Как търновецът св. Киприан стана духовният водач на цяла Русия

Светъл пример за мащабите на българската средновековна култура остава делото на св. Киприан — митрополит Киевски, Московски и всеруски чудотворец, чиято памет Църквата почита на 16 септември

На 16 септември православната църква отбелязва паметта на трима забележителни духовни стълбове — света великомъченица Евфимия Всехвална, света мъченица Людмила Чешка и светителя Киприан, митрополит Киевски и Московски, който е българин по произход. Празникът обединява паметта за чутовни чудеса, мъченическа саможертва и триумфа на българската средновековна книжовност и духовност по света.

Търновецът, който стана духовен водач на Русия

Централно място в историческата ни памет за този ден заема образът на св. Киприан Всеруски — забележителен българин, родом от тогавашната столица Търново. Отличаващ се с изключително любомъдрие, свят живот и дълбока начетеност в свещените книги, той се издига до най-висшия духовен пост в руските земи. Св. Киприан се превръща в истински пастир и учител, който неуморно наставлява своето паство в страх Божий, покаяние и молитва, като строго осъжда празнословието.

Въпреки огромната си власт и мащабна отговорност, великият българин копнее за тих и безмълвен живот. Затова той често се оттегля в митрополитското си село Голенишчево, разположено сред гъсти гори между реките Сетун и Раменис. Там изгражда храм на тримата светители, ръкополага духовници и се отдава на колосална книжовна дейност — преписва и превежда множество свещени книги от гръцки на славянски език, пренасяйки българските традиции далеч на север. Автор е и на житието на руския чудотворец св. Петър.

Усещайки приближаването на смъртта, четири дни преди кончината си през 1406 г., митрополит Киприан проявява висше християнско смирение. Той написва прощална грамота, в която дава благословия на вярващите, но и сам моли за прошка от тях, оставяйки завет, че именно смирението покрива греховете и насочва всичко към добро.

Чудото на св. Евфимия Всехвална и победата над ереста

Заедно с българския светител, Църквата възхвалява и света великомъченица Евфимия Всехвална. Нейната памет е дълбоко свързана с Четвъртия вселенски събор в Халкидон през 451 г., свикан заради ереста на Диоскор и Евтихий, които лъжливо твърдели, че Христос има само божествена, но не и човешка природа.

След безкрайни и неуспешни спорове между православни и еретици, цариградският патриарх Анатолий предлага спорът да бъде решен от самия Бог чрез мощите на св. Евфимия. Двете страни написват своите вероизповедания и ги поставят в ковчега на светицата, който запечатват с царски печат и оставят под военна стража. След тридневен пост и молитва, ковчегът е отворен пред очите на всички: православното изповедание стояло в дясната ръка на светицата, а еретическото било захвърлено под нозете ѝ. Така с божествено чудо спорът приключва с триумф за истината.

Мъченическата съдба на св. Людмила Чешка

Третият пример за непоколебима вяра на този ден е света мъченица Людмила — княгиня, родом от Сърбия, омъжена за чешкия княз Боривой. В епоха, когато чешкият народ все още е езически, младото семейство приема Светото Кръщение, изгражда църкви и започва да разпространява християнството.

След ранната смърт на съпруга си и по-късно на сина си Братислав, властта се поема от нейния внук Вячеслав. Майката на Вячеслав обаче възненавижда свекърва си и изпраща наемни боляри в град Течин, където св. Людмила се е оттеглила. Една вечер заговорниците разбиват вратите на двореца, хвърлят въже около шията на 61-годишната княгиня и я удушават.

Бог прославя мястото на нейното погребение под градската стена с чудни знамения — горящи свещи нощем и изцеление на слепец. По-късно нейният внук Вячеслав пренася светите ѝ мощи в Прага, в църквата „Свети Георги“, където те продължават да излъчват благодат и чудеса.

Обединени в един празничен ден, житията на тези трима светци напомнят за силата на християнския дух, като за нас остава гордостта, че редом до най-великите мъченици на ранното християнство и европейската история, стои името и делото на един велик българин.

blitz.bg