преди обявяването на огнището в Обел или институционалният контрол е закъснял спрямо скритото разпространение на болестта. Моделът обаче продължава да се повтаря с математическа точност.

На 4 септември БАБХ съобщава за първично огнище в село Кърналово, община Петрич, с 264 дребни преживни животни, чиято защитна и надзорна зона обхващат десетки населени места. Само пет дни по-късно, на 9 септември, агенцията обявява още две първични огнища в Дреново и Михнево, община Петрич, с общо 180 овце, като собствениците подават сигнали след появата на видими клинични признаци. Тревожният детайл тук е, че Михнево вече се е намирало в 5-километровата защитна зона около Кърналово, точно както Логодаж се е намирал в защитната зона около Обел. Този повтарящ се сценарий насочва проучването на Топ Преса към неизбежния въпрос за ефективността на надзора: кога след установяването на Кърналово са били посетени обектите в Михнево, колко стопанства са проверени, колко животни са прегледани клинично, взимани ли са предварителни проби преди появата на симптомите и какъв е бил техният резултат. Междувременно епицентърът на заразата започва да се разширява и към съседна област Кюстендил, където на 5 септември е открито огнище в село Смоличано, община Невестино, а на 16 септември следва ново първично огнище във Ваксево с 15 овце, чиято 20-километрова надзорна зона отново засяга благоевградските села Бучино, Българчево, Дренково, Клисура, Лисия и Логодаж — места, които вече са били арена на епизоотични тревоги през август и септември. Когато цялата тази хронология се подреди в един непрекъснат разказ — Тешово на 29 юли, Бучино около 20–21 август, Обел на 28 август, Логодаж със заповед от 29 август, Кърналово на 4 септември, Смоличано на 5 септември, Дреново и Михнево на 9 септември и Ваксево на 16 септември — пред обществеността изниква мащабна картина на поне девет засегнати животновъдни обекта в седем населени места само в област Благоевград, в които по официални данни се отглеждат общо 1373 животни. Журналистическата прецизност изисква дебело да се подчертае, че това число представлява сборът на животните, декларирани в засегнатите обекти, а не доказан брой умъртвени или унищожени животни, тъй като подобно прибързано твърдение би било професионално неистинно при липсата на изчерпателни и официално обобщени справки от държавните органи. Тук се явява и концептуалният проблем с понятието „първично огнище“, което БАБХ прилага към редица от тези случаи. Поставя се въпросът какви епизоотични критерии оправдават тази квалификация, при положение че ако огнищата са епидемиологично независими, трябва да се посочи конкретен източник на инфекция за всяко от тях, а ако между тях съществува скрита връзка, тя трябва да бъде доказана чрез задълбочени лабораторни и полеви анализи. Произходът на самия вирус остава в основата на общественото напрежение. Институциите предупреждават за опасността от Гърция още през март, а първото огнище в Благоевградско пламва в граничното село Тешово, но въпреки това липсват категорични доказателства, публично представени от властите, които да потвърждават директен внос от южната съседка. Това задължава Топ Преса да постави въпроса дали епизоотичните проучвания изобщо са разгледали тази хипотеза в дълбочина и какви други възможни вътрешни или външни източници на зараза са били подложени на проверка. От особена важност е въпросът за движението и проследимостта на животните, тъй като за всяко засегнато стопанство трябва прецизно да се установи дали е имало входящи или изходящи трансфери на овце и кози, покупко-продажби, транспорт до пазари и кланици, участие на общи търговци, превозвачи, ветеринарни специалисти или съвместно ползване на пасища. Разминаванията между физически установените животни на терен и тези, които фигурират в Интегрираната информационна система на БАБХ (ВетИС) непосредствено преди регистрирането на огнищата, също остават тема, която изисква институционален отговор, защото всяка неточност в регистрите рефлектира върху контрола. Паралелно с това възниква и въпросът за незаконното движение на животни — колко проверки на транспортни средства са извършили ОДБХ, БАБХ и съвместните органи на реда, колко нарушения са констатирани, колко животни са превозвани без редовни документи и колко актове и наказателни постановления са издадени в рамките на тази кампания. Самият факт, че една административна зона е очертана с радиус от 20 километра на хартия, не означава, че на терен е осъществен реален и ефективен надзор. Журналистическото проучване показва необходимост от ясни отговори за това колко точно стопанства попадат във всяка защитна и надзорна зона, колко от тях са реално посетени от ветеринарни екипи, колко животни са прегледани, колко проби са изпратени за анализ и каква е била организацията на работата на терен. Липсата на измерими показатели за ефективност оставя обществото в ролята на пасивен наблюдател, който научава за новите огнища едва след като клиничните признаци вече са се проявили и стопаните сами са подали сигнал. Лабораторната диагностика също се нуждае от пълна прозрачност, включваща точен час на пробовземането, име на лабораторията, време на постъпване на пробите, използван метод, потвърдителни изследвания и безупречна времева линия от първите симптоми до дезинфекцията на обекта.

Въпросът с обезщетенията е другата болна тема за животновъдите, които очакват да разберат колко животни реално са умъртвени, колко от тях са оценени за компенсация, каква е общата сума на определените средства, колко реално е изплатено до момента и има ли случаи на отказани обезщетения и на какво правно основание. Прессъобщенията на БАБХ, макар и редовни, предоставят твърде обща информация за населеното място и броя на животните, но за истински обществен контрол са нужни оперативни справки за всички проверени обекти, отрицателни проби, установени санкции и приключени огнища, каквито към момента липсват в леснодостъпен и обобщен вид. Въз основа на всичко това Топ Преса формулира своите ключови въпроси към отговорните институции: след като Логодаж и Михнево вече са били в защитни зони на предходни огнища, какви конкретни превантивни действия са извършени в тях в периода между двете огнища; каква е предполагаемата дата на проникване на вируса във всяко засегнато стопанство според епизоотичните проучвания; има ли доказана връзка между огнищата в Благоевградско и тези в Кюстендилско; и какво в крайна сметка показват данните за разпространението между 29 юли и 16 септември 2026 година. В този текст няма място за евтини сензации, предварителни присъди или необосновани квалификации спрямо БАБХ и ОДБХ Благоевград, защото силата на едно истинско разследване се крие единствено във фактите, хронологията и логиката на зададените въпроси. Затова Топ Преса официално ще изиска от държавните институции пълния комплект заповеди за огнищата, протоколите от заседанията на Областната епизоотична комисия, пълните епизоотични проучвания, лабораторните протоколи, справките за проверките на терен, данните за движението на животни и официалната отчетност за изплатените обезщетения. Въпросът днес вече не е просто къде е пламнало поредното огнище в Югозападна България, а какво разкрива цялата хронология за способността на държавния ветеринарен контрол да изпреварва разпространението на заразата, вместо просто да констатира нейните последици след появата на клиничните признаци.