АБСУРДИТЕ НА ПЪТУВАНЕТО У НАС: „Златни“ билети и мизерни тоалетни на частната автогара в Гоце Делчев

По сигнал на Мария Чарварова, гр. Гоце Делчев
Специално за Топ Преса

Пътуването с междуградски транспорт в Югозападна България все повече заприличва на скъпо платено изпитание за нервната система, джоба и човешкото достойнство. Вместо удобство и европейски стандарти, обикновеният пътник се сблъсква с ценови парадокси, липса на елементарни хигиенни условия и усещането, че е превърнат в ходеща касичка за частни интереси.

Доказателство за това е поредният сигнал, пристигнал в редакцията на Топ Преса от възмутената жителка на град Гоце Делчев, Мария Чарварова. Нейната история, макар и на пръв поглед делнична, е симптоматична за една дълбока язва в българската транспортна система – пълната абдикация на държавата от обществените автогари.

Разказът на г-жа Чарварова започва с една елементарна сметка, която обаче не излиза. Преди броени дни тя пътува с автобус от Благоевград за Гоце Делчев, като цената на билета е 8 евро. Логично е човек да очаква, че обратният маршрут ще струва също толкова. Но реалността на частната автогара в Гоце Делчев има други финансови закони.

„Днес пътувах от Гоце Делчев до Благоевград за 10 евро. Закупих билета на касата на автогарата, която е частна. В самия автобус обаче, шофьорът продаваше билетите до Благоевград за 8 евро!“, възмущава се читателката ни.

Разликата от 2 евро (или около 4 лева) на билет не е просто статистическа грешка. Тя е класически пример за така наречената „гарова такса“ или комисионна, която частният собственик на автогарата начислява върху всеки продаден на гише билет. Когато пътникът плати на шофьора, той реално заобикаля таксата на частника и плаща реалната тарифа на превозвача. Но защо гражданите трябва да играят на котка и мишка, за да получат справедлива цена? И защо лоялният клиент, който отива предварително на касата, бива финансово наказан?

Ако високите цени гарантираха високо качество на обслужването, може би недоволството щеше да е по-малко. Но г-жа Чарварова повдига и друг, още по-болезнен въпрос: състоянието на инфраструктурата.

„Да не говорим за тоалетната в автогарата в какво състояние е, но иначе се ползва срещу заплащане!“, допълва тя. Това е класическият български парадокс – услугата е задължително платена, но хигиената е останала някъде в миналия век. Събирането на стотинки за вход в санитарните възли отдавна е премахнато в цивилизованите европейски автогари, но у нас то е превърнато в стабилен, макар и дребен, бизнес модел. Срещу парите си обаче, пътникът често получава мизерия, липса на консумативи и потресаващи условия.

Въпросът, който Мария Чарварова задава, е фундаментален: „Питам аз, защо няма държавна автогара, както някога, а частни лица ще печелят на наш гръб? Къде е ролята на държавата за облекчаване на пътуващите?“

Истината е, че през годините на прехода някогашните Държавни автомобилни предприятия (ДАП) и прилежащите им автогари бяха масово приватизирани. Транспортните възли, които по своята същност са обекти от ключово обществено значение, преминаха в ръцете на частни субекти. Резултатът днес е видим – монополно положение по места. Превозвачите са принудени да плащат солени такси „сектор“, за да спират автобусите им там, а тези разходи неминуемо се прехвърлят върху гърба на крайния потребител чрез надути цени на билетите.

Държавата се оттегли в ролята на ням наблюдател. Институции като Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (бившата ДАИ) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) сякаш са слепи за двойните стандарти в ценообразуването и мизерните условия. Няма държавен стандарт, който да задължава частните собственици на автогари да поддържат определено ниво на чистота и комфорт или да контролира тавана на гаровите такси.

Сигналът на г-жа Чарварова не е просто лично оплакване. Той е диагноза на една счупена система. Докато държавата абдикира от социалните си функции и оставя обществения транспорт на произвола на частния интерес, пътуването ще продължава да бъде не право, а скъп лукс с дъх на евтина тоалетна.

Време е отговорните институции да слязат от служебните си автомобили и да си купят билет от касата. Може би тогава ще разберат защо хората в Гоце Делчев и цяла България са гневни. Топ Преса ще продължи да следи темата и настоява за отговори от компетентните органи.