Когато спасителят се превърне в проблем: Как Пирин Благоевград се затвори в порочния кръг на перманентната криза и има ли изход от финансовия лабиринт

Днешната картина в Благоевград е болезнена, тежка и натоварена с горчивината на десетилетия неспуснати докрай надежди, като в центъра на това обществено напрежение отново стои футболен клуб Пирин – име с огромна тежест в българския спорт, което днес се сблъсква с поредния си екзистенциален срив, условен лиценз, напрежение около приходната администрация, чести смени на собственици и ръководители, спорове около акциите, недоволство на привържениците и постоянния, изнервящ въпрос кой всъщност ще плати сметката за професионалния футбол утре. Когато човек наблюдава отстрани поредната вълна от декларации, протести, оттегляния и спешни преговори, най-лесното и същевременно най-опасно изкушение е да се потърси един единствен удобен виновник – конкретен ръководител, бивш кмет, настоящ собственик или временен инвеститор, чието име да бъде натоварено с цялата тежест на обществения гняв; това елементарно обяснение обаче, колкото и да успокоява страстите на трибуните, е дълбоко неточно и заблуждаващо, защото задънената улица, в която се намира клубът днес, не е резултат от едно еднолично решение или внезапна злонамереност, а натрупван с години структурен дефект в икономическия модел на управление, в който финансовите, собственическите, управленските и спортните измерения се преплитат в неизбежна верижна реакция, а аналитичният екип на „Топ Преса“ реши да събере разпръснатите парчета от този сложен пъзел, за да проследи хронологията, да съпостави публичните версии и да потърси отговор не само на въпроса кой какво е подписал, а защо самата система в Благоевград сякаш е програмирана непрекъснато да ражда нови кризи.

Ако се върнем назад в хронологията, за да разберем дълбоките корени на днешните събития, неизбежно стигаме до периода на Пол Белогур и онези години, в които частното финансиране се утвърди като единствения спасителен буфер, държал професионалния футбол на повърхността в Благоевград, но именно тогава стана видима и фундаменталната слабост на целия модел – ОФК Пирин и неговите наследници доказано не могат да поддържат конкурентноспособно ниво във футболен елит или дори във втория ешелон само със собствените си устойчиви приходи от билети, скромни реклами и местни бизнес партньорства без постоянен външен донор. Когато този мащабен външен инвеститор се оттегли, системата остана без кислород, а счетоводните отчети започнаха да говорят на език, който твърде малко хора искаха да чуят навреме, като например официалните данни на общинското дружество от 2002 година насам и конкретно около 2022 година, когато по налични отчетни документи активите възлизат на едва около 123 000 лева при задължения от порядъка на 243 000 лева, което формира отрицателен собствен капитал от минус 120 000 лева и символични парични наличности по сметките в края на отчетния период. На този фон отчетените приходи от близо 1,088 милиона лева можеха да изглеждат респектиращо само за неподготвения поглед, но зад тях стояха масивни финансирания, включително общинска субсидия, а счетоводната печалба от няколко хиляди лева беше фиктивна утеха, защото при отрицателен собствен капитал, крехка ликвидност и натрупани дългове едно дружество е финансово нездраво и уязвимо при всяко леко забавяне на постъпленията.

Тази крехка конструкция се срива тежко през 2023 година, оставяйки след себе си тежко финансово наследство, за което впоследствие открито говорят както новото общинско ръководство, така и идващите управленци на клуба, като официално оповестените суми сочат приблизително 323 224 лева задължения за неизплатени заплати към футболисти и персонал, около 312 490 лева към приходната агенция НАП и близо 200 000 лева към различни външни контрагенти и доставчици, което натрупва общ товар от над 835 000 лева; тук пред всяко сериозно разследване логично застава въпросът как за толкова кратък хронологичен период финансовата позиция може да се срине толкова драматично, кои от тези задължения реално са били просрочени към съответните падежни дати, кои са били обезпечени с бъдещи вземания и кои от тези вземания са били реално събираеми в условията на криза. В тази посока честният журналистически анализ изисква да бъде представена и противоположната позиция на тогавашния кмет Илко Стоянов, който нееднократно е подчертавал, че срещу тези задължения е имало съответни вземания на дружеството, но тук е ключовата разлика, която финансистите правят веднага – счетоводното вземане далеч не е равно на налични пари в касата или по банковата сметка, тъй като ако едно дружество има документално вземане от 500 000 лева, то не разполага с 500 000 лева оперативна ликвидност за плащане на заплати днес, а решаващи за неговото оцеляване остават реалната събираемост и строгите срокове, които в условията на спортен клуб рядко чакат съдебни изпълнители или преговори.

