Ледена вода до кръста, лодки в тесни пространства и пълен мрак: ТОП ПРЕСА представя мистичната „Голубовица“ – забравеният подземен свят на Родопите

В самото сърце на Родопите, където времето сякаш тече с различно, по-бавно и приказно измерение, се крие едно място, познато само на истинските търсачи на силни усещания. Докато стотици туристи претъпкват популярните дестинации в края на лятото, малко след село Кошница се отваря портал към един друг, почти мистичен свят – водната пещера „Голубовица“. ​Сега, когато август бавно си отива, а слънчевите лъчи все още галят планината, е идеалният момент за това различно бягство. Мястото носи особен дух: тук тишината на подземния мрак се преплита с ехото на подземна река, а въздухът пази древни тайнства, за които местните легенди говорят тихо.

Има места в Родопите, които не се разкриват пред туриста от пръв поглед. Те не са шумни туристически центрове, не са обсипани с десетки указателни табели и не се появяват неизбежно във всяка класация за „задължителни“ места. До тях се стига по малко по-тихи пътеки, а когато човек най-сетне ги открие, остава с усещането, че е попаднал на нещо, което планината е пазила само за онези, които действително са решили да я потърсят. Такова място е водната пещера „Голубовица“ край село Кошница в Родопите. На пръв поглед маршрутът започва съвсем обикновено – от дървена беседка край пътя между Смилян и Могилица. Следват река, гора, скали и тясна пътека. Но постепенно пейзажът се променя, идва люлеещ се въжен мост, а малко след него се появява входът към пещерния свят. От този момент нататък вече няма слънце. Има само скала, вода, тишина и онова особено усещане, че някъде под познатите родопски склонове съществува един втори, скрит свят. Именно това прави Голубовица толкова различна.

Едно име, зад което всъщност се крият четири пещери

„Голубовица“ не е просто една пещера. Това е пещерна система на четири нива – Голубовица-1, Голубовица-2, Голубовица-3 и Голубовица-4, свързани помежду си. Най-голям интерес за посетителите представлява водната Голубовица-2, която е и причината това място да се превръща в едно от по-необичайните приключения, които могат да бъдат изживени в Родопите.

Самото име също носи интересна следа към природата на района. Смята се, че „Голубовица“ произлиза от „гълъб“ и е свързано със скалния гълъб, който обитава пещерата. Още по-любопитно е, че това не е единственото място наоколо, чието име има връзка с птиците. В района около село Кошница се срещат Ухловица – свързвана с вид сова, Голубовица – гълъб, Гарваньовица, както и Гарга дере.

Получава се своеобразна карта от птичи имена, разпръснати сред скалите и горите. А когато човек тръгне по Гарга дере и постепенно се приближи до входа на пещерата, тази подробност започва да придава на маршрута допълнителна атмосфера. Няма нужда от измислени легенди – самото място е достатъчно необичайно.

Пътят към подземната тайна започва край шосето

Маршрутът към Голубовица започва от дървена беседка на шосето от село Смилян към село Могилица, Смолянско, приблизително два километра след село Кошница. На отсрещната страна има голяма отбивка, където автомобилите могат да бъдат паркирани.

Оттам започва пътеката към Гарга дере – районът на река Есенска, която е дала на дерето познатото му име. Първоначално човек има усещането за обикновен родопски преход. Постепенно обаче пътеката става по-тясна и на места се губи между скалите. Тя не е сред най-лесните планински пътеки, но най-трудните участъци са подсигурени със стъпала – някои издълбани в скалата, други направени от здраво закрепени дървени степенки. Като цяло маршрутът може да бъде определен като средно труден. При достатъчно внимание и желание той е преодолим и от хора без специална физическа подготовка.

Особеното е, че пътеката върви сравнително близо до реката, но без непосредствено до нея да има големи височини, които да създават усещане за сериозен риск. И тогава идва моментът, който вероятно ще остане в паметта на всеки посетител още преди да е влязъл в пещерата. Мостът.

Люлеещият се мост е само началото

Пътеката в един момент пресича реката по въжен мост. И ако сте от хората, които обичат напълно стабилната земя под краката си, тук ще трябва да съберете малко повече смелост. Мостът се поклаща. Не е някакъв гигантски екстремен атракцион, но достатъчно, за да напомни, че това няма да бъде обикновена неделна разходка в парка. След преминаването му маршрутът продължава през горичка и скоро води до входа на водната пещера. Точно тук усещането се променя. Зад гърба остава гората, а отпред започва тъмнината.

