ОТ ХАДЖИДИМОВО ДО РУПИТЕ – КОГАТО МАЙСТОРЛЪКЪТ СЕ ПРЕВРЪЩА В ДОБРО: Илия Димитърчев дари труда на ръцете си на святото място

Дървени рафтове, изработени и дарени от майстор от нашия край, вече са част от храма край Кожух – поредният човешки жест, който показва, че това свято място продължава да се гради с вяра, труд и добри сърца.

Има истории, които не се нуждаят от гръмки думи, за да въздействат. Достатъчно е да видиш човек, който умее да създава с ръцете си, да отдели от времето и труда си и да ги подари там, където вярва, че ще бъдат полезни. Именно такава история достигна до Топ Преса – история за един жител на Хаджидимово, който превръща умението си да работи с дърво в красив и напълно безкористен дар.

Името му е Илия Димитърчев. Майсторът от Хаджидимово изработва дървени рафтове, предназначени за параклиса „Св. Богородица Благовещение“ край Рупите, и ги дарява на святото място. На пръв поглед това са просто дървени рафтове. Но когато зад един предмет стоят ръчен труд, майсторлък, време, желание да помогнеш и уважение към вярата, той придобива съвсем друго значение. Защото този храм също е изграден именно така – не с показност, а с помощта на хора, които дават каквото могат.

Мястото, за което „Топ Преса“ ви разказа първа

Историята на параклиса „Св. Богородица Благовещение“ не е непозната за читателите на Топ Преса. Напротив – още през 2025 година нашата медия беше сред първите, които разказаха подробно за святото място под скалите на Кожух и за необикновената история на иконата, която вярващите свързват с множество случаи на надежда, утеха и чудеса.

В публикацията ни „След 1600 години: чудотворна икона от храм, датиращ от V век, открит под скалите край Рупите, отново твори чудеса – помага на болни и деца да проходят и проговорят“ разказахме за едно място, което от години привлича хора от различни краища на България. Публикацията ни излезе през октомври 2025 година и още тогава постави в центъра историята на параклиса, неговите светини и хората, които неуморно се грижат за него.

Прочетете първия ни подробен разказ за святото място край Рупите

По-късно историята започна да получава все по-голям отзвук, а екипът на предаването „Ничия земя“ също насочи внимание към мистиката на параклиса и към разказите за чудесата, които вярващите свързват с това място. В предишния ни материал ние припомнихме историята на баба Зоя, иконата с кинжала и символиката на трите кръста, трите храма и трите води.

И именно на този фон дарението на Илия Димитърчев придобива своя истински смисъл.

Под скалите на Кожух – място, в което историята и вярата се срещат

В подножието на мистичната местност Кожух, край Рупите – земята, свързвана и с пророчицата Ванга, – се намира параклисът „Св. Богородица Благовещение“. За хората, които го посещават, това не е просто сграда или поредният храм. Това е място на молитва, надежда и лични истории, в които болката и вярата вървят заедно.

Историята на светилището започва с видение. Жена сънува, че под огромна скала е скрит древен храм, затрупан от вековете. По-късно при разкопките са открити останки, които според представената история отвеждат към ранното средновековие и към храмова структура от V–VI век. Сред находките са кандила, кръстове, икони и сребърни фрагменти, а на една от намерените икони е посочен надпис с годината 643.

Сред най-силните символи на мястото са трите кръста, издялани в скалата. Те се вписват в своеобразната картина на трите храма, които днес се намират в района – „Св. Петка“, храмът „Св. Богородица Благовещение“ и „Св. Пантелеймон“. В близост са и трите водоизточника с чиста питейна вода, както и аязмото зад храма, за което вярващите вярват, че има лековита сила.

„Три кръста, три храма, три води… Това е Света Троица – най-голямата сила. Затова и се кръстим в нейно име – на Отца, Сина и Светия Дух“, разказва баба Зоя – човекът, който неуморно се грижи за храма и е свидетел на неговото изграждане и възраждане.

Още приживе Баба Ванга е казвала: „Ще дойде време, ще дойде ред да строите храм върху скала.“ А пътят до днешния вид на светото място никак не е бил лесен. Както споделя баба Зоя: „Едно е да го сънуваш, друго е да го откриеш, а трето е да си милионер и да го построиш за една година. А ние – седем, осем, вече девета година – градим с помощта на православния български народ. Всичко е от народа.“

И точно думата „народ“ е ключова за цялата история.

Защото храмът не е изграден от един човек. Той е резултат от труда на много хора – дарители, доброволци, майстори, художници и вярващи, всеки от които оставя нещо свое.

От откриването през 2016 г. до храма, който се изгражда с човешки ръце

Историята на възраждането на светото място започва през 2016 година. Атанас Войнов, собственик на земята, три пъти сънува Света Богородица, стояща върху скала. След тези видения той предприема действия и започват разкопки.