Преминаването към 2024 година донесе структурна промяна, която бе представена като оздравителен ход, но на практика раздели историята на клуба на две отделни писти, като ПФК „Пирин 22“ АД всъщност е дружество, регистрирано още през 2022 година в контекста на предишни управленски модели, което през 2024 година се трансформира в основния юридически инструмент за управление на професионалния футбол, докато Георги Спасов и Милен Стефанов заемат водеща роля, а общинското ОФК „Пирин“ запазва скромно 10 процента участие в новото акционерно дружество. Професионалният футбол и първият отбор бяха прехвърлени към новото търговско дружество с надещата за нов бизнес подход, докато старото общинско ОФК остана натоварено с управлението на детско-юношеската школа и с тежкото историческо наследство от натрупани дългове, а самата Община Благоевград открито призна през 2024 година, че за нейния бюджет е непосилно самостоятелно да издържа целия професионален спорт, което беше и най-ясното официално признание за структурен проблем, а не за временно недоразумение. Отчетите на общинското дружество за 2024 година показаха ясна стратегия за свиване на разходите, насочване на общинските трансфери приоритетно към погасяване на стари задължения към НАП и извеждане на текущата спортно-техническа дейност извън пределите на общинската структура, което доведе до парадоксално разделяне на две финансови истории – едната, затънала в миналото, и другата, която трябваше да стартира на чисто, но при условие, че новото дружество не започне да генерира собствен дефицит от първия месец на съществуването си.

Този риск обаче се материализира бързо и през октомври 2025 година Лицензионната комисия на Българския футболен союз официално констатира при ПФК „Пирин 22“ нарастващи задължения към персонала и към приходната администрация, като данните от НАП потвърждават образуването на нови просрочия, което беше ключов момент в хронологията на кризата, защото от този праг нататък вече беше невъзможно цялата вина да се хвърля върху старите дългове от 2023 година, при положение че новото дружество беше натрупало собствени задължения в рамките на малко повече от година управление. Разбира се, прецизността изисква да се отбележи и фактът, че на 22 октомври 2025 година клубът успява да представи необходимите документи и да удовлетвори изискванията на лицензионната комисия за липса на към онзи момент просрочени задължения, с което лицензът е официално запазен, макар отборът да остава под тежък мониторинг и наблюдение; това обаче подчертава фундаменталната разлика между счетоводната констатация „няма изискуеми просрочени задължения към конкретна дата“ и реалното финансово здраве на дружеството, което продължава да функционира на ръба на своите възможности. Управлението на Георги Спасов и Милен Стефанов трябва да бъде разгледано обективно – те влязоха в Пирин в тежък момент и според публичните им изявления са инвестирали лични средства за стабилизиране на състава, но фактът, че именно при тяхното управление през есента на 2025 година футболният съюз регистрира нови данъчни задължения, показва колко трудно е да се поддържа баланс между амбициите за професионален футбол и реалните приходи на клуба, докато в своите публични изявления при оттеглянето си те отбелязаха, че мащабните финансови вливания в Пирин започват да тежат на техния основен семеен и корпоративен бизнес, което е ясно икономическо доказателство, че клубът не може да се самоиздържа и изисква постоянно външно дотиране от джоба на собствениците.

