Проф. Смоленов: Европа ще вампиряса, а опасността от ядрена война е напълно реална

В центъра – сякаш между два огъня – се намира нашата България, която тогава успя да се измъкне от злокобния капан на братоубийствена война, каза експертът по антитерор

„Опасността от ядрена война е напълно реална!“. Това зловещо предупреждение отправи експертът по антитерор проф. Христо Смоленов.

Освен това той разкри къде точно се корени най-голямата опасност за България и за Европа.

„По думите на френския президент Макрон тази Европа може и да умре! Но според мен може да вампиряса, или да стане зомби-Европа“, каза експертът.

Ето какво още заяви той в интервю за „Телеграф„:

– Господин Смоленов, от много години вие предупреждавате, че в света се вихри глобален терористичен процес, а не просто отделни терористични актове. Как вашите възгледи се вписват в панорамата на ескалиращо насилие по света?

– Това са всъщност продължаващи трагедии в различни региони: Близкия изток, Украйна, Афганистан. Именно там войните и тероризмът се превръщат във взаимно усилващи се фактори, които деформират развитието на цели страни и на техните народи.

Това обрича и съседните им държави на дестабилизация. Те стават развъдници на политически дирижиран тероризъм, който ги прави плацдарм за ескалация на конфликтите.

Тук се корени най-голямата опасност за България и за Европа. По думите на френския президент Макрон тази Европа може и да умре. Но според мен може да вампиряса, или да стане зомби-Европа, подвластна на чужда воля!

– Дали пък Еманюел Макрон не прави това изказване като форма на предупреждение? Не се ли опитва той да предотврати залеза на Стария континент?

– Сигурно е така и като европейци ние имаме интерес това да се случва по най-добър начин. Но ми е трудно да си представя как някой може да предотврати залеза или пък идването на нов ден.

В това отношение пред очите ми винаги е конната статуя на император Марк Аврелий: велик хуманист и тъжен мъдрец, той така и не успява да спре разложението на Римската империя. А наследникът му Комод става символ на морално-политическата деградация, обхванала римското общество. (Спомнете си филма „Гладиатор“, посветен точно на тези събития…).

За добро или зло, някои процеси в световната история си приличат. А дали ще се повторят на качествено ново ниво – за това има думата Хегел и неговата все още недоразбрана книга „Науката логика“.

Но кой в наши дни чете мъдри книги за това как нещата в своето развитие се превръщат в пълната си противоположност?

Има реална опасност Европа да загуби своя хуманистичен живец и ролята си на цивилизационен ориентир за милиарди хора. Ако тя не стане фактор за мирни иновации и стратегическо равновесие в променящия се свят, ще си остане само с притегателната сила на високия стандарт.

А това ще усилва до крайност миграционния наплив към границите на Европейския съюз. Някой ден напливът може да се превърне в потоп и нашата Евро-Атлантида да преживее пак случилото се с класическата (или митологична) Атлантида.

– Какъв тип политически елит би могъл да предотврати такъв развой на събитията?

– Поставям с цялата му острота въпроса за политическите елити, които определят динамиката от двете страни на Атлантическия океан. Между другото това име също произлиза от мита за Атлантида и потопа, на който Платон е посветил специално внимание в своите „Диалози“.

Потъването на Атлантида е метафора, която великият философ поставя в социален, а пък ако щете и в геополитически контекст. То става по време на война в пряка връзка с моралната деградация на политическия елит, която Платон разобличава с художествена образност.

И това е разбираемо, защото именно този елит осъжда на смърт Сократ – учител и приятел на Платон. Смъртната му присъда е първата документирана злоупотреба с демокрацията – гласуване, при което „с малко, но завинаги“ се стига до фаталната развръзка.

Сега преминавам към основния въпрос: какъв тип елити и какво управление биха могли да предотвратят потъването на Евро-Атлантида. Боя се, че никой от сегашните лидери не може да вдъхнови оптимизъм.

По-скоро бих се доверил на държавници от духовния и интелектуален калибър на генерал Шарл дьо Гол (за Франция) и президента Айзенхауер (за САЩ), както и канцлера Хелмут Кол (в контекста на обединяваща се Германия).

– Раждат ли се и днес лидери от такъв мащаб в Европа?

– Европейският съюз сякаш се бои от харизматични личности. Тъжно е, че такива лидери сякаш не са на мода в наши дни. Но дори по тяхно време, към края на управленските им мандати те са имали сериозни проблеми. Пълководец и герой от Втората световна война, президентът на САЩ Айзенхауер е имал напрежения с дълбоката държава и сериозно предупреждавал за опасността от развихрянето на военнопромишления комплекс.

