Старост – нерадост! Фейсбук диагнози и фалшиви хронологии: Когато бившият кмет на Дупница спре да лекува и започне да бърка датите

Когато бивш кмет, бивш депутат, многократен кандидат за власт и настоящ спешен медик реши да раздаде правосъдие през Фейсбук клавиатурата, резултатът рядко е търсене на истината, а по-често шумна димна завеса.

Д-р Панчо Панайотов излезе на публичната сцена с гръм и трясък, а поводът – помилването на наркобоса Огнян Атанасов, известен като Тополнишкия криминален герой – безспорно е сериозен. Възможността институциите да пуснат предсрочно човек, свързан с мащабен наркотрафик, буди справедлив обществен гняв. Но когато гневът се превърне в хронологична каша и политически фалшиви новини, въпросът вече не е само защо Атанасов е на свобода, а защо сериозен казус се превръща във вулгарна пропаганда с „комунистически изроди“ и „вампири“.

Д-р Панайотов решава да удари по вицепрезидента Илияна Йотова, като прави емоционален паралел със съдбата на бившата кметица на Младост Десислава Иванчева. И тук идва първият фундаментален гаф. Панайотов създава внушението, че Иванчева е станала жертва на същия кръг, който сега освобождава наркотрафиканти, приписвайки действията й едва ли не на президентската институция от миналото. Само че фактите са упорито нещо – Иванчева е помилвана на 29 юли 2025 г. от същата тази Илияна Йотова, срещу която Панайотов пени клавиатурата си. Човек, който е бил депутат в 38-ото Народно събрание, би трябвало да прави елементарна разлика между институционални актове, а не да смесва личната си политическа омраза с фактите.

След това идва черешката на фактологичната торта – времето. Панайотов твърди, че Огнян Атанасов е помилван и „след няколко месеца“ отново е хванат с наркотици, за да създаде усещането, че маститият престъпник е слязъл от затворническата скамейка направо на борба с пакет кокаин в ръка. Истината обаче е съвсем друга: Атанасов е помилван в края на 2022 година, а мащабната операция край Симитли и новият му арест се случват на 18 февруари 2025 година. Между тези две събития няма „няколко месеца“, а цели 26 месеца. От кога две години и два месеца се равняват на „няколко“ в речника на спешния медик? Тази разлика не е дребна техническа грешка, а крайъгълният камък на неговата реторика, защото ако кажеш истината – че човекът е бил на свобода над две години, преди отново да бъде ударен от антимафиотите – рухва тезата за моменталния цинизъм на властта. Същото важи и за твърдението за „5 кг наркотици“, при положение че публичната информация сочи изземване на близо 5 кг кокаин при акция срещу цяла организирана престъпна група, в която Атанасов е сочен за ръководител. В медицината диагнозата се поставя с лабораторни изследвания и рентген, докато в политическия Фейсбук на д-р Панайотов очевидно се минава директно към удивителния знак.

Най-комичният елемент в тази интернет трагедия обаче е навикът на стари политически лъвове да обясняват целия свят през комунизма. Когато д-р Панайотов изригне срещу „комунистическия изрод“ и „комунистическата вампирка“, той пропуска малкия детайл, че целият преход, раздържавяването, банковите фалити, мутренските групировки и разпределението на подземния свят през 90-те и 2000-те години се случиха не при Тодор Живков, а по време на така наречената демокрация. Както отбелязват негови собствени съграждани в коментарите под поста му, този случай и кариерата на герои като Атанасов са продукт на новата епоха, на прехода и на управлението на политически сили, в които самият СДС и неговите производни дълго време имаха дейно участие. Панчо Панайотов не е случаен гражданин, който наблюдава българския преход от спирката на автобуса в Дупница – той е бивш кмет, бивш председател на Общинския съвет, депутат в 38-ото Народно събрание и сериен кандидат за власт с проекти като „Морална революция“. Когато човек е бил част от елита на прехода, е малко неуместно да се превръща в системен дисидент зад екрана на телефона си, приличащ на капитан на потъващ кораб, който след три десетилетия на мостика изведнъж започва да крещи от спасителната лодка, че водата е мокра.

Ако оставим настрана емоциите и обидите, остава един реален, тежък и несвършен обществен въпрос: помилването на човек, осъден за тежък наркотрафик, на когото са опростени около десет години затвор, не е дребна формалност, още повече когато същият човек отново попада в мащабно разследване за кокаин. Но как се стига до това помилване? Законът е ясен и зад парафа на държавния глава стоят документи, прекъсване на наказанието по здравословни причини, становище на специална седемчленна медицинска комисия по чл. 138 от ЗИНЗС, доклад от Комисията по помилванията и становища от прокуратурата. Тук е истинският въпрос към лекаря Панчо Панайотов – колега на специалистите, подписали епикризите: кои са лекарите, подписали тези документи, каква е била диагнозата и имало ли е невярна медицинска документация? Защото ако през 2022 година затворникът е бил пред смъртта заради тежко заболяване, а през 2023–2025 година вече е топ мениджър на престъпна група за пет килограма кокаин, тук имаме или чудо на медицинското възраждане, или фалшифицирани диагнози, които представляват криминален, а не идеологически проблем.

В развитите западни демокрации подобни скандали се решават с институционална хигиена, а не с махленски крясъци – в САЩ или Западна Европа помилването по медицински причини подлежи на изключително строг външен одит, при който освободен поради смъртоносна болест затворник, хванат отново с дрога, води до моментално губене на медицинските права на лекарите и парламентарно разследване на комисията. Западният свят е разбрал простата истина, че институциите се чистят с документи и доказателства, а не с празни епитети.

Проблемът с изявлението на д-р Панчо Панайотов не е в това, че задава въпроси, защото въпросите към институциите за помилването на Огнян Атанасов са повече от задължителни, а президентството и вицепрезидентът Йотова дължат пълна прозрачност за мотивите зад този указ. Проблемът е в методите – д-р Панайотов взе реален обществен скандал, оваля го в хронологични грешки, сбърка дати, приписа събития на грешни институции и го опакова с политически псувни, заменяйки истината с евтин популизъм. Панчо Панайотов има пълното право да пита защо Огнян Атанасов е на свобода, както питаме и ние, и ще продължим да питаме по-силно. Само че ще питаме с документи, дати и имена, защото между сериозното журналистическо разследване и една избухнала Facebook тирада има една малка подробност, която се нарича факт.