Тогава пред очите на хората се появяват три каменни кръста, вход към стара църква, сребърни икони и кандила. С помощта на техника и металодетектори са открити и останки от още два параклиса – на „Св. Пантелеймон“ и „Св. Петка“. Историците определят мястото като обект от ранното средновековие, датиран към V–VI век.

На Великден през 2017 година монасите от Света гора – отец Унуфри и дядо Нектарий – правят първата копка и благославят строежа. Оттогава насам храмът постепенно се издига благодарение на дарители и доброволци. И това е важно да бъде казано – всеки дар има значение.

Един човек може да даде средства. Друг – строителен материал. Трети – време. Четвърти – уменията си. Някой може да помогне с физически труд, а друг да остави след себе си произведение, създадено със собствените му ръце.

Такъв е и жестът на Илия Димитърчев.

Илия Димитърчев – когато професията се превръща в дар

В Хаджидимово има хора, които не обичат много да говорят за това, което правят. Те просто го правят. Илия Димитърчев е един от тях. Човек, който работи с дърво и познава силата на ръцете си, е решил да даде от това, което умее най-добре. Той е изработил дървени рафтове за параклиса „Св. Богородица Благовещение“ и вместо да потърси възнаграждение за труда си, ги е дарил на храма.

Това е онзи тип добрина, която не се нуждае от шум. В нея няма показност. Има дърво, инструменти, време, точност, търпение и желание направеното да остане на място, което има значение за много хора.

Рафтовете вече са част от храма и ще служат за подреждане и съхранение на предмети, свързани с неговия живот и ежедневие. Те са практична част от интериора, но зад тях стои нещо много по-голямо – личният труд на един човек от нашия регион, подарен в името на една обща кауза.

И тук има нещо символично. Храмът край Рупите е бил открит след векове под скалата, а днес продължава да се изгражда малко по малко – тухла по тухла, икона по икона, дело по дело. Към тези дела вече принадлежи и трудът на един майстор от Хаджидимово.

Иконата, която се превърна в символ на надеждата

В предишния си разказ „Топ Преса“ ви срещна и с една от най-ценните светини на мястото – иконата на Света Богородица с Младенеца Исус. Тя е необикновена и заради изображението на Младенеца, който държи кинжал. Баба Зоя го определя като символ на победата над злото и утвърждаването на доброто.

„Това не е често срещано изображение. Но тази икона има своята сила и своето послание – че доброто ще побеждава, дори когато светът е в тъмнина“, казва тя. Именно около тази икона са разказани и едни от най-силните човешки истории от святото място.

Баба Зоя си спомня за 16-годишно момче, което след силен стрес спира да говори. Семейството му го води в храма. След молитва и докосване до иконата, на тръгване момчето се обръща и тихо казва „чао“.

„Сякаш цялата тишина на света се изля в тази дума“, спомня си баба Зоя. „Не издържах – плаках. Но това не беше болка, това беше чудо.“

Тя разказва и за други случаи – деца, които според свидетелствата на близките им прохождат или проговарят, както и за хора, които намират утеха и надежда.

„Мястото има особена Божия енергия. Тя влиза в душата и лекува тялото“, казва баба Зоя.

Тези твърдения са част от разказите и вярванията на хората, които посещават мястото, а за тях параклисът се е превърнал в пространство, където надеждата има особена сила.

Три храма, три води, три кръста – и още един човешки отпечатък

Днес трите храма – „Св. Петка“, „Св. Богородица Благовещение“ и „Св. Пантелеймон“ – стоят един до друг, както трите кръста, издълбани в скалата. Между тях текат трите води, които напомнят на вярващите за Светата Троица. Хора идват от цялата страна – с болка, с лични проблеми, с надежда и с молитви. За едни мястото е свято заради историята му, за други – заради вярата, а за трети – заради личните преживявания, които са имали там.

Но зад всичко това стои нещо много земно и човешко – трудът на хората.

„Всичко, което се гради тук, е от народа, с любов и благодарност. Вярата не се купува, тя се изживява“, казва баба Зоя. И може би точно това е най-силното послание на дарението от Хаджидимово.

Илия Димитърчев не е дал просто дървени рафтове. Той е дал част от труда си. Дал е умението, което е придобивал и усъвършенствал с годините. Дал е време, което е можел да използва за себе си. И го е оставил там, където според него ще бъде полезно. Това е доброто, което не се измерва само в пари. То се измерва в следата, която остава.

Три кръста. Три храма. Три води. И една огромна вяра.

Към нея днес се добавят и умелите ръце на един майстор от Хаджидимово – Илия Димитърчев, който превърна труда си в дар за святото място край Рупите