ПОТРЕСАВАЩО РАЗКРИТИЕ! ЕКСКЛУЗИВНО В „ТОП ПРЕСА“: СФИНКСЪТ „ДОСПАТ“ И ТАЙНИЯТ ДОКЛАД ЗА 40-ТЕ ХИЛЯДИ КУБИКА ФЕКАЛНА ОТРОВА, КОИТО СТОЛИЧНИТЕ МИНИСТЕРСТВА КРИЯТ ПОД ВОДИТЕ НА РОДОПИТЕ

Има нещо дълбоко гнило в начина, по който българската държава се отнася към най-големите си богатства. Когато човек застане на брега на язовир „Доспат“, пред очите му се разкрива гледка, която спира дъха – величествена водна шир, прегърната от вековни родопски борове, прохладен въздух и илюзия за пълна хармония с природата. Но това е само опаковката, лъскавата картичка за наивни туристи. Под повърхността на този воден гигант ври и кипи истинска институционална тиня. Екипът на „Топ Преса“ проведе подробно журналистическо разследване, основано на официални документи, регулаторни доклади и факти, които разкриват зловещата истина: язовир „Доспат“ е превърнат в разграден двор. Той е бойно поле за милиардни енергийни апетити, сметище за фекални води и опасна арена за безнаказани водни каскадьори. И най-парадоксалното в цялата тази схема е, че вината не е в местните хора, нито в общинската администрация, която се опитва да оцелява на периферията на държавата. Истинските виновници се трудят в уютните софийски кабинети, крият се зад параграфите на закона и взаимно си прехвърлят топката, докато перлата на Родопите загива пред очите ни.

За да се разбере мащабът на тази национална драма, трябва да се разплете паяжината от институции, които формално на хартия „стопанисват“ и „контролират“ водния обект, а на практика са го изоставили на произвола. Отправната точка на нашето разследване е енергийният гигант НЕК ЕАД и неговото специализирано предприятие „Язовири и каскади“. Именно те са официалният стопанин на съоръжението. Чиновниците от НЕК много обичат да се хвалят по пресконференции как ежедневно следят нивата, как правят воден баланс и как контролират хидротехническите съоръжения. Но когато попитате НЕК какво се случва в самата акватория на язовира, изведнъж настъпва пълно мълчание. От НЕК бързат да се оградят с бетонните стени на преливника и да заявяват, че тяхната работа свършва до техническата поддръжка на стената. В същото време точно НЕК прибира огромните приходи от водния ресурс за производство на електроенергия. Нещо повече, в момента чрез държавното дружество се подготвят проекти за стотици милиони евро, включително бъдещия мегапроект за ПАВЕЦ „Доспат“ с планирана мощност от 800 мегавата, за който се преговаря с Европейската инвестиционна банка. Пак НЕК наскоро реши да налее над 76 милиона лева за ремонт на деривацията към ВЕЦ „Тешел“. Парите в енергетиката текат като извънредно пълноводна река, но нито един лев от тези милиони не се заделя за реална защита, охрана и опазване на самата водна повърхност от безобразието, което се случва всеки ден. НЕК се държи като феодал, който прибира каймака от ресурса, но отказва да поеме каквато и да е отговорност за сигурността и чистотата на водохранилището.

Тук идва и следващият голям виновник в държавната пирамида на абсурда – Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Тази структура към Министерството на транспорта на хартия е органът, който трябва да контролира плавателните средства във вътрешните водни пътища. Всеки, който е стъпвал на язовир „Доспат“ през летния сезон, знае каква дива анархия цари във водата. Мощни джетове и високоскоростни моторни лодки фучат с бясна скорост на метри от плуващи хора, риболовци и къмпингуващи. Управляват се от хора без правоспособност, след употреба на алкохол, без каквато и да е регистрация или спазване на елементарни правила за безопасност. Къде е „Морска администрация“ в този момент? Тя просто липсва. Нейните инспектори prefer-ват да стоят в пристанищата на Черно море и по река Дунав, докато вътрешните язовири са оставени в пълна закрила на беззаконието. Агенцията абдикира от задълженията си, превръщайки плавателните съдове в потенциални оръжия за убиване. Когато се случи инцидент и някой падне от джет или бъде прегазен, изведнъж на сцена стъпват МВР чрез Областната дирекция в Смолян и ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“. Но тяхната роля е закъсняла и реактивна. Полицията и пожарната идват да вадят трупове от дъното или да извършват издирвателни операции, защото превантивният контрол от страна на транспортното министерство и неговата агенция е равен на нула. Държавата е създала система, в която първо трябва да има трагедия, за да се размърда някой, вместо да има регулация, която да предотврати нещастието.

Но ако въпросът с джетовете разкрива пълната административна импотентност за безопасността на хората, то разкритията на „Топ Преса“ относно екологичното състояние на язовира са истински бомба със закъснител, която копае дъното на държавното безхаберие. Чрез официален документ на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ от лятото на 2026 г. нашият екип се добра до покъртителни данни, които спешно трябва да станат обект на прокуратурата. Оказва се, че в язовир „Доспат“ ежегодно се заустват близо 40 000 кубически метра неопречистени битово-фекални и промишлени отпадъчни води. Това прави по над 110 000 литра фекална казаница всеки божи ден, която се излива директно във водоема през местното дере от така наречения Колектор №2. И тук лъсва най-големият престъпен абсурд. Изградената преди години локална пречиствателна станция за тези отпадъчни води просто е изведена от експлоатация и не работи.

Кой обаче носи вината за тази екологична катастрофа? Небързайте да сочите с пръст Община Доспат. Местната власт в малките планински общини е превърната в заложник на централните държавни ведомства, които разпределят бюджета, контролират програмите и държат оперативните средства. Истинската отговорност за този екологичен геноцид лежи на плещите на Министерството на околната среда и водите, Басейнова дирекция и РИОСВ – Смолян. Тези държавни структури с години са издавали констативни протоколи, писали са козметични предписания и са се задоволявали да превърнат проблема в хартиена формалност. Къде са били контролните органи на МОСВ, когато локалната пречиствателна станция е била спирана? Защо Басейнова дирекция е допуснала години наред хиляди тонове отпадъчни води да тровят водното тяло, без да предприеме радикални мерки, без да осигури целево държавно финансиране за възстановяване на пречистването и без да наложи твърд режим? Държавните еко-инспекции действат като обикновени статистици на заустванията, вместо като защитници на българската природа. Те пишат отчети, констатират липсата на пречистване и продължават да прибират заплатите си, докато водите на „Доспат“ страда от евтрофикация, а биологичното разнообразие бива унищожавано с бавни и сигурни темпове.

Не бива да подминаваме и ролята на Изпълнителната агенция по аквакултури и риболов (ИАРА). Тази агенция трябва да следи за любителския и стопанския риболов, но нейните действия са толкова инцидентни и козметични, че риболовците по бреговете отдавна са спрели да вярват в съществуването ѝ. ИАРА проверява бабите с въдици, но затваря очи пред масовите нарушения, свързани със замърсяването на акваторията, което пряко застрашава рибните ресурси и садковите стопанства. Така се получава порочен кръг, в който шест различни централни държавни институции – НЕК, ИА „Морска администрация“, МОСВ, Басейнова дирекция, РИОСВ и ИАРА – си разпределят парчета от баницата на контрола, но когато възникне проблем, нито една от тях не носи реална отговорност.

Община Доспат в тази ситуация се оказва в ролята на жертва на държавния централизъм. Местната администрация няма нито законовите правомощия, нито финансовия ресурс да изпраща патрулни лодки да спират побеснели джетове, защото водната повърхност е изключителна държавна собственост. Общината не може сама да финансира и изгради отново мащабни пречиствателни съоръжения, когато държавата с години пренебрегва регионалната инфраструктура и пренасочва европейските милиони към софийски проекти и близки до властта компании. Регионът дава своя ресурс, търпи негативите от държавните ВЕЦ-ове и енергийните каскади, но срещу това получава пълно пренебрежение от страна на столичното чиновничество.

Картината, която нашето разследване сглоби, е потресаваща. Язовир „Доспат“ е огледало на разпадащата се българска държавност, в която централните ведомства са се превърнали в търговци. Те се интересуват единствено от милионите за ремонти, от концесиите, от разрешителните за ВЕЦ и от бъдещите 800 мегавата на ПАВЕЦ „Доспат“. Всичко останало – сигурността на хората, чистотата на водата, безопасността във водоема и бъдещето на региона – е оставено на заден план. „Топ Преса“ няма да спре дотук. Ние поставяме официално въпросите към транспортния министър, към министъра на енергетиката и към министъра на околната среда и водите: Докога ще търпите тази институционална слободия? Кога „Морска администрация“ ще стъпи на язовира? Кога НЕК ще отдели от огромните си печалби за реална опазване на водохранилището? И кога МОСВ ще спре да брои кубиците фекални води и ще пусне пречиствателната станция? Времето за замитане на проблемите под килима изтече. Язовир „Доспат“ вика за помощ, а виновниците за неговата смърт се намират по високите етажи на софийските министерства.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ МОДЕЛ: КАК ДА СПАСИМ „ДОСПАТ“ ОТ ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА АНАРХИЯ

За да спре унищожаването на язовир „Доспат“, държавата трябва незабавно да преустанови практиката на разпокъсания контрол и да приложи утвърдения европейски опит. В страни като Франция и Австрия подобни стратегически водохранилища се управляват от единен специализиран орган – т.нар. „Водна полиция“ (Police de l’eau) или Единна автономна администрация на водоема. Всички правомощия по охрана, плавателен режим, екологичен мониторинг и санкции се събират в една структура, подпомагана от постоянна патрулна служба на самия бряг, а не от чиновници на стотици километри.

Решението за „Доспат“ минава през три спешни стъпки. Първо, Министерството на енергетиката и НЕК трябва да заделят отчисления от приходите на каскадата за целеви фонд, който да финансира спешното модернизиране и пускане в експлоатация на локалната пречиствателна станция за Колектор №2. Второ, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и МВР трябва да изградят съвместен сезонен пункт на язовира за денонощен контрол над джетовете, пълна регистрация и зониране на акваторията. Трето, Басейнова дирекция следва да въведе дигитална система за мониторинг на качеството на водата в реално време, достъпна за обществеността. Само чрез премахване на институционалния вакуум и въвеждане на единна отговорност язовир „Доспат“ може да бъде съхранен за бъдещите поколения.