Друг герой от войната – генерал Дьо Гол, възстановил честта и достойнството на Франция – бе дестабилизиран през 1968 г. чрез „масови протести“, подобни на съвременните цветни революции.

А канцлерът Хелмут Кол, който съумя да обедини Германия, стана неудобен именно защото отстояваше нейния стратегически суверенитет. Затова напусна политическата сцена с огорчение от някои свои съпартийци.

Тези съпартийци направиха кариера и останаха дълго на власт, жертвайки не само Кол, но и ценностите на социално-пазарното стопанство, и християнската социална доктрина.

Вместо тях бе въздигнат в култ хищният либерАЛЧЕН модел, който в крайна сметка е отговорен за икономическото и ментално разложение. С него се глобализира не само алчността, а и тероризмът. И двете явления имат пазарно-психологически характер.

– Тази картина, която рисувате, не е ли прекалено драматична?

– В никакъв случай! Тя е по-скоро алегорична, доколкото предупреждава за опасността от употреба на ядрено оръжие.

– Но такава война е немислима! Нима сериозно допускате тази самоубийствена перспектива за човечеството?

– Първо: аз не съм във възторг от духовната нагласа на масовия евроеснаф. Съмнявам се в способността му да разбере и реално да защитава своите жизнени интереси. Той е податлив на съмнителни и даже лъжливи внушения. Склонен е да избира слаби лидери с маниакално силни амбиции за власт.

Това наподобява самоубийствения устрем на лемингите (дребни гризачи, които с хиляди скачат от върха на скалите право в ледените води на скандинавските фиорди, защото следват без колебание и без мисъл водачите си).

Второ: опасността от термоядрена война не е абстрактна, а напълно реална! Напоследък е налице известно отрезвяване, но то е като бяла лястовица. Показателно е, че наскоро САЩ обявиха готовност за преговори с Русия и Китай за контрол над ядрените оръжия без предварителни условия.

Но напрежението не спира да расте, успоредно с ескалацията на военните действия в двата регионални конфликта – Украйна и Близкия изток.

Използването на ядрено оръжие само изглежда немислимо и недопустимо от човешка гледна точка. Но такава е позицията на хората с нормална психика и здрава логика. За съжаление те са заложниците в един дестабилизиран свят.

Той е подчинен на друга управленска логика, извратена от патологична алчност. За нея основателят на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев казва, че алчността е по-силна дори от инстинкта за самосъхранение.

– Чия е тази алчност, която според вас тласка света към ядрен апокалипсис?

– В света се очертава тенденция, която наричам глобална идиотизация. И политическите елити, и финансовите им кукловоди са носители на тази патология. Тя е парично-властово кръвосмешение, което определям като перверзокрация.

От тази гледна точка терорът и регионалните войни са просто средства за самостимулиране на световната финансова система. Именно тя ражда кървавата власт на парите над хората, а оттам и опасността от ядрен конфликт!

В условия на ескалиращи военни конфликти нормалната човешка логика бива потъпкана или просто цензурирана. Както казва Бисмарк, най-много лъжи се изричат след лов, по време на война и, разбира се, преди избори. Поредните избори по света и у нас предстоят скоро.

Но те не променят свирепата реалност на войните, които отнемат и в наши дни живота на стотици хиляди човешки същества.

– При това положение естествено се налага въпросът кога ще свърши войната в Украйна?

– Зад този въпрос стои цяло множество (сякаш „касетъчен заряд от въпроси“). От време на време те успяват да си пробият път през предубежденията и кръстосания огън на хейтърите и от двете страни на конфликта.

Същото важи и за другия въоръжен конфликт, който десетилетия наред не заглъхва в Близкия изток. Големият въпрос е как (а не само кога) ще завършат тези войни?

Дали те имат потенциал да доведат до глобален сблъсък на свръхсилите? Призивите на френския президент Макрон като че ли водят в такава посока… Възможно е посещението на китайския лидер Си Дзинпин да охлади военнолюбието в по-голяма степен, отколкото евентуално олимпийско примирие.

Но дали сегашната остра фаза на военните действия може да премине в „хронично възпаление“, както казват лекарите? Има опасност то да има неочаквани последици, които ще доведат до качествено нов тип тероризъм.

