БАРОН МЮНХАУЗЕН ОТ БЛАГОЕВГРАД: Когато евродепутатският балон се спука в улиците на Белица

О, велики и неповторими евродепутатски плач! Гледам го нашия Андрей Новаков — същият този областен началник на ГЕРБ в Благоевград, който с апломба на окръжен секретар от дълбокия социализъм реши да разпали буря в една умряла чаша минерална вода в община Белица. Извадил е на показ най-новата си политическа драма, обвинявайки местната управа, че видите ли, принуждавала партийните му кадри с мазохистичен плам да хвърлят партийните книжки и да тичат под знамената на Радевата „Прогресивна България“. ЮЗДП официално отрече това недоразумение като евтина манипулация, но нека бъдем напълно честни пред себе си — Новаков е просто смъртоносно уплашен. И има абсолютно всички основания да си гризе ноктите до кръв, докато брои последните дни на своето безславно местно величие.

Защото истината, както мъдро е отбелязал великият Гьоте, е че няма нищо по-страшно от активното невежество в комбинация с неограничена власт. Вековната притча за жабата, която се опитвала да се надуе колкото вола, идеално пасва на това местно партийно ръководство — надути като пуяци началници, които с десетилетия превърнаха партийната принадлежност в единствения пропуск за нормален живот и държавна служба. Формулата бе изведена до съвършенство и изстрадана от редовите българи: нямаш ли правилния гербаджийски печат на челото и партийна книжка в задния джоб, нямаш хляб, нямаш работа, нямаш дори право на елементарен въздух в тази община. Само че сега ветровете духат в съвсем друга посока, а крепостните се сетиха, че веригите им все пак не са заварени за ръцете им от съдбата. Хората масово напускат ГЕРБ не защото някой ги гони с тояги от Белица, а защото им омръзна да им се смеят в лицето, докато местните феодали усвояват едни пет пари, разпределят обществени поръчки на братовчеди и кадруват по чисто семеен, шуробаджанашки и користен интерес, забравяйки за какво изобщо са пратени там.

Точно както в гениалната пиеса на Максим Горки „На дъното“, където обитателите на нощувката се утешават с фалшиви илюзии, докато суровата реалност ги затрива, така и нашите гербаджийски велможи живеят в пълен балон от собствената си пропаганда и медийни залъгалки. Новаков реве пред медиите не защото му пука за идеологията на партията, а защото отлично осъзнава горчивия и неизбежен край на евтиния сценарий: ако горските служители и общинските назначения изведнъж спрат да му играят по свирката и му обърнат гръб, лъсва истинският, гол като пушка виновник за рухналата пирамида — самият той, несменяемият областен деспот, свикнал да управлява с методите на махленски рекетьор. Местните кметове и редовите активисти отдавна са отвратени от това показно лицемерие, а схемите с партийните калинки са станали публична тайна, за която дори децата в детската градина се шегуват в междучасията. Борисов може да е непреклонен и да го държи на поста до последния верен кадрист, доказвайки за пореден път своята политическа сляпа точка, но историята отдавна е доказала, че никой областен деспот не е успял да спре лавината, когато народецът веднъж се събуди и прозре, че царят не само е гол, ами отдавна е разграбил и държавната хазна, оставяйки след себе си само пепелища, празни обещания и една дълбока национална умора.