Мястото, където лятото свършва за няколко минути

Трудно е да се обясни с обикновени думи какъв е контрастът между Родопите в края на август и вътрешността на Голубовица. Навън може да е слънчево и топло. Планината е зелена, въздухът е летен, а денят все още е дълъг. Вътре в пещерата обаче всичко това изчезва. Пред посетителя има пълен мрак, подземна река, тесни пространства и ледена вода. На места водата може да стигне до кръста, а придвижването включва и разходка с лодка в тесните пещерни пространства. Това вече не е просто посещение на природна забележителност. Това е приключение. Светът, който човек познава от повърхността, остава някъде над главата му, а под него започва друга реалност – тази на водата и камъка. Единственото, което постоянно напомня за присъствието на външния свят, е мисълта, че някъде там горе все още грее слънце. Тук долу времето сякаш има друг ритъм. И именно тази промяна прави преживяването толкова силно.

Защо Голубовица не е достъпна през цялата година?

Причината е именно това, което прави пещерата интересна – водата. През голяма част от годината подземната река изцяло изпълва пещерата и тя става непроходима за посетители. Затова подходящият период за посещение е от края на юни до края на ноември, когато условията позволяват достъп. Това превръща края на лятото в един от най-добрите моменти за подобно приключение. Август вече е към своя край, но сезонът за Голубовица продължава. Предстоят и първите есенни дни, които са особено подходящи за хората, които предпочитат прохладата на Родопите пред летните горещини. Важно е обаче посещението да бъде предварително организирано. Най-добре е часът за влизане да бъде запазен поне ден по-рано, тъй като достъпът зависи от конкретните условия, а през почивните дни интересът е по-голям.

В пещерата не се влиза просто така

За посетителите има инструктори и водачи, които организират преминаването и осигуряват необходимата екипировка. Това е особено важно при водна пещера като Голубовица. Ледената вода, подземната река, тесните пространства и спецификата на маршрута не са неща, към които трябва да се подхожда като към обикновена туристическа пътека. Затова правилният подход е прост: предварителна уговорка, подходящ водач и екипировка, а не импровизирано влизане. Така приключението остава приключение, а не се превръща в ненужен риск.

Родопите имат много лица, но това е едно от най-необичайните

Когато се говори за Родопите, обикновено се мисли за зелени планински склонове, широки панорами, живописни села, скални феномени и древни светилища. Голубовица показва друга страна на планината. Тук красотата не е пред очите. Тя е под земята. И това вероятно е най-силното усещане, което човек може да отнесе от това място. Докато върви по пътеката, вижда гората и реката. След това преминава по люлеещия се мост, стига до входа и изчезва в скалата. Само за няколко минути човек преминава от яркия родопски ден в свят, в който основният звук е този на водата. И ако има нещо леко мистично в Голубовица, то не е в някаква измислена история. Мистиката е в самата идея. Под краката ви има река. Под планината има свят, който не виждате от повърхността.

Едно приключение за края на август

За онези, които търсят различен маршрут в края на лятото, Голубовица предлага рядко срещана комбинация – кратък подход пеша, природа, малко адреналин, пещера, подземна река и усещане за истинско откривателство. До нея се стига сравнително бързо – около 10–15 минути пеша по брега на Гарга дере, но самият маршрут е достатъчно интересен, за да не бъде просто преход между паркинга и входа. А когато стигнете до пещерата, започва същинското преживяване. Лодката се плъзга в тесните пространства. Водата е ледена. Около вас е тъмно. Гласовете и шумът се връщат като ехо от скалите. А някъде далеч над вас августовското слънце продължава да огрява Родопите.

Една малко позната тайна, която си заслужава да бъде открита

Може би именно това е най-хубавото в Голубовица – тя не е от онези места, които човек просто „отбива“ по време на туристическа обиколка. Тя изисква малко усилие. Изисква да тръгнете по пътеката, да преминете през дерето, да прекосите люлеещия се мост и да оставите дневната светлина зад себе си. Но в замяна предлага нещо, което трудно се пресъздава със снимка. Усещането, че за кратко сте били в друг свят. Водната пещера „Голубовица“ е от онези родопски места, които напомнят, че най-интересните приключения невинаги са там, където са най-големите табели. Понякога те започват от една дървена беседка край шосето. Продължават по тясна пътека покрай река. Минават през люлеещ се мост. И завършват дълбоко под земята, където вместо птичи песни се чува само гласът на водата.

Ако краят на август ви се струва твърде обикновен, може би е време да потърсите Родопите от другата им страна – не там, където планината свършва, а там, където започва да слиза под земята. Само не забравяйте да уговорите посещението предварително. Защото Голубовица не отваря вратата си за всеки ден. И може би точно затова е толкова любопитна.

Снимки: Иван Иванов