След тяхното оттегляне през януари 2026 година на хоризонта се появи Адриан Юриев, чиято собственост беше формално регистрирана през март със структура от 90 процента участие на Юриев и 10 процента на общинското ОФК „Пирин“, но само няколко месеца по-късно новият мажоритарен акционер също обяви своето оттегляне, посочвайки пред медиите тежки организационни, финансови и спортни затруднения, които правели невъзможно нормалното функциониране на дружеството. За да бъде този период анализиран справедливо от страниците на „Топ Преса“, е необходимо да се подчертае, че без пълна оборотна ведомост, банкови извлечения, справки от НАП и ревизия на сключените договори към датите на вход и изход, всякакви твърдения за точния размер на оставените или заварените задължения остават в сферата на субективните оценки, а не на безспорния счетоводен факт. Подобна беше и ситуацията около влизането на Георги и Петър Калпакчиеви в Съвета на директорите на 27 май 2026 година, когато Георги Калпакчиев пое оперативното представляване на дружеството, въпреки че в търговския регистър към средата на септември мажоритарен акционер продължаваше да фигурира Адриан Юриев, което породи множество спекулации сред феновете, макар юристите да обясняват, че между прехвърлянето на акциите чрез джиро или договор и официалното вписване в регистъра съществува технологичен период, а самият Калпакчиев публично заяви, че влиза не като едноличен собственик, а като представител на група потенциални инвеститори, чиято идентичност обаче остана предмет на вътрешни преговори и затворени кръгове, вместо да бъде представена с пълна прозрачност пред обществеността в Благоевград.

В тази изключително напрегната атмосфера ПФК „Пирин 22“ получи условен лиценз за сезон 2026/27 именно поради наличието на разсрочени задължения към приходната администрация, а кметът Методи Байкушев оповести публично информация за приблизително 300 000 евро общи задължения на дружеството към онзи момент, от които около 185 000 евро към НАП, което в левова равностойност представлява сериозна сума за клуб с малки търговски приходи, макар администрацията и ръководството да подчертаваха, че числата подлежат на окончателно одитиране, преди да бъдат приети като абсолютна истина. Когато през септември 2026 година Георги Калпакчиев също обяви оттегляне от управлението, последва нова вълна от недоволство и инициатива от страна на клубните ветерани за придобиване на акциите, което доведе до нови административни и правни спорове около документацията, като към средата на септември адвокат Теодор Тошев официално заяви, че преговорите не са прекъснати и процедурата продължава, като бъдещите приобретатели напълно логично настояват да получат пълна счетоводна и правна картина, преди да подписват документи за поемане на дружество с потенциални милионни задължения, което не е бюрократично шиканиране или опит за забавяне, а елементарна стопанска логика, която всеки разумен стопанин би приложил, преди да сложи подписа си под чужд финансов товар с краен срок пред Лицензионната комисия на Българския футболен съюз на 30 септември 2026 година за представяне на актуално удостоверение за липса на просрочия към държавната хазна.

Този финансов хаос неизбежно се отрази и на спортно-техническото състояние на отбора, като спортният срив не бива да се разглежда изолирано от икономическите проблеми, тъй като хроничната несигурност в клуба води до невъзможност за нормална селекция, напускане на опитни футболисти, залагане принудително на млади състезатели без достатъчно опит за тежките битки в професионалния футбол и постоянен психологически натиск върху треньорския щаб и администрацията. От друга страна, причинно-следствената връзка работи и в обратна посока – катастрофалните резултати на терена допълнително отблъскват публиката от стадиона, намаляват приходите от билети и фен атрибути, стопяват пазарната стойност на футболистите и правят клуба крайно непривлекателен за сериозни корпоративни спонсори, което завърта онази класическа отрицателна спирала, в която финансовата слабост ражда спортна криза, а спортната криза задълбочава финансовия колапс до степен, в която привържениците от организации като „Пирин Ултрас“ преминават към открити протести, декларации и дори към символични кампании за събиране на средства за текущите нужди на отбора. Тези акции на феновете, макар и емоционално разбираеми като израз на любов към емблемата, са категоричен диагностичен белег за тежкото обществено недоверие към всички институционални и частни субекти, управлявали клуба през последните години, и показват, че оперативната криза в Благоевград вече е преминала от кабинетите на ръководството на улицата.

