Турска инвазия по гръцкото море! След българите – купуват наред имоти и строят комплекси край Кавала, Тасос и Тузла

Хиляди българи вече имат свое кътче по гръцкото море, а нов играч влиза все по-смело на пазара – турският капитал

Кавала, Тасос, Нова Перамос и Паралия Офриниу – известна сред българите като Тузла – се превръщат във все по-сериозна сцена на международна битка за ваканционни имоти, туристически обекти и строителни терени. След години на доминиращ интерес от страна на български и румънски купувачи, все по-осезаемо присъствие демонстрират турски граждани и предприемачи. Това вече не е просто история за човек, който купува апартамент край морето за семейната си почивка. Турският интерес постепенно се измества към по-мащабни инвестиции – цели жилищни сгради, малки хотели, комплекси за туристическо настаняване и ново строителство.

А зад тази промяна стои един факт, който за българските собственици на имоти в района е особено интересен: турците влизат на пазар, на който българите вече от години са сред най-разпознаваемите чуждестранни купувачи.

157 заявления за „Златна виза“ от турски граждани

Един от най-силните сигнали за промяната идва от данните за гръцката програма „Златна виза“. По информация, цитирана от местни гръцки медии, между 2021 и 2025 г. в рамките на Децентрализираната администрация на Македония и Тракия са подадени 157 заявления от турски граждани, като турците са били най-многобройната национална група сред кандидатите.

Данните отразяват мястото, където са подадени заявленията, а не непременно местонахождението на закупения имот. Затова числото не може да бъде използвано като официален брой сделки в самия град. То обаче е достатъчно показателно за едно: интересът на турския капитал към Северна Гърция расте. Самата гръцка програма за инвеститорско пребиваване е свързана с придобиване на недвижима собственост и други инвестиционни механизми, като през последните години условията и минималните прагове бяха променяни. В част от районите минималната инвестиция в недвижим имот вече е 400 000 евро, а за определени по-скъпи пазари – 800 000 евро.

Около 20 турски инвестиционни проекта край Кавала и Тасос

По данни, публикувани от гръцки туристически и местни медии, в района на Кавала и Тасос вече се свързват с турски предприемачи около 20 инвестиционни инициативи. Повечето са насочени към малки хотели и модерни комплекси за туристическо настаняване, като част от проектите включват приблизително 20–30 стаи. Особено показателно е, че инвеститорите все по-често предпочитат новото строителство пред покупката на вече съществуващи сгради. Има дори случаи, при които турски предприемачи са придобивали цяла жилищна сграда с идеята тя да бъде преобразувана в обект за отдаване под наем. Това е важна промяна в профила на купувача – от индивидуален собственик към инвеститор, който търси възвръщаемост от туризма.

Тасос: турска строителна компания вече изгражда комплекси

На остров Тасос процесът е още по-видим. Дружество, контролирано от строителна компания със седалище в турския град Чанаккале, вече развива дейност на острова. Изграждат се жилищни комплекси, като част от тях са завършени, а други продължават да се строят. Новите жилища се предлагат на пазара именно като инвестиционен продукт. Това означава, че турският интерес вече не се изчерпва с покупката на готов имот. Турският бизнес започва да създава собствено предлагане на гръцкия пазар. А Тасос е особено привлекателен заради близостта си до континенталната част на Северна Гърция, развитата туристическа инфраструктура и огромния летен поток.

Самата област продължава да насърчава инвестициите в туризма. Регионалната администрация на Източна Македония и Тракия посочва значителни публични средства за инфраструктура и подкрепа на нови туристически предприятия на острова.

Нова Перамос е другата гореща точка

Турски предприемачески интерес се наблюдава и в Нова Перамос. Една от групите започва работа там още през 2018 г., като изградените ваканционни имоти са рекламирани директно на турския пазар – чрез местни медии и специализирани интернет платформи. За потенциалните купувачи от Турция е предлагана и възможност за банково финансиране.

Така се създава своеобразен затворен инвестиционен цикъл: турски предприемачи строят, турският пазар рекламира, а турски купувачи придобиват готовите жилища.

А Тузла? Там българите все още са много повече

Най-интересната част от картината за българския читател обаче е Паралия Офриниу – Тузла. Там турското присъствие вече е факт, но все още е значително по-малко от българското. Официална обобщена статистика за сделките по гражданство на купувачите няма. Има обаче достатъчно пазарни данни, за да се види мащабът на българското присъствие.

