Държавна милост или политически гаф? Казусът с „Петричкия Ескобар“ разклаща предизборния ефир
- септември 11, 2026
Асен Василев взриви кампанията: Хвърли ръкавица към Илияна Йотова заради „Петричкия Ескобар“
Лидерът на Продължаваме промяната днес извади на светло указ от декември 2022 г., с който вицепрезидентът е помилвала Огнян Атанасов, и поиска тя да отговори публично или да се оттегли от вота.
Предизборната надпревара се разгорещи до краен предел, след като Асен Василев хвърли истинска политическа бомба, насочена директно срещу вицепрезидента Илияна Йотова. Поводът е казусът с Огнян Атанасов, публично известен като „Петричкия Ескобар“, чието име отново влезе в новините покрай мащабни криминални разследвания.
С изявлението си Василев изведе на преден план ключов документ – Указ №119 от 5 декември 2022 г. Според изнесените от него данни именно с този акт Йотова е помилвала Атанасов, освобождавайки го предсрочно с около 10 години преди изтичането на присъдата му. Като официален мотив пред институцията тогава е било посочено изключително тежкото му здравословно състояние, което според експертни заключения застрашава живота му и прави по-нататъшното му задържане нехуманно.
Политическото обвинение на Василев обаче отива далеч отвъд хуманитарния казус. Той постави под съмнение прозрачността на процедурата, изтъквайки, че мотивите за помилването не са били широко оповестени, а самият указ не е получил публичност в „Държавен вестник“. В стил на ултиматум лидерът на опозицията призова Илияна Йотова да даде ясен и категоричен отговор на обществото защо е взето това решение, като стигна и до призив за оттегляне от президентската надпревара, ако липсват убедителни аргументи. За да засили тезата си, той направи и сравнение с други знакови дела, като това на Десислава Иванчева, която не получи подобно държавно снизхождение.
Този ход превръща стария криминално-медицински казус в гореща политическа точка на днешния ден. Въпросът вече не е само защо един наркотрафикант е бил освободен заради влошено здраве през 2022 г., а как институцията ще защити решението си под кръстосения огън на предизборните атаки.
Докато политическите опоненти търсят дивиденти от скандала, истинският тест пред щаба на Йотова няма да бъде емоционалният отговор, а хладното показване на фактите: какви медицински протоколи са лежали на бюрото ѝ тогава и спазена ли е буквата на закона. Защото в тази кампания всяко движение на везните може да се окаже решаващо за изхода на вота.
Институционален щит срещу политическия удар: Защо атаката срещу Илияна Йотова се разпада при сблъсъка с фактите
Политическите атаки рядко търпят задълбочен правен анализ, особено когато наближава изборен ден. Обвиненията, които Асен Василев отправи към вицепрезидента Илияна Йотова по повод указа за помилване на Огнян Атанасов – известен като „Петричкия Ескобар“, звучат силно от телевизионните екрани. Но когато се отстрани политическата пяна и се погледне към документите, процедурата и хуманитарното право, става ясно, че защитата на институцията има желязна логика.
Никой не отрича факта на подписа. Илияна Йотова е упражнила конституционното правомощие по чл. 98, т. 11 от Основния закон, делегирано ѝ с указ от държавния глава. Помилването не е индулгенция за престъпления, нито оправдателна присъда – то е извънреден акт по хуманни подбуди. Към декември 2022 г. пред Комисията по помилванията са били внесени обемни документи от експертни лекарски комисии. Заключението им е било категорично: здравословното състояние на Атанасов се е влошавало в продължение на две десетилетия, затворническите болници не могат да му осигурят адекватно лечение, а оставането му зад решетките представлява пряка заплаха за живота му и граничи с нехуманно отношение. Пред институцията е стоял морален и законов въпрос: има ли право държавата да държи човек в състояние, близко до фаталния изход? Отговорът е бил продиктуван от хуманитарното право.
Един от най-слабите аргументи на критиката е обвързването на помилването от декември 2022 г. с последващия арест на Атанасов през февруари 2025 г. за разпространение на наркотици. Тук се крие същинската манипулация на опонентите. Нито Илияна Йотова, нито която и да е държавна институция в света притежава дарбата да бъде пророк. Решение на администрацията се оценява единствено и само спрямо фактите, налични към датата на неговото подписване. Опитът да бъде обвинен един вицепрезидент за действия, които човек евентуално би извършил две или три години по-късно, е правен и логически абсурд.
Атаката на Василев се опитва да внуши едва ли не фалшификация на диагнозите. Истината обаче излезе наяве сама през пролетта на 2025 г., когато след новия арест на Атанасов бе назначена тройна съдебномедицинска експертиза. Тя отново потвърди наличието на тежки и хронични заболявания (макар съдът да прецени, че при строг режим той може да пребивава под домашен арест). Този факт е разрушителен за теориите на клеветниците: той доказва, че болестите на петричанина не са били административна измислица от 2022 г., а тежко, дългогодишно състояние, съпътствало живота му през целия му престой в орбитата на затворите.
Твърдението, че указът е бил скрит от обществото, също лесно се разбива от институционалната реалност. От първия си мандат насам президентската институция поддържа официален архив и регистър на помилванията, спазвайки законовите изисквания за защита на личните данни и медицинската тайна. Помилванията никога не са били скривани, а са част от установения регистър на администрацията.
Илияна Йотова никога не е бягала от отговорността за подписа си. Но между това да носиш институционална отговорност и това да ставаш изкупителна жертва на евтини предизборни спекулации, има огромна пропаст. Сравненията с други дела, които политическите опоненти вадят извън контекста, целят единствено емоционален ефект.
В края на краищата, както вече подчерта и вестник „Топ Преса“ в своите анализи, истинският въпрос пред обществото не е как да се експлоатира един криминален сюжет за евтини гласове, а дали институциите трябва да следват закона и човещината, или да се поддават на уличния популизъм. И в този сблъсък фактите остават на страната на институционалния ред, а не на политическите огласители.
(Анализът е подготвен за читателите на вестник „Топ Преса“).