След като тази сложна и болезнена хронология бъде подредена факт по факт, става кристално ясно, че големият извод от цялото разследване на „Топ Преса“ е следният: Пирин няма просто дългов проблем, а има фундаментален проблем с икономическия модел на съществуване в професионалния футбол, където дълговете са само видимият резултат, докато истинската болест е постоянният, хроничен отрицателен оперативен паричен поток. За да бъде този механизъм напълно разбираем за обиконите читатели, достатъчно е да си представим елементарен илюстративен пример – ако един футболен клуб генерира устойчиви приходи от 100 000 лева месечно от билети, спонсори и телевизионни права, а неговите минимални разходи за заплати, осигуровки, логистика и поддръжка възлизат на 150 000 лева на месец, то всеки един календарен месец в дружеството се отваря незапълваема дупка от 50 000 лева, което на годишна база прави половин милион лев дефицит, независимо кой е собственик в съответния момент. Това означава, че дори някой магически да изчисти днес до последния лев всички стари задължения към НАП, футболисти и доставчици, след дванадесет месеца клубът отново ще бъде на същия етап на фалит, ако пропорцията между приходите и разходите остане непроменена, което поставя пред цялата спортна общественост централния въпрос на това разследване – колко точно струва издръжката на един месец професионален футбол в Пирин и каква част от тази сума клубът може да произведе сам чрез своята стопанска дейност.

Анализът на приходната и разходната част на клуба показва ясен дисбаланс, при който срещу скромните приходи от билети, абонаментни карти, локални спонсорства и малки рекламни договори стоят огромните разходи за професионални футболисти с високи финансови изисквания, треньорски щабове, скъп транспорт за гостуванията в страната, лагери, медицински застраховки, поддръжка на спортната база и задължителни комисионни към агенти и посредници, което означава, че разликата между устойчивите приходи и реалните разходи е истинската финансова диагноза на клуба, чието лечение изисква не поредния щедър милионер с неизяснени намерения, а пълна ревизия на мащаба на амбициите спрямо икономическата реалност на региона. На този фон отговорността на общинската власт трябва да бъде разгледана изключително прецизно и без евтин политически популизъм, тъй като макар общината да не притежава мажоритарния пакет в ПФК „Пирин 22“, тя участва с 10 процента чрез общинското дружество ОФК „Пирин“, финансира школата и историческите задължения и е институцията, пред която гражданите на Благоевград естествено търсят сметка за съдбата на своя футболен символ. Затова е напълно логично да се зададе въпросът какъв реален корпоративен и управленски контрол е упражняван от общинските представители в акционерните органи на дружеството, на кои общи събрания са присъствали те, как са гласували при приемането на финансовите отчети, каква информация са получавали за натрупването на данъчните задължения и дали Общинският съвет е бил информиран навреме за лавинообразно нарастващия риск преди положението да стане критично.

Разбира се, това не означава да се хвърлят голословни обвинения срещу конкретни кметове или общински съветници без документи, но изисква публичният акционер да поеме своята отговорност за липсата на достатъчна прозрачност през годините, както и да изисква строга отчетност от всеки следващ частен инвеститор, който влиза в управлението. Защото опитите за управление на клуба през последните години показаха сериозен пропуск в изискванията към самите кандидати за собственици – от Георги Спасов и Милен Стефанов до Адриан Юриев и следващите потенциални инвеститори никога не е бил представян публично проверяван бизнес план с гарантирани финансови резерви, а управлението се е крепяло на устни обещания и текущи вливания, които при първия сериозен икономически трус в техния основен личен бизнес са спирали внезапно, оставяйки клуба на произвола на съдбата. Ето защо настоящият анализ на „Топ Преса“ категорично отхвърля идеята, че спасението на Пирин може да дойде чрез намирането на поредния спасител, който да извади пари от джоба си за няколко месеца, докато запалянковците му ръкопляскат, а след това да го остави със стотици хиляди левове нови дългове към държавата.

Реалното, трайно и работещо оздравяване на Пирин може да се случи единствено през поредица от задължителни стъпки, първата от които е незабавното извършване на независим, задълбочен финансово-правен одит или така наречения due diligence на ПФК „Пирин 22“, който да разплете докрай структурата на всички задължения по кредитори, да отдечи ясно просрочените от текущите и разсрочените задължения, да установи точния размер на отпуснатите от собствениците заеми и техния правен характер, да провери наличието на залози, скрити тежести, висящи съдебни спорове и изпълнителни производства, както и да потвърди без никакво съмнение кой юридически притежава мажоритарния пакет акции в момента. На базата на тези реални данни трябва да бъде изготвен подробен паричен поток за дванадесет месеца напред, не на хартия за пред лицензионната комисия, а месец по месец, с ясна съпоставка между очакваните приходи и неизбежните разходи, за да се види точно в кой календарен месец възниква дефицит и колко точно свободен капитал е необходим на инвеститора, за да завърши спортния сезон без стрес и нови просрочия към НАП. Никой бъдещ собственик или акционер не трябва да бъде допускан до управлението на клуба, ако предварително не докаже банково наличие на капитал, покриващ поне един пълен състезателен сезон плюс авариен резерв за непредвидени ситуации, вместо да се разчита на моментното състояние на личните му фирмени сметки.

