Изложби разказват историята на храм „Успение Богородично“ в Кюстендил
Архивни документи, книги и фотографии разказват за 210-годишния път на един от емблематичните храмове на Кюстендил и за съхранената през поколенията памет и духовност.
Постерната изложба, озаглавена „Образи на светостта в кирилските печатни книги (XVII–XIX в.)“, е подредена в залата на Възрожденското училище в Кюстендил. Експозицията беше открита в навечерието на официалния духовен празник на града – Голяма Богородица, в присъствието на Негово Преосвещенство Велбъждски епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит и архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, Димитър Велинов – председател на Общински съвет – Кюстендил, духовници от Кюстендилска духовна околия и граждани.
Негово Светейшество Даниил – патриарх Български и митрополит Софийски разгледа изложбите на 15 август, когато разговаря с младите фотографи от Младежки център – Кюстендил и с доц. д-р Светозар Ангелов, който е автор на постерните творби.
„Образи на светостта в кирилските печатни книги (XVII–XIX в.)“ е дело на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ и проследява развитието на свещените образи в печатната книга и начина, по който традиционната православна иконография се съчетава с нови художествени решения.
16 постера представят избрани гравюри от богослужебни книги от библиотеката на Троянския манастир „Успение Богородично“, църквата „Успение Богородично“ в Кюстендил и старопечатните сбирки на Регионалния исторически музей в Кюстендил и Историческия музей в Самоков.
В гравюрите са показани утвърдени иконографски образци, стилови модели, западноевропейски влияния и някои рядко срещани решения при изобразяването на свещени библейски образи и сцени. Подбраните гравюри са изпълнени в различна техника – върху дърво, мед или метал, камък. Те отразяват успешния синтез между печатната книга и традиционните иконографски модели в православното изкуство.
На таблата е представена и основна библиографска информация за печатните издания, а гравюрите са придружени с кратко пояснение, разширено при наличието на специфични иконографски решения. Посочени са имената на художниците и майсторите на гравюри, които често са отбелязани само с инициали или са останали анонимни, като тяхното авторство е разкрито често пъти след продължително библиографско издирване и се представя за първи път в изложбата.
Освен това е установен произходът на надписите и са отбелязани съответните пасажи от библейските текстове. Проучен е и произходът на идентични и сходни гравюри в различните печатни издания, като е маркирана дългогодишната употреба на едни и същи клишета в различни типографии.
Автори на изложбата са доц. д-р Светозар Ангелов и гл. ас. д-р Мария Полимирова. Тя е реализирана по проект към Фонд „Научни изследвания“ към МОН (КП-06-Н90/8) на тема „Кирилските старопечатни книги – познати и непознати. Разпространение, рецепция и влияние в различни сфери на българската култура (XVI–XIX в.)“, с научен ръководител проф. дфн Вася Велинова.
Изложбата на учените се допълва с прекрасните фотографии на младежите от клуб „Фотография“ към Младежки център – Кюстендил, събрани в експозицията „Символи на вярата от „Успение Богородично“. Тя докосва сетивата на посетителите и деликатно повдига булото на загадъчното единение на вярата в човешката душа и връзката ѝ с Бога. Това е една изложба с богато съдържание на църковни символи, носители на дълбоката семантика на православната вяра.
Храмът е представен в неговата духовна дълбочина, чрез търсене на реалистичност на цветовете, формите и проекциите в интериора, а динамиката между сенките, светлината, бликовете и велатурите във фотографиите разкриват мистиката на божествените и светийски образи – тайнствата на Светата Църква. Изложба на тихото търсене и вглъбението на младите автори, преоткриването на духовните извори; изложба на чувствителността и искреността им
В двора на кюстендилския храм е показана и фотодокументалната изложба „210 години храм „Успение Богородично“ – история, вяра и духовност“. Тя е дело на Държавен архив – Кюстендил, и Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“ – Кюстендил. Чрез архивни документи, книги, фотографии и краеведски изследвания изложбата проследява историята и духовното значение на един от емблематичните храмове на Кюстендил.