И както войната е продължение на политиката, само че с други средства, така новият тероризъм ще е продължение на войните. Това е прогнозата ми: когато и да приключат формално двата жестоки конфликта, те ще продължават като терористичен процес, спонсориран от глобалната перверзокрация.

Тъжна прогноза, но за съжаление е така. Докато световната финансова система стимулира сама себе чрез регионални войни и масов терор, хората и народите ще се въртят в омагьосан кръг: насилие – отмъщение – повече насилие, тероризъм – пари – повече тероризъм.

– Застрашена ли е и България от попадане в такъв омагьосан кръг? Как биха се отразили мерките за противодействие срещу тероризма на динамиката в ЕС и на пълноправното ни приемане в Шенген?

– Същността на българския антитерористичен модел е точно в това: да се предотврати „самонарастването на терора“, да не се допускат стратегически провокации, които биха отприщили ескалация на насилието.

Още в края на Студената война, когато се развихряше геополитически дирижиран тероризъм, България пое по уникален път за противодействие срещу тази опасност. И още тогава съумя да избегне порочния кръг от терор и насилие, който опустоши Кавказ и Западните Балкани.

Но и досега има сили, които ламтят за печалбите от голяма война в този регион. В центъра му – сякаш между два огъня – се намира нашата България, която тогава успя да се измъкне от злокобния капан на братоубийствена война.

Силите, които преди четири десетилетия се разминаха с очакваните кървави печалби и до днес кроят планове за реванш. Отново се планират варианти на стратегически провокации, за каквито предупреждавам вече десетина години. Наред с това от десетина години призовавам отговорните фактори в Европейския съюз да създадат най-после Европейска агенция за антитероризъм.

Липсата на такава институция е крайно смущаваща на фона на ескалиращо напрежение и военни действия, които след време ще се изродят в нестихващ, перманентен тероризъм.

Асоциации с т.нар. „перманентна революция“ на Лео Троцки тук са възможни – и двете са форми на глобализирано насилие. Но липсата на международни усилия за системно противодействие на терора прави да изглеждат като гротеска претенциите към страната ни във връзка с пълноправното членство в шенгенското пространство. Сякаш че по време на атентатите в метростанции на Лондон, Париж или Брюксел съответните страни не са били в системата на Шенген.

– Да се върнем към формулата „терор – пари – повече терор“. Това прилича ли на прословутото „пари – стока – пари прим“?

– Да, това е формулата за капитализация, която още Хегел, а преди него Хераклит наричат „самонарастване“. В случая става дума за самонарастващо насилие, което прави пари от смъртта на милиони хора. Имало го е още в древността – при завладяването на Галия например римляните под предводителството на Цезар избили един милион души.

Още милион човешки същества били взети в робство в хода на същата военна кампания. Бенефициент на тази чудовищна перверзия бил Марк Лициний Крас – банкер и щедър спонсор на самия Цезар. Именно той бил зад гърба (или по-точно над главата) на прочутия пълководец.

Финансовият магнат Марк Крас преди това пък се прочул с перверзна жестокост при потушаване на въстанието на Спартак. Тогава кървавият банкер заповядал да бъдат разпънати на кръст десетки хиляди жени, деца и старци – бившите роби вървели заедно със Спартак в героичния му поход.

Но смъртожадният финансов магнат все пак бил наказан от съдбата, и то по един незабравим в историята начин. Той си бил въобразил, че многото пари го правят велик пълководец.

Начело на огромна римска армия, Крас нахлул в страната на Партите (днешна Персия). Там дошъл краят за неговата перверзна и алчна кариера като масов убиец. Макар и четири пъти по-многобройна, войската му била разбита на пух и прах в битката при Кара.

Марк Крас бил екзекутиран, като в устата му изсипали разтопено злато, сякаш за да утолят патологичната му алчност. Ето така войната, от която той по-рано правел кървавите си свръхпечалби, накрая му го „върнала тъпкано“…

– Доста иносказателно! Но мислите ли, че подобни примери биха имали някакъв отрезвяващ ефект в наши дни?

– Едва ли… Затова не съм оптимист за близкото бъдеще, което не иска да се учи от далечното минало. Утешително е, че не само миналото, а и неволите учат на ум и разум. Дано само не стане прекалено късно.

Това е той?

– Експерт е по антитероризъм

– Инициатор за създаването на „Екогласност” и на Русенския комитет през 1988 година

– Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото народно събрание

– Специалист е по логика и евристика

– Завършил е Московския държавен университет „Ломоносов”

– През 1991 г. е стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт“ в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада)

– Почетен професор във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” във Варна

blitz.bg