Наред с това е наложително да се изгради железобетонна и публично прозрачна стена между общинското ОФК „Пирин“ и търговското дружество ПФК „Пирин 22“, като стане кристално ясно кой точно финансира детско-юношеската школа, кой плаща за ползването на общинската спортна база, кой прибира трансферните суми от продажбата на юноши, какви са финансовите взаимоотношения между двете структури и какво точно получава общината срещу своето участие, за да се избегне всякакво сливане на отговорностите и прехвърляне на пасиви от частното към обществото. За да се възстанови разрушеното доверие, ПФК „Пирин 22“ трябва да въведе практиката на тримесечна публична финансова отчетност в рамките на разумния търговски баланс, която да показва пред обществеността и привържениците общия размер на задълженията, наличието или липсата на актуални просрочия към персонала и приходната администрация, изпълнението на заложения бюджет и основните категории приходи и разходи, защото клуб, който се финансира от обществената емоция и местната общност, няма право да управлява финансите си като тайно акционерно дружество с ограничена отговорност. Спортният бюджет на отбора също трябва да бъде категорично обвързан с реалните икономически възможности на клуба, без да се правят опасни финансови акробатики и да се обещават бързи завръщания в елита с бюджети, които ръководството не може да осигури, но същевременно това не трябва да означава пълно обезкървяване на представителния отбор, а търсене на онзи разумен баланс между собствени юноши от школата, ограничен брой качествени опитни футболисти и устойчив модел на развитие и трансфери на млади таланти.

Школата на Пирин трябва да бъде третирана като стратегически национален актив, но с трезвата мисъл, че академията не е ма̀гическа печатница за пари и за да носи тя приходи от трансфери, младите играчи трябва да бъдат развивани в конкурентна среда, да получават шанс за изява в първия отбор и клубът да защитава професионално техните договори, вместо те да бъдат губени като свободни агенти при първия удобен момент. Цялата тази стратегия трябва да бъде заложена в един реален петгодишен план за развитие на Пирин, в който първата година е посветена изцяло на финансовата стабилност и лицензионната сигурност, втората – на изграждането на здрава управленска структура и школа, третата – на спортното стабилизиране, и едва след това – на устойчивото преследване на по-високи спортни цели в професионалния футбол. В края на този задълбочен и мащабен анализ екипът на „Топ Преса“ извежда най-важния си извод – най-голямата грешка, която Благоевград може да направи отново, е да продължи да чака следващия спасител, защото здравият, жизнен футболен клуб не може и не бива да зависят от това дали един човек ще бъде в добро настроение, дали бизнесът му върви добре или дали се е скарал с местната власт.

Истинското спасяване на Пирин няма да настъпи в онзи ден, в който поредният инвеститор подпише договора за прехвърляне на акциите пред нотариус, нито ще настъпи тогава, когато бъде платена поредната спешна вноска към НАП под натиска на лицензионната комисия, а Пирин ще бъде напълно спасен едва тогава, когато клубът притежава финансова система, управленски контрол и икономически модел, които му позволяват спокойно да посрещне следващия месец, следващия тежък сезон и следващата смяна на собствеността, без цял един град отново да изпада в паника и да се пита кой ще плати сметката. Материалът, който читателите на „Топ Преса“ разглеждат тук, беше съставен след седмици на тежка журналистическа работа, събиране на разпръснати факти, проверка на регистри, съпоставяне на счетоводни отчети и разговори с различни страни, не за да бъде сочен с пръст удобен виновник или да се разпалват нови страсти, а защото Пирин е прекалено голям спортен символ за Благоевград, за да бъде оставян заложник на перманентната криза, и след като фактите бяха извадени на светло, напред трябва да излезе отговорността на цялата общност, за да бъде сложен край на порочния кръг и да започне новото, този път здравословно начало за футбола в града.