Изложбите могат да бъдат разгледани до 15 септември.
Постерната изложба, озаглавена „Образи на светостта в кирилските печатни книги (XVII–XIX в.)“, е подредена в залата на Възрожденското училище в Кюстендил. Експозицията беше открита в навечерието на официалния духовен празник на града – Голяма Богородица, в присъствието на Негово Преосвещенство Велбъждски епископ Исаак – втори викарий на Софийския митрополит и архиерейски наместник на Кюстендилска духовна околия, Димитър Велинов – председател на Общински съвет – Кюстендил, духовници от Кюстендилска духовна околия и граждани.
Негово Светейшество Даниил – патриарх Български и митрополит Софийски разгледа изложбите на 15 август, когато разговаря с младите фотографи от Младежки център – Кюстендил и с доц. д-р Светозар Ангелов, който е автор на постерните творби.
„Образи на светостта в кирилските печатни книги (XVII–XIX в.)“ е дело на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ и проследява развитието на свещените образи в печатната книга и начина, по който традиционната православна иконография се съчетава с нови художествени решения.
16 постера представят избрани гравюри от богослужебни книги от библиотеката на Троянския манастир „Успение Богородично“, църквата „Успение Богородично“ в Кюстендил и старопечатните сбирки на Регионалния исторически музей в Кюстендил и Историческия музей в Самоков.
В гравюрите са показани утвърдени иконографски образци, стилови модели, западноевропейски влияния и някои рядко срещани решения при изобразяването на свещени библейски образи и сцени. Подбраните гравюри са изпълнени в различна техника – върху дърво, мед или метал, камък. Те отразяват успешния синтез между печатната книга и традиционните иконографски модели в православното изкуство.
На таблата е представена и основна библиографска информация за печатните издания, а гравюрите са придружени с кратко пояснение, разширено при наличието на специфични иконографски решения. Посочени са имената на художниците и майсторите на гравюри, които често са отбелязани само с инициали или са останали анонимни, като тяхното авторство е разкрито често пъти след продължително библиографско издирване и се представя за първи път в изложбата.
Автори на изложбата са доц. д-р Светозар Ангелов и гл. ас. д-р Мария Полимирова. Тя е реализирана по проект към Фонд „Научни изследвания“ към МОН (КП-06-Н90/8) на тема „Кирилските старопечатни книги – познати и непознати. Разпространение, рецепция и влияние в различни сфери на българската култура (XVI–XIX в.)“, с научен ръководител проф. дфн Вася Велинова.
Изложбата на учените се допълва с прекрасните фотографии на младежите от клуб „Фотография“ към Младежки център – Кюстендил, събрани в експозицията „Символи на вярата от „Успение Богородично“. Тя докосва сетивата на посетителите и деликатно повдига булото на загадъчното единение на вярата в човешката душа и връзката ѝ с Бога. Това е една изложба с богато съдържание на църковни символи, носители на дълбоката семантика на православната вяра.
Храмът е представен в неговата духовна дълбочина, чрез търсене на реалистичност на цветовете, формите и проекциите в интериора, а динамиката между сенките, светлината, бликовете и велатурите във фотографиите разкриват мистиката на божествените и светийски образи – тайнствата на Светата Църква. Изложба на тихото търсене и вглъбението на младите автори, преоткриването на духовните извори; изложба на чувствителността и искреността им
В двора на кюстендилския храм е показана и фотодокументалната изложба „210 години храм „Успение Богородично“ – история, вяра и духовност“. Тя е дело на Държавен архив – Кюстендил, и Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“ – Кюстендил. Чрез архивни документи, книги, фотографии и краеведски изследвания изложбата проследява историята и духовното значение на един от емблематичните храмове на Кюстендил.
Изложбите могат да бъдат разгледани до 15 септември.
















