Гръм в заглавието, шепот в текста: Как Actualno произведе международен скандал и веднага го опроверга

Преди два дни сайтът Actualno.com излезе с поредния си „сензационен“ материал, в който гръмко се твърди, че санкционираният за корупция бивш зам.-министър на икономиката от ГЕРБ Александър Манолев стои зад грандиозна международна оръжейна пратка с ракети ATACMS за Украйна, разбунила духовете и разгневила до краен предел Москва. Покрай този геополитически трилър, сглобен с размах на холивудска продукция от категория „Б“, екипът на „Топ Преса“ реши да проследи докъде всъщност може да стигне самопровъзгласилият се „висш ешелон“ на столичната журналистика в своята муза… Оказа се – до пълно и безапелационно професионално оглупяване.

Защото зад парадния тътен на заглавието се крие добре познатият провинциален фокус: да влезеш с фанфари, да изкрещиш най-тежките възможни обвинения, а след това тихомълком, някъде между редовете на собствения си текст, сам да признаеш, че престъпление няма, нарушение няма, а сензацията е съшита с бели конци.

Чистата фактология, която редакторът Димитър Радев така старателно се опитва да удави в манипулативни внушения, всъщност е пределно ясна. Сделката за 283 милиона долара за доставка на далекобойни ракети ATACMS и реактивни системи M270 от Турция за Киев е напълно реална, одобрена от властите във Вашингтон и стриктно спазваща всички международни регламенти. В нея като логистичен посредник участва българското дружество VTIC International, чийто едноличен собственик е Петър Василев. И тук всякаква връзка с реалността свършва, за да отстъпи място на фантазията на Actualno. Връзката на Манолев със сделката? Той и баща му имали дялове с Василев в съвсем отделна, трета фирма („Ви Ем Зета Дифенс“), която няма абсолютно нищо общо с въпросния договор за Украйна. По тази покъртителна логика, ако живеете в една кооперация с човек, търгуващ със зърно, вие автоматично носите отговорност за световната продоволствена криза.

Театърът на абсурда става още по-гротесков, когато медията настъпва собствената си мотика по темата за санкциите. Заглавието внушава образ на международен престъпник от калибъра на глобалния списък „Магнитски“, за да може по-надолу самият автор с половин уста да признае, че Манолев никога не е имал финансови санкции, а само административна визова забрана, която при това вече е отменена от Държавния департамент. Върхът на журналистическото самоубийство обаче настъпва с констатацията на автора по адрес на доставките за украинското министерство на отбраната: „в случая формално нарушение няма“. Нека това бъде прочетено отново: авторите вдигат шум до небесата за корупция и схеми, само за да констатират собственоръчно, че всичко е напълно законно.

Да реанимираш отдавна приключили съдебни саги с „къщи за гости“, по които субектът е окончателно оправдан от Върховния касационен съд, и да приписваш дежурните дипломатически ноти на Мария Захарова на благоевградски бизнесмени, не е разследваща журналистика. Това е класическо производство на дезинформационен шум за евтин трафик. Жалко е, когато претенциите за „висш пилотаж“ в професията катастрофират толкова зрелищно в собствената си неспособност да различат евтиния кликбейт от фактите.

В съвременната българска журналистика отдавна властва един особен, почти цирков жанр: излизането на манежа с фойерверки, оглушителни тъпани и викове за глобален заговор, последвано от тихо припълзяване зад кулисите, където сам признаваш, че фокусът всъщност е евтина илюзия. Този медиен еквивалент на търговията с развалена риба в лъскава опаковка бе блестящо демонстриран от редактора Димитър Радев в публикация на сайта Actualno.com. Текстът е истински учебникарски образец за това как едно крещящо заглавие може безсрамно да обвинява, докато съдържанието под него – ако някой изобщо си направи труда да чете отвъд третия абзац – методично, почти конфузно и безпомощно само опровергава собствената си сензация.

