Пчеларите с отличен сезон, но цената на меда остава големият проблем

Благоприятното време донесе силна акациева и липова паша, смъртността на пчелните семейства падна под 1%, а част от стопаните удвоиха броя на кошерите си. Големият проблем обаче остава ниската изкупна цена, докато директно на потребител медът достига 8–10 евро.

Пчеларите в Троянския Балкан изпращат една от най-силните си години през последното десетилетие. Благоприятното редуване на валежи и слънчеви дни е създало отлични условия за акациевата и липовата паша, зимната смъртност на пчелните семейства е останала на изключително ниски нива, а силното роене през пролетта е позволило на част от стопаните значително да увеличат броя на кошерите си.

Зад добрите резултати обаче стои старият и все по-осезаем проблем – цената, на която се предлага медът за изкупуване. Това коментира пред Agri.bg Петър Мутафов от Пчеларско дружество „Майка“ – Троян.

„В нашия край такава добра година никой много отдавна не е имал. Поне от десет години не е имало толкова добра година. Но за цената на меда никой не говори“, заявява Мутафов.

По думите му разликата между цената при директна продажба и предложенията на изкупвачите е сериозна. Акациевият мед на дребно е достигал цена от около 10 евро, а липовият – около 8 евро. В същото време изкупвач е предложил да вземе меда на местните производители за „четири евро и нещо“.

„Няма кой да му предложи мед на тази цена“, категоричен е пчеларят.

Малки добиви, но продукт с високо качество

Природните особености на Троянския Балкан поставят естествени граници пред развитието на мащабно пчеларство. В планинския район няма големи масиви със слънчоглед или рапица, които да осигуряват високи и концентрирани добиви. Пчелите разчитат предимно на естествената растителност и билковото разнообразие.

„По-трудно е, защото по-малко мед се добива от кошер. Това е големият проблем при нас в Троянския Балкан. Но който си получи меда, той е изключително качествен“, обяснява Мутафов.

Едно от основните предимства на района според него е липсата на мащабни земеделски площи, които да бъдат интензивно обработвани и третирани с химически препарати.

„Нямаме земеделски площи, които да се обработват и да се третират с някаква химия. Всичко е горски фонд. Има много малко овощни градини – сливи и ябълки, които да се пръскат“, посочва той.

Именно съчетанието между планинска среда, разнообразна растителност и ограничено интензивно земеделие превръща качеството и произхода в основно конкурентно предимство на местния мед.

Пчеларството е допълнителен доход, не масов бизнес

Самият Петър Мутафов отглежда 15 кошера и се занимава с пчеларство от 2009 г. За него обаче това остава страничен, а не основен източник на доходи.

„Не става за мащабно пчеларство в Троянския Балкан. Става за малки количества и за хубав мед – да си вадиш качествен мед за теб. Няма слънчоглед, няма рапица, всичко е билка“, казва той.

Затова и местните пчелари не разчитат особено на прекупвачите. Малките количества, които произвеждат, не позволяват да постигнат икономическата ефективност, необходима за изгодна реализация на едро.

„Ние в Троян не търсим прекупвачите, защото нямаме толкова големи количества, че да ни е изгодно да ги дадем. При нас пчеларството не е основен, а допълнителен доход. Тази година е добре, но миналата не беше“, посочва Мутафов.

Така за малките стопани директната продажба остава далеч по-логичният модел – потребителят получава продукт с ясен местен произход и качество, а пчеларят не е принуден да продава на цена, която според него не покрива реалната стойност на произведения мед.

Смъртността след зимата е под 1%

Едно от най-положителните развития през тази година е състоянието на пчелните семейства след зимния период.

„Тази година в нашия край смъртността в кошерите е под 1%. Почти никой пчелин не е засегнат от смъртност“, разказва Мутафов.

Освен ниската зимна смъртност, пролетта е донесла и необичайно силно роене. За част от стопаните това се е превърнало във възможност не само да възстановят, но и значително да разширят пчелините си.

„Имаше и изключително много роене през пролетта. Някои хора двойно си увеличиха кошерите“, посочва пчеларят.

Особено добри са били резултатите при онези стопани, които са успели да направят ранни рояци. Част от тях са получили и мед от новите семейства още през същата година.

„Тези, които бяха направили ранни рояци, вадиха и мед от тях. Успяха да хванат и липата, което е много добре – да се развие кошерът и още през същата година да даде мед“, обяснява Мутафов.

Акацията и липата са дали отличен резултат

До момента самият Мутафов е извадил мед два пъти, като очаква окончателната равносметка да стане ясна след свалянето на магазините от кошерите. Тогава ще може да се установи дали има и допълнителни количества, които да бъдат прибрани.

„Акацията се хвана много добре и липата също се хвана много добре“, обобщава той.

Ключова роля за силната година е изиграл и характерът на времето. В района е имало достатъчно валежи, но без продължителни периоди на лошо време, които да попречат на пчелите да използват пашата.

„Имаше дъждове, но не бяха обилни и продължителни, по десет дни да вали. Валеше един ден, след това три дни печеше. Това е максимално добре за кошерите“, казва пчеларят.

Тъкмо това редуване на влага и слънчево време е създало условията, които пчеларите в района отдавна не са виждали – добра паша, силни семейства и възможност за разширяване на пчелините.

Планината дава качество, но не и огромни количества

Въпреки отличния сезон пчеларите от Троянския Балкан не очакват добивите да достигнат мащабите, характерни за полските райони. Природните дадености на региона просто не позволяват масово производство.

Това определя и начина, по който местните производители търсят пазар за продукцията си. Те не разчитат на масова реализация чрез прекупвачи, а предпочитат директния достъп до крайния потребител.

Причината е проста – при малки количества изкупната цена трудно може да компенсира качеството и спецификата на местния продукт. За сметка на това потребителите, които търсят мед с ясен произход и са готови да платят за качеството, се превръщат в естествения пазар за продукцията от Троянския Балкан.

И така, зад една от най-добрите пчеларски години в региона от десетилетие насам остава парадоксът: природата е дала почти всичко необходимо – добра паша, силни пчелни семейства, ниска смъртност и много роене. Пазарът обаче продължава да поставя производителите пред въпроса не колко мед могат да произведат, а на каква цена могат да го продадат.

За малките пчелари от Троянския Балкан отговорът все по-ясно изглежда един и същ – не на прекупвача, а директно на човека, който познава стойността на истинския планински мед.