30 г. след кончината му в Хаджидимово почетоха паметта на игумена отец Трифон Симидчиев, Неврокопският митрополит Серафим отслужи заупокойна молитва

В Хаджидимово бяха отбелязани 30 години от кончината на ставрофорен иконом Трифон Симидчийски – най-дългогодишния игумен и служител на манастира „Свети Георги“. Монаси, свещеници и миряни се събраха, за да почетат паметта на духовника, посветил дълги години от живота си на светата обител и на вярващите.

Отец Трифон остава в паметта на местната православна общност като духовна опора за хората в едни от най-трудните години  -времето на комунистическия режим.

Заупокойна молитва и панихида в памет на покойния духовник лично отслужи Неврокопският митрополит Серафим. В молитвеното последование духовници и миряни отправиха молитви за упокоението на душата на отец Трифон и отдадоха почит към неговото духовно дело.

На гроба на ставрофорен иконом Трифон Симидчиев бе отслужен и трисагий – молитва за упокоение на починалия.

Годишнината бе повод отново да бъде припомнен приносът на отец Трифон към манастира „Свети Георги“ и към православната общност в Хаджидимово, за която той остава пример за вярност към вярата и църковното служение.

Ставрофонен иконом Трифон Симидчиев е роден на 15 юни 1906 г. в с. Волак, Драмско. Завършва Трети прогимназиален клас и Духовно-монашеско училище в Троянския манастир. В продължение на 18 месеца отбива редовната си военна служба в гр. Разлог. На 4 април 1942 г. Неврокопският митрополит Борис го ръкополага за дякон в храм „Св. Николай“, гр. Драма, а на 6 април същата година – за свещенослужител.

Назначен е за енорийски свещеник и председател на църковното настоятелство при храм „Св. Йоан Предтеча“ в неврокопското село Белотинци, днес Лефкогия, Гърция.

В края на 1944 г. българската администрация напуска Беломорието, поради което семейството на Трифон Симидчиев се установява в с. Горняни, днес квартал в гр. Хаджидимово. На 12 октомври е назначен за игумен на манастира „Св. Георги“.

През декември 1949 г. отец Трифон и семейството му са интернирани в с. Рибарица, Тетевенско, където в продължение на няколко месеца служи като енорийски свещеник. През октомври 1950 г. е арестуван и инквизиран от държавна сигурност в гр. Плевен, но по-късно е оправдан и освободен. Работи в Държавно индустриално предприятие „Абаджиев“, с. Рибарица, а по-късно и в в Завод „Абаджиев“ в гр. Тетевен, за да издържа фамилията си.

В периода 22 декември 1952 г. – 30 април 1953 г. отец Трифон служи в Старозагорска епархия, след което се завръща в Горняни. Установява се в манастира „Св. Георги“ в Хаджидимово, където живее и служи до края на живота си. Едновременно със своите задължения към светата обител от 1954 до 1967 г. той е и председател на църковното настоятелство при храм „Св. Параскева“ в съседното село Садово.

За усърдното си служение е отличен от Неврокопски митрополит Пимен с офикиите протойерей през 1957 г., иконом през 1976 г. и ставрофонен иконом през 1980 г. Почива на 29 август 1996 г. Погребан е до светия олтар на манастирската църква.

От 2008 г. с решение на Общинския съвет една от улиците в гр. Хаджидимово носи неговото име.