МЕГАПРОЕКТ СВЪРЗВА ЕГЕЙСКО И ЧЕРНО МОРЕ: България се превръща в ключовото звено между Гърция и Румъния

Нова пътна и железопътна ос по направлението Солун–София–Букурещ ще създаде сухопътна алтернатива за превоз на хора и товари и може да промени транспортната карта на Югоизточна Европа

Мащабен инфраструктурен проект с хоризонт от 15 години е на път да промени начина, по който се осъществяват транспортните връзки между Гърция, България и Румъния. Предвижда се изграждането и модернизирането на пътна и железопътна инфраструктура по направлението Солун–София–Букурещ, с перспектива новата транспортна ос да свърже Егейско и Черно море и да продължи към Централна и Западна Европа, както и към Молдова и Украйна.

За проекта съобщи европейският комисар по устойчив транспорт и туризъм Апостолос Дзидзикостас по време на 90-ия Международен панаир в Солун. Той определи бъдещата транспортна връзка като мегапроект със стратегическо значение, който може да промени ролята на трите държави в европейската транспортна система.

България е в центъра на бъдещата връзка

Направлението Солун–София–Букурещ поставя България в ключова позиция между гръцките пристанища и Румъния. От Букурещ коридорът ще продължава на запад към Централна и Западна Европа, а на изток – към Молдова и Украйна.

Така се очертава нова сухопътна алтернатива между Егейско и Черно море, която може да намали зависимостта от традиционните маршрути и от преминаването през Босфора и Дарданелите.

Според Дзидзикостас проектът ще има значение далеч отвъд границите на трите държави. Амбицията е Солун да се утвърди като южна входна врата на Европа, а България да изпълнява ролята на ключова връзка между гръцките пристанища, Румъния и останалата европейска транспортна мрежа.

Северна Гърция с ново стратегическо значение

За България проектът има и още едно измерение – задълбочаване на транспортната свързаност със Северна Гърция.

Солун и останалите ключови гръцки транспортни направления на север могат да получат по-пряка връзка с българската и румънската инфраструктура. Това създава предпоставки за по-бързо движение на товари и пътници и за развитие на логистиката, търговията и туризма.

Именно близостта между България и Северна Гърция прави темата особено значима и за пограничните райони. За регионите в близост до българо-гръцката граница подобряването на трансграничната инфраструктура и увеличаването на транспортния поток могат да създадат нови икономически възможности.

277 млн. евро вече са осигурени за железопътна инфраструктура

Първите конкретни финансови параметри вече са факт.

За модернизирането на железопътния участък Александруполис–Питио, който е с дължина 68,3 километра, са осигурени 277 млн. евро от Механизма за свързване на Европа.

През следващите месеци се очаква да бъдат представени и източниците на финансиране за останалите участъци. Предвижда се необходимите средства да бъдат осигурени както от европейски, така и от национални източници.

Това показва, че проектът вече излиза от рамките на политическата идея и започва да придобива конкретни инфраструктурни измерения.

Три държави координират общата инфраструктура

Гърция, България и Румъния вече са подписали меморандум за трансгранично сътрудничество и координиране на инфраструктурните проекти.

Очакванията са новата ос да ускори както товарните, така и пътническите превози, да подобри безопасността и да привлече инвестиции в железопътния транспорт, логистиката и туризма.

Проектът е част от трансевропейската транспортна мрежа TEN-T, както и от направлението Балтийско море–Черно море–Егейско море.

Това го поставя в контекста на по-широките усилия на Европейския съюз за изграждане на по-добре свързана и устойчива транспортна инфраструктура.

Коридорът ще има значение и при извънредни ситуации

Бъдещата инфраструктура няма да бъде предназначена единствено за икономически и граждански цели.

Част от нея ще бъде пригодена и за бърза реакция при извънредни ситуации, което добавя още едно стратегическо измерение към проекта.

Комбинацията от железопътен и пътен транспорт трябва да позволи по-голяма гъвкавост при придвижването на хора и товари и да повиши устойчивостта на транспортната система в региона.

Какво означава това за България и пограничните райони?

Ако проектът бъде реализиран в предвидения 15-годишен хоризонт, България ще заеме важно място в една от новите транспортни оси между Южна и Източна Европа.

За страната ни това означава потенциал за увеличаване на транзитния трафик, развитие на логистични центрове, инвестиции в железопътна инфраструктура и нови възможности за бизнеса и туризма.

За пограничните райони със Северна Гърция темата също е от значение, макар конкретното отражение да зависи от това кои направления и инфраструктурни връзки в крайна сметка ще бъдат включени в реализацията на коридора.

Именно затова развитието на проекта ще бъде следено внимателно и от регионите в Югозападна България – особено заради потенциалното му влияние върху транспортните и икономическите връзки с Гърция.

Новата транспортна карта на Европа

По думите на Апостолос Дзидзикостас след завършването си проектът трябва да се превърне в една от основните транспортни артерии на Европа. Амбицията е Гърция, България и Румъния да заемат водещо място в новата европейска транспортна карта, като изградят по-бърза и по-пряка връзка между Егейско море, Черно море и европейските пазари.

Предстои обаче най-трудната част – превръщането на стратегическата визия в реална инфраструктура, осигуряването на финансиране за отделните участъци и координацията между трите държави.

Едно е сигурно: ако бъде реализиран, коридорът Солун–София–Букурещ няма да бъде просто железопътен и автомобилен проект. Той може да се превърне в новата транспортна ос, която ще свърже Южна Европа с Черноморския регион и ще даде на България ключова позиция по маршрута.