Гръцкият обрат: Как държава, стояла пред фалит, днес намира милиарди за пенсионери, семейства и бизнес

От банковата криза и международния надзор до милиарди за социални мерки. Гърция не откри съкровище под Акропола — научи се да събира парите, които икономиката ѝ генерира

Гърция обеща нов пакет от социални и икономически мерки, който включва годишна помощ от 400 евро за пенсионерите, минимална заплата от 1000 евро, данъчни облекчения за семейства и земеделци, коледна добавка за държавните служители и подкрепа за бизнеса. Размерът на ангажиментите логично поставя един основен въпрос: откъде идват парите в държава, която само допреди няколко години беше на ръба на финансовия колапс?

Отговорът е далеч по-прозаичен от всякакви предположения за внезапно забогатяване. Гърция не е намерила някакво скрито богатство и не е получила неочакван финансов подарък. Тя постепенно се е научила да събира по-ефективно приходите, които нейната икономика генерира, като едновременно с това се опитва да не унищожава източника на тези приходи.

Фразата на Маргарет Тачър „Няма такова нещо като държавни пари. Има само пари на данъкоплатците“ всъщност обяснява голяма част от случващото се. Основната част от новите социални мерки ще бъде финансирана от гръцкия бюджет, тоест от данъци, осигуровки и останалите приходи на държавата. Европейско финансиране може да бъде използвано за отделни жилищни и бизнес програми, но то не е фундаментът, върху който стои целият пакет.

Само преди няколко години подобна картина изглеждаше почти немислима. Гръцките банки бяха затворени, тегленето на пари беше ограничено, а ключови решения за бюджета и икономическата политика се вземаха под строгия надзор на международните кредитори. Гърция се превърна в един от най-ярките примери за това как една държава може да се окаже заложник на собствените си дългове.

Днес дългът не е изчезнал и страната продължава да има едно от най-високите дългови равнища в Европа. Разликата е, че икономиката расте, съотношението между държавния дълг и размера на икономиката постепенно намалява, инвестиционният рейтинг е възстановен, а доверието на финансовите пазари се върна. Гърция вече не е в спасителна програма и отново има възможност сама да определя как да разпределя част от приходите си.

Истинската промяна обаче не се вижда в туристическите реклами и препълнените гръцки плажове. Тя се случва далеч по-прозаично — зад касовите апарати, в електронните плащания, банковите преводи и данъчните декларации. Гърция започна да следи движението на парите много по-стриктно и да събира по-ефективно дължимите данъци. Именно по-добрата събираемост е един от ключовите фактори, които позволяват на държавата днес да разполага с по-голям ресурс.

Но гръцкият подход не се изчерпва единствено с по-строг контрол. Държавата постепенно е разбрала и нещо друго: човекът с просрочени задължения невинаги е измамник. Понякога това е собственик на малка таверна, преживяла слаб туристически сезон, семейство с непосилен заем или предприемач, попаднал във временна финансова криза. Ако държавата блокира сметките му, затвори бизнеса и го остави без доходи, тя може да го накаже, но едва ли ще си получи парите.

Затова в Гърция съществуват различни механизми за разсрочване на задълженията. Обичайните задължения към данъчната администрация и осигурителните фондове могат да бъдат разпределени в до 24 месечни вноски. При по-голям дълг и изпълнение на определени условия действа извънсъдебен механизъм, който позволява задълженията към държавата и осигурителната система да бъдат разсрочени до 240 вноски, а тези към банки и финансови институции — до 420 вноски.

Това не означава опрощаване на дълга. Задължението остава и трябва да бъде платено. Разликата е, че човекът получава възможност да продължи да работи, вместо да бъде превърнат в безработен длъжник без реален шанс някога да се издължи. Така в крайна сметка печелят и двете страни. Бизнесът оцелява, служителите запазват работните си места, текущите данъци продължават да постъпват в бюджета, а старите задължения постепенно се погасяват.

От тази гледна точка държавата не проявява милосърдие. Тя просто прави сметка. Ако унищожиш бизнеса, който дължи пари, едновременно унищожаваш и бъдещия източник на приходи, от който би могъл да получиш тези пари. Именно тук се намира и един от най-съществените уроци за България.

Не е достатъчно държавата да налага запори, глоби и наказания. Ако с едната ръка търси дължимото, а с другата затваря единствения път, по който могат да дойдат парите, крайният резултат може да се окаже точно обратният на търсения. Бизнесът фалира, хората остават без работа, а държавата в крайна сметка се оказва с още един несъбран дълг и по-малко бъдещи данъчни приходи.

Разбира се, гръцкото възстановяване не може да бъде обяснено само с данъчната събираемост или с механизмите за разсрочване. То е резултат от години на ограничения, намалени доходи и болезнени реформи. В основата на възстановяването стоят още туризмът, инвестициите, европейското финансиране, икономическият растеж, електронният контрол и ограничаването на укриването на данъци. Пътят не е бил нито бърз, нито лесен, а цената за стабилизирането на страната е платена от гръцкото общество в продължение на години.

На този фон новият пакет от мерки трябва да бъде разглеждан именно като резултат от натрупания финансов ресурс, а не като подарък от държавата. Това са пари, събрани от обществото, част от които сега се връщат към него под формата на помощи, данъчни облекчения, по-високи доходи и подкрепа за бизнеса.

Политическият момент също е очевиден. Парламентарните избори в Гърция трябва да се проведат през пролетта на 2027 г., а голяма част от мерките ще започнат да се усещат именно в периода около изборите. Опозицията ги определя като предизборни и недостатъчни, защото според нея няма да компенсират напълно поскъпването и загубената покупателна способност на населението. Правителството от своя страна настоява, че обещава само онова, което бюджетът може реално да понесе.

Вероятно пакетът има очевиден предизборен адрес. Това обаче не означава, че парите са измислени. Те идват от реални приходи и от икономика, която днес е в по-добро състояние, отколкото преди десет години. Именно това е съществената разлика между политическо обещание без покритие и политическо решение, зад което стои реален бюджетен ресурс.

Гърция все още има огромен дълг и нерешени проблеми. Страната не се е превърнала изведнъж в икономически рай, нито кризата е изтрита от историята. Но вече не чака някой отвън да я спаси. Има възможност сама да определя как да използва част от приходите си и да върне част от постигнатото на пенсионерите, семействата, работещите и бизнеса.

Това не е чудо. Това е сметка.

И може би именно в тази сметка се крие най-важният урок. Държавата трябва да умее да събира дължимото, но същевременно да пази икономическата активност, която генерира бъдещите приходи. Защото когато човек или бизнес изпадне във временна трудност, целта не би трябвало автоматично да бъде неговото унищожаване. Понякога най-добрият начин да си получиш парите е първо да оставиш длъжника да продължи да ги изкарва.

Гърция изглежда е разбрала именно това. Тя не е открила милиарди под Акропола, нито маслиновите дръвчета са започнали да раждат евро. Просто държавата се е научила да събира по-добре това, което икономиката ѝ произвежда, и да не убива източника на собствените си приходи.

Защото една държава може да спечели веднъж, когато изстиска до последната стотинка един длъжник. Но може да печели години наред, ако му позволи да оцелее, да работи, да плаща данъци и постепенно да погаси дълга си.

Точно това означава да не убиваш кокошката, която снася златните яйца.