Кучетата разбират кога сме щастливи или тъжни само по изражението на лицето ни

Това е нещо, което много стопани на кучета отдавна подозират, но сега науката предлага доказателства: кучетата могат да разпознават човешките емоции по изражението на лицето.

Учени са изследвали мозъчната активност на кучета, за да установят как животните реагират на различни човешки емоции – щастие, тъга, гняв и страх. Резултатите са публикувани в списание iScience.

Изследването е проведено от екип на Виенския университет. Сканиранията показват, че мозъците на кучетата реагират по различен начин в зависимост от изражението на човека.

„Когато сравняваме хората с приматите, разглеждаме способности, които може да са се развили от общ предшественик. При кучетата историята е съвсем различна“, обяснява старшият автор на изследването Лора Куая.

По думите ѝ кучетата са поели по различен еволюционен път, но опитомяването им е довело до развитието на социални умения, които им позволяват да разбират и да си сътрудничат с хората.

Как реагира мозъкът на кучето?

В първата част на експеримента учените сканирали мозъците на осем кучета – шест бордър коли, лабрадор и голдън ретривър. На животните били показвани снимки на непознати хора с щастливи или неутрални изражения.

Изображенията на усмихнати лица предизвикали повишена активност в области от мозъка, свързани с по-сложната когнитивна обработка и усещането за награда – темпоралната кора и опашатото ядро.

„Това предполага, че щастливите човешки лица може да имат емоционално значение за кучетата“, казва Куая.

След това учените искали да проверят дали мозъкът на животните реагира по подобен начин и на други човешки емоции.

Те показали на 12 кучета изображения на хора, които изглеждат щастливи, ядосани, уплашени или тъжни. С помощта на машинно обучение изследователите анализирали моделите на мозъчната активност.

Резултатите показали, че реакцията към негативните емоции не е идентична с тази към щастливите лица. Въпреки това анализът на целия мозък разкрил ясно различими модели на активност, когато кучетата виждали лица, изразяващи негативни емоции.

Кучетата са особено чувствителни към човешките сигнали

„Хората са много добри в улавянето на малки детайли по лицето, а кучетата също притежават тази способност“, казва първият автор на изследването Раул Ернандес-Перес.

Според него именно това прави кучетата толкова интересни за учените.

„Изучавайки мозъците им, можем да разберем какви адаптации са развили, за да поддържат забележителните си социални и емоционални умения в общуването с хората“, посочва той.

Любопитен факт е, че Куая и Ернандес-Перес са партньори както в личния, така и в професионалния си живот. Двете им кучета – Один и Кун-Кун – също са участвали в изследването.

Ернандес-Перес коментира пред CNN, че участието на опашатото ядро в обработката на щастливи човешки лица е било „приятна изненада“.

Тази мозъчна област е свързана с обработката на усещането за награда при различни животински видове. При кучетата активността ѝ е свързвана както с хранителни награди, така и със социални стимули – например чуването на думи на похвала или усещането на миризмата на познат човек.

„Въпреки че не можем да получим пряк достъп до субективните преживявания на кучетата, резултатите ни показват, че виждането на щастливи лица, дори на непознати хора, предизвиква положителна емоционална обработка“, обяснява ученият.

Не става дума само за изражението

Изследователите подчертават, че кучетата не разчитат единствено на изражението на лицето, когато определят емоционалното състояние на човека.

Животните едновременно възприемат езика на тялото, гласа и миризмата на човека. Именно комбинацията от тези сигнали вероятно им помага да изграждат по-пълна представа за емоционалното му състояние.

Учените отбелязват и друго важно ограничение на изследването – всички кучета, участвали в него, са живели в любящи домашни условия. Това означава, че реакциите на бездомни животни или на кучета с различен житейски опит може да са различни.

Как са избрани кучетата?

Участниците в експеримента е трябвало да отговарят на редица условия. Кучетата е трябвало да бъдат със среден размер, най-вече заради ограниченията на оборудването за ядрено-магнитен резонанс, да са здрави и да нямат поведенчески проблеми.

„Те не трябваше да имат силен страх от силни звуци“, обяснява Ернандес-Перес.

Новото изследване допълва нарастващия брой научни данни за необичайно сложната способност на кучетата да разбират хората. Оказва се, че връзката между човек и куче може да е още по-дълбока, отколкото изглежда – и част от нея се случва директно в мозъка.

Източник: CNN