Велики четвъртък – Възпоминание на Тайната вечеря
-
- април 9, 2015
На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26). Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: “не дойдох да служа, а да послужа“. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.
Слово в четвъртък на Страстната седмица (за причастието)
Радвайте се, православни християни, че се удостоихте да се причастите със светите Христови Тайни. И толкова повече радвайте се, че се удостоихте с това днес, тъй като самото Тайнство е установено на днешния ден.
На днешния ден Господ е причастил светите Апостоли и им поръчал да учредят в светата Църква такова причастяване. Светите Апостоли учредили това. Ето и ние се причастяваме с пречистото тяло и пречистата кръв на Господа, за изцеряване на душата и тялото.
Радвайте се всички, които се удостоихте с тоя велик Божи дар. Но радвайте се със страх. Казвайте в себе си: Слава на Тебе, Боже! Слава на Тебе, Боже! Слава на Тебе, Боже! Но не разсейвайте вашите мисли и чувства и внимателно пазете и душите и телата си. Вие се готвихте за светото Причастие с благоговение, но не помисляйте, че всичко е свършено и няма за какво повече да се трудите. Вие се потрудихте, за да получите дара. Сега трябва да се трудите, за да го запазите и да се ползвате от него спасително.
Някои ще запитат, защо е установено да се причастяваме и през Страстната седмица? Между впрочем и затова, за да помнят причастниците страданията на Господа и всякак да се пазят да не Му причинят нови страдания, след като са Го приели в светите Тайни. Нали Господ и сега още продължава да страда. Само че тогава Той е страдал от неверните юдеи, а сега страда от християните, които след светото Причастие не се стараят да живеят по християнски.
Когато се причастяваме, ние приемаме Господа у себе си. Нашето сърце става жилище на Господа и Господ в него е спокоен. Но ако след това някой започне да мисли за зло, желае злото и върши зло, с това той причинява безпокойство на Господа. Той ще се чувствува стеснен в такова сърце и ще страда в него.
Ще ви поясня това с един пример. Представете си, че някой ви покани на гости и ви настани в такава стая, дето няма на какво да се седне, през счупените прозорци духа вятър, от тавана тече, на пода мокро, в стаята хвърчат и хапят комари. За всички ни би било истинско страдание да бъдем в такава стая. Така и Господ страда в причастниците, когато те след светото Причастие не пазят както трябва жилището на своята душа, когато в тях мислите, желанията и чувствата, делата и думите не са в ред.
Защото когато някой се разсейва и дава воля на своите мисли, това е същото, че жилището на нашата душа е със счупени прозорци, през които вятърът духа и безпокои Господа.
Когато някой мисли само за това – да яде, да пие и да се весели, това значи, че за Господа е мокро и кално в жилището на нашата душа.
Когато някой завижда другиму, осъжда го, надсмива се над него, това е същото, като че ли той самия Господа жили и уязвява.
Когато някой е непослушен, ленив и не се съобразява с установения ред, това е същото, че Господ няма на какво да седне в жилището на неговата душа.
Когато някой има зли мисли и желания, гордее се, иска да присвоява чуждото, тогава в неговата душа Господ е като в стая, дето отвсякъде тече и Той не може да си намери място.
Ето виждате как и с какво можем да безпокоим Господа и да Му причиняваме мъка и страдание и след като сме Го приели у себе си чрез светото Причастие. Да се пазим от това! Нека бъдем смирени, кротки, миролюбиви, дружелюбни, състрадателни, без да се гордеем и изобщо нека ревнуваме за всяка добродетел. Тогава Господ ще бъде спокоен и радостен в жилището на нашата душа. За това и Той ще ни награди с радост и щени даде всяка утеха.
Тялото и кръвта на Господа са велик дар. И трябва да почитаме тоя дар, като нещо велико, с любов, благоговение и всяко себепредпазване.
Ще ви разкажа един много поучителен случай: преди години един разколник пристъпил към светите Тайни заедно с православни християни. Той получил частица от светите Дарове: но не я изял, а я увил в кърпа и когато се върнал в дома си, кой знае защо, поставил частицата в кошера при пчелите. Той бил пчелар. Вижте какво са направили пчелите. Макар и неразумни твари, те в дадения случай се оказали по-умни от човека. Щом видели частицата от светите Дарове, веднага изоставили своята обикновена работа, престанали да градят пити, а много грижливо и бързо започнали да строят прилично помещение за светото Тяло на Господа: устроили малък престол, после дискос и на него сложили св. частица и всичко оградили със свод, като че ли построили храм или олтар. След това застанали в кръг в пълен ред и бръмчали тихо, като че ли възнасяли хваление на Бога и се молили. Стопанинът, като забелязал, че пчелите престанали да летят, отишъл да види какво значи това. Отворил кошера и се ужасил, като видял как пчелите отдават благоговейна почит на тялото на Господа, което той бе пренебрегнал. Той веднага поръчал да повикат свещеника, разкаял се за своя грях, причастил се, станал завинаги благоговеен почитател на светите Христови Тайни и изоставил разконичеството.
Ето и ние сега приехме пречистото тяло и пречистата кръв на Господа. Нека се уподобим на ония пчелички и да проявим достойно благоговение към приетия от нас дар. Да станем като мед и като пчели. Медът притежава благоухание – ние да придобием молитвено настроение. Медът има сладост – ние да придобием взаимна любов. Медът има приятен цвят – ние да имаме примерно поведение. Пчелите са трудолюбиви – нека и ние да възлюбим труда. Пчелите са чисти – и ние да възлюбим чистотата. Пчелите са послушни – и ние да станем такива. И както онези пчели прилично са се наредили около светата частица и тихо бръмчали, така и ние да застанем мислено около Господа и да Му се молим най-вече в днешния ден с молитва, каквато е на сърцето ни. И Господ ще приеме нашето сърдечно обръщане към Него и ще ни благослови.
Братя, аз ви казах как можем да безпокоим Господа, Когато сме приели и да Го принудим да страда и как можем да Го успокоим и насладим. Нека избягваме първото и да полагаме грижи за последното. Ако така успокоим Господа, и Той ще ни успокои и ще ни изпрати всеки дар и успех в нашите работи. Амин.
Св. Теофан Затворник
Превод † Знеполски епископ Йосиф (Диков)
След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.
След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46, Лук. 22:39-46,Иоан 18:1), дето се молил до идването на предателя.
Велики четвъртък
Над Иерусалим е нощ. Градът спи. В Сионската Горница светилниците са запалени. В печално мълчание седят Дванадесетте. „Един от вас ще ме предаде“. Разнася се шепот и изплашени възгласи: „Да не съм аз, Господи?“. Юда става стремително и изчезва в нощната тъма.
Не спят и членовете на Синедриона. Архиереите дават тайна заповед на войниците…
Апостолите са разделили свещената Чаша и Хляб. Господ говори за страданията, които Го очакват. Петър горещо обещава да отиде с Него на смърт. Той не подозира колко близка е тя.
„Да се не смущава сърцето ви…“, казва Учителят,„нова заповед ви давам – да любите един другиго; както Аз Ви възлюбих“.
Тихо припявайки пасхалния псалм, един след друг те напускат дома; под бледата лунна светлина излизат от вратата и потъват в маслинената градина на Гетсимания. Там цари мрак. Всеки звук отеква в тишината.
Апостолите се приготвят за сън. Само трима тръгват след Иисус, но и техните клепачи натежават и слабост сковава телата им. Като в полусън те чуват Неговия глас: „Ава, Отче! За тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото аз искам, а каквото Ти.“
В същото време стражата вече приближава. Начело е Юда. „Когото целуна, Той е; хванете Го.“ Воините се промъкват между дърветата. Фенери и факли проблясват между стволовете в градината…
„Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?“
Ето, те вече са тук. Отблясъците от огъня осветяват злите им възбудени лица. Юда се хвърля към Иисус и Го целува.
– Радвай се, Рави!
– Друже, защо си дошъл?!…
Обкръжени са.
– Кого търсите?
– Иисуса Назарянина.
– Аз съм.
Войниците са смутени и изплашени, но след няколко мига идват на себе си и стягат с въже ръцете Му.
Петър се хвърля напред с меча си, но Учителят не иска кръвопролития.
„Сега е вашето време и властта на тъмнината“, казва Той на стражите. Изплашени, учениците се разбягват в ужас.
А след това настъпва онази страшна нощ: отричането на Петър, разпитът у архииерея, издевателствата на войниците, лъжесвидетелствата, вопълът на Каиафа: „Ти ли си Месията, Синът на Благословения?“ и отговорът в напрегната тишина: „Аз съм!…“
Утро е. Христос е пред сънения, заядлив и недоволен Пилат. Какво отношение има прокураторът към религиозните спорове? Напук на архиереите, той е готов да освободи Затворника, Който му се струва безобиден мечтател. „Аз дойдох в света, за да свидетелствам за Истината“,чува Пилат и се усмихва: „Какво е истината?“ Той не вярва в нея.
Той вярва само в силата на златото и легионите. Да запази благоволението на Кесаря за него е по-важно от всяка друга истина на света. Казват, че този Назарянин е бунтовник, провъзгласил се за Юдейски Цар? Това вече е по-опасно от споровете за истината и не трябва да се рискува. И Пилат си умива ръцете.
На Велики четвъртък Литургията се извършва по чина на св. Василий Велики, а вечерта на утренята се извършва служба на Страстите Христови, на която се четат 12 откъса от Евангелията, обхващащи събитията от Тайната вечеря до Погребението на Спасителя. Молещите се стоят със запалени свещи, а хорът пее: „Слава на Страстите Твои, Господи!“, „Слава на дълготърпението Твое, Господи!“
прот. Александър Мен
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания.
Чрез тях ставаме свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той ни изкупи.“Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове.“ И отново се замисляме дали и ние не разпъваме Христос чрез нашите страсти и грехове.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
Богослужението на Велики четвъртък
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания.
Евангелие 1. Иoaн. 13:31-18:1.
Евангелие 2. Иoaн. 18:1-28.
Евангелие 3. Мат. 26:57-75.
Евангелие 4. Иоан. 18:28-19:16.
Евангелие 5. Мат. 27:3-32.
Евангелие 6. Марк. 15:16-32.
Евангелие 7. Мат. 27:33-54.
Евангелие 8. Лук. 23:32-49.
Евангелие 9. Иоан. 19:25-37.
Евангелие 10. Марк. 15:43-47.
Евангелие 11. Иоан. 19:38-42.
Евангелие 12. Мат. 27:62-66.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
В тропара на Четвъртъка се пее:
Когато славните ученици при умиването на вечерята се просвещаваха,
тогава, злочестивият Юда, обзет от сребролюбие, се помрачаваше,
и Тебе, праведния Съдия, предаде на беззаконните съдии.Виж, жадний за богатства, как извършилият заради тях предателство, обесва се.
Бягай от ненаситната душа, одързостила се на такова против Учителя,
Който към всички е Благ. Господи, слава Тебе.
И както Христос уми краката на учениците Си, така в някои катедрални храмове след Литургия епископите измиват нозете на свещениците.
www.pravoslavieto.com
Be the first to leave a review.
