Забравеният граничен пост между Вълкосел и Слащен: Границата има нужда от очи!

На броени километри от гръцката граница една изоставена постройка напомня за времето, когато държавата е била видима и сигурността – ежедневие. Днес местните хора питат: кой пази възрастните жители на отдалечените села?

На снимката е сградата на някогашния граничен пост, разположен между селата Вълкосел и Слащен, на броени километри от гръцката граница. Днес постройката е празна и постепенно се руши – поредният знак за място, от което държавата сякаш се е оттеглила.

Преди години картината е била съвсем различна. Тук денонощно са давали дежурства служители на Гранична полиция. Имало е ред, контрол и постоянно присъствие на държавата. Всеки, който преминавал през района, е бил проверяван, а местните хора са усещали сигурност. За живеещите в тези отдалечени населени места присъствието на униформените е било не просто формалност, а гаранция, че някой следи какво се случва.

След присъединяването на България към Европейския съюз постът е закрит. Сградата остава без предназначение, постепенно започва да се руши и на практика е забравена.

Но животът в селата продължава. И точно тук се появява другият, далеч по-сериозен проблем.

През годините много от младите хора напускат тези населени места – едни се насочват към големите градове и столицата, други търсят препитание в чужбина. В селата остават предимно възрастни хора, често самотни, уязвими и без близки, които да бъдат постоянно до тях.

На този фон местни жители твърдят, че в района започват да се появяват съмнителни лица. Някои се представят за събирачи на средства „за болни деца“, други обикалят като продавачи или просяци. Според опасенията на хората част от тях всъщност могат да използват тези посещения, за да оглеждат домовете и да преценяват къде би могло да се извърши кражба.

Най-лесната мишена в подобна ситуация са именно възрастните хора.

Те често живеят сами, трудно могат да реагират при опасност и нерядко се доверяват на човек, който изглежда убедително и се представя за някой, дошъл с „добра кауза“.

Затова въпросът за сигурността в тези райони вече не е само въпрос на граничен контрол. Той е въпрос и на присъствието на държавата там, където хората имат най-голяма нужда от нея.

Шенген не би трябвало да означава липса на контрол и отсъствие на държавата. Напротив – свободното движение през вътрешните граници на Шенгенското пространство не отменя необходимостта от ефективна полицейска работа, контрол и превенция на престъпността.

Именно затова възниква логичният въпрос: не е ли време държавата отново да засили присъствието си в тези отдалечени райони?

Повече патрули на Гранична полиция. Повече проверки при необходимост. По-често присъствие на полицейски екипи. По-добра превенция. И, разбира се, използване на съвременната техника и новите автомобили на службите там, където хората действително се нуждаят от защита.

Защото сигурността не трябва да бъде привилегия само на големите градове.

Задължението на държавата е да бъде там и при хората, които са останали в малките, отдалечени села – независимо колко далеч са от София, областния център или основните пътни артерии. Днес старата гранична постройка между Вълкосел и Слащен стои като мълчалив спомен за времето, когато униформените са били част от ежедневието на местните жители.

Въпросът е дали тази сграда трябва да остане само спомен.

Трябва ли да бъде възстановен граничният пост между Вълкосел и Слащен? Или съвременната система за сигурност трябва да намери друг начин да гарантира спокойствието на хората в района?

Едно е сигурно – възрастните жители на тези села не бива да се чувстват забравени.

Държавата трябва да се върне там, където хората все още я чакат. Преди да е станало късно.

Снимка: VF NEWS