Според ориентировъчни оценки, цитирани от Националното сдружение „Недвижими имоти“, в Паралия Офриниу българските собственици са между 2000 и 4000, докато в Кавала са оценявани на поне 500, а на Тасос и в Керамоти – на около 250 във всяка от двете дестинации. Това са приблизителни оценки, а не официален регистър. Но те дават достатъчно ясна представа защо в някои от тези гръцки курорти българската реч отдавна е част от ежедневието.

И неслучайно.

По гръцкото крайбрежие около Кавала има места, където табелите на български, българските туристи и българските собственици отдавна не правят впечатление на никого. В редица населени места работят българи или хора, говорещи български, а български агенции активно предлагат имоти в района.

Югозападна България гледа към Егейско море

Особено силна е логиката за интереса от Югозападна България. Разстоянието до Северна Гърция превръща района около Кавала, Тузла и Нова Перамос в своеобразен „втори дом“ за хора от Югозапада. Актуалният пазар също показва тази връзка. В обявите за имоти в чужбина от област Благоевград се срещат множество предложения за Паралия Офриниу, Неа Перамос, Неа Кердилия и други райони край Кавала, като сред публикуващите има продавачи от населени места в областта.

Има предложения за апартаменти, къщи, мезонети, земя и дори комплекси от къщи на метри от морето. Това само по себе си не доказва точния брой собственици от Благоевградско, Гоце Делчев, Сандански, Петрич, Разлог или Банско. Но е ясен пазарен индикатор за устойчив интерес от региона.

Защо точно Северна Гърция?

Отговорът е сравнително прост – близост, море, инфраструктура и възможност имотът да се използва както за лично ползване, така и като инвестиция. За българския собственик Кавала и околните курорти са много по-достъпни като логистика от гръцките острови в Южна Гърция. За турския инвеститор пък Северна Гърция е естествено продължение на икономическите връзки през Егейско море.

В последните години инвестиционният интерес към Северна Гърция е отчетливо международен. Анализ на Naftemporiki посочва засилен интерес в туризма и хотелския сектор по крайбрежието на Кавала и Тасос от компании и инвеститори от различни държави, включително България и Турция.

Има ли врата, която турските купувачи не могат да преминат?

Кавала и Тасос не са сред районите, посочени в гръцките правила като специални погранични зони, в които придобиването на недвижими имоти от граждани на държави извън ЕС е подложено на допълнителен режим. Гръцките правила предвиждат ограничения за определени погранични райони, сред които са например Еврос, Кастория, Килкис, Флорина, Ксанти, Родопи и други конкретно определени територии. Кавала не фигурира в този списък. Това създава по-благоприятна среда за чуждестранни инвеститори, включително турски граждани.

От апартамент за почивка към цял комплекс

И точно тук е голямата промяна. Пазарът постепенно се движи от модела: „Купувам си апартамент край морето“

към: „Купувам терен, строя комплекс и продавам или отдавам жилищата.“

Това е вече съвсем различна игра. Турските инвеститори не просто купуват готов продукт – все повече започват да участват в неговото създаване. А това може да промени пазара на Северна Гърция през следващите години.

Защото когато в една дестинация влязат едновременно български, румънски, турски и други чуждестранни купувачи, недвижимите имоти престават да бъдат само местен пазар. Те се превръщат в регионален инвестиционен пазар на Егейско море.

Българите все още са факторът, който не може да бъде пренебрегнат

На този фон е важно да се каже ясно: турският интерес е новината, но българското присъствие остава огромният вече съществуващ фактор. Хиляди българи са свързали парите си, почивките си и част от имотните си активи с гръцкото крайбрежие. За част от тях това е просто ваканционен дом.

За други – инвестиция. За трети – имот, който се отдава през летния сезон.

А за мнозина от Югозападна България близките курорти край Кавала са практически най-достъпният начин да притежават собствено място край Егейско море. Сега обаче на този пазар идва нова вълна. След българите и румънците турският капитал все по-видимо влиза в Кавала, Тасос, Нова Перамос и Тузла.

И ако досега битката беше за най-добрия апартамент с гледка към морето, следващият етап може да се окаже съвсем различен:

битка за земята, строителството и целите туристически комплекси.