Похватът е познат, но тук е доведен до гротеска. Започва се с тежката артилерия: санкциониран за корупция от САЩ бивш зам.-министър, скандална международна оръжейна пратка с ракети ATACMS за Украйна, яростта на Кремъл и, разбира се, неизбежният български олигархичен привкус. Читателят остава с усещането, че Александър Манолев лично товари касетъчни снаряди на границата под благосклонния поглед на Анкара и Вашингтон, докато Мария Захарова кърши пръсти в Москва точно заради него. Когато обаче човек си проправи път през гъсталака от кликбейт внушения, пред очите му лъсва пълната фактологическа голота на автора. Оказва се, че цялата конструкция е построена не от доказателства, а от картони, подпрени с изкусни манипулации.

Нека проследим как Actualno само катастрофира в собствените си думи. В заглавието и лийда се хвърля тежката сянка на американските санкции и се прави директна препратка към фигури като Пеевски и Божков, за да се инжектира максимална доза обществено възмущение. Само няколко реда по-надолу обаче същият този редактор с половин уста признава, че Манолев всъщност никога не е бил санкциониран по глобалния закон „Магнитски“, а е имал административна визова забрана по чл. 7031(c) от американския закон за чуждестранните операции, която освен това вече дори не е в сила. Разликата между това да ти бъде отказана туристическа виза и това да попаднеш под глобална финансова блокада от финансовото министерство на САЩ е колкото между глоба за неправилно паркиране и присъда за международен тероризъм. Но защо да губим евтиния пафос заради такива скучни юридически подробности, нали така?

Театърът на абсурда става още по-комичен при опитите на медията да обвърже Манолев със самата сделка за 283 милиона долара. Текстът изрично признава, че доставката се извършва от конкретно търговско дружество – VTIC International, чийто едноличен собственик е съвсем друго лице. Връзката с бившия зам.-министър? Той и баща му имали съвместно участие със собственика на VTIC в съвсем отделна, трета фирма, която по никакъв начин не фигурира в документите на американското правителство. По тази покъртителна логика, ако споделяте общ вход и плащате обща такса за асансьор със съсед, който търгува с петрол, вие автоматично сте съучастник в ценообразуването на световните енергийни пазари.

Върхът на журналистическата самоирония обаче настъпва в момента, в който Actualno се опитва да открие „заобикаляне на правилата“ спрямо украинското министерство на отбраната. Тук авторът нанася съкрушителния удар върху собствения си труд, като невъзмутимо заявява в прав текст: „формално нарушение няма“. Нека го повторим бавно: медията вдига шум до небесата за корупционна схема и нелегитимна търговия, само за да констатира няколко изречения по-късно, че законът е спазен до последната запетая, бащата на Манолев няма никакви санкции, а румънският посредник оперира напълно легално. Това не е журналистика на фактите, това е сеанс по художествено измисляне на престъпление там, където дори собствените ти източници виждат чиста документация.

За да бъде букетът от евтини прийоми пълен, авторът бърза да реанимира и отдавна приключилата съдебна сага с „къщите за гости“, пропускайки факта, че внушението за вина рухва пред окончателното оправдателно решение на Върховния касационен съд. В света на Actualno презумпцията за невиновност и решенията на върховната съдебна инстанция очевидно нямат никакво значение, стига да може да се залепи удобен етикет. Пришиването на руския демарш към въпросната сделка пък е класически пример за провинциална грандомания – Москва протестира срещу всяка доставка на далекобойни ракети ATACMS за Киев, независимо дали те пътуват през София, Анкара или Луната, но в очите на редактора Захарова очевидно е седнала да пише ноти заради вътрешнополитическите борби в Благоевградско.

Когато едно издание реди внушения на конвейер, подменя понятия, раздува балони в заглавието и после тихомълком признава в тялото на материала, че няма нито нарушени забрани, нито преки връзки, нито престъпление, това не е разследване. Това е евтин дезинформационен шум, маскиран като обществена будност. Истинската журналистика борави с причинно-следствени връзки и носи отговорност за думите си, докато подобни текстове служат единствено за производство на евтин трафик чрез захранване на първичните читателски рефлекси. За редактора Димитър Радев остава утехата, че поне сам е написал опровержението на собствената си публикация – жалко само за дързостта да нарече този парадокс информационен материал.