Земята под краката ни се движи: Учени откриха деформация до 2 мм годишно край България

Земната кора в район непосредствено до България продължава да се деформира и да се измества, въпреки че не се намира върху класическа активна граница между тектонични плочи. Ново подробно геодезично изследване установява преобладаващо движение на юг на Мизийската платформа и Южните Карпати спрямо Евразия. Измерените скорости са приблизително между 0,5 и 2 милиметра годишно.

Резултатите са публикувани на 19 май 2026 г. в научното списание Solid Earth. Екипът анализира повече от две десетилетия непрекъснати GPS наблюдения, за да изгради високоточна картина на хоризонталните и вертикалните движения на земната кора в Румъния, пише meteobalkans.com.

143 GPS станции следят движения от милиметри

Първоначалният набор включва данни от 143 постоянни GPS станции, принадлежащи към четири различни мрежи. За основния анализ учените подбират 130 станции, които са продължавали да работят след 1 януари 2024 г.

Използваните измервания са събирани през интервали от 30 секунди. Част от станциите работят още от началото на века, което позволява на изследователите да разграничат дългосрочното движение на земната кора от временни колебания и технически отклонения.

Според авторите това е най-подробният досега модел на съвременните хоризонтални и вертикални движения в изследвания район.

Мизийската платформа се измества преимуществено на юг

Един от най-ясните резултати идва от Мизийската платформа. При голяма част от GPS станциите върху нея движението е ориентирано преимуществено на юг, като отделните вектори се отклоняват с около 20 градуса към югоизток или югозапад.

Посоката не е еднаква навсякъде. Около големи разломни структури, сред които Вътрешномизийският разлом, се наблюдават промени както в направлението, така и във величината на движението.

Това означава, че платформата не се държи като един напълно неподвижен и твърд блок. Отделни части реагират различно на натрупаните напрежения и на взаимодействието със съседните геоложки структури.

Какво общо има Северна България?

Връзката с България е геоложка и съвсем реална.

Мизийската платформа не приключва при Дунав. Тя представлява голяма тектонична единица, която обхваща Южна Румъния и значителна част от Северна България, разположена между Карпатите на север и Балканидите на юг.

Геоложки и геофизични изследвания от двете страни на границата разглеждат платформата като обща структура. Съвместни анализи на гравитационните данни от България и Румъния проследяват и Вътрешномизийския разлом през територията на двете държави.

Именно тук е важното уточнение: новото изследване използва основно румънската постоянна GPS мрежа. Следователно скоростта до 2 мм годишно не трябва автоматично да се приписва на всяка точка в Северна България.

Резултатите обаче показват движението на тектонична структура, която продължава и на българска територия, което ги прави пряко важни за изучаването на регионалната геодинамика.

Земята не се движи само хоризонтално

GPS данните откриват и вертикални движения.

Карпатите показват предимно издигане, като на отделни места измерените стойности са около 0,5–2 мм годишно. Южната част на Мизийската платформа, по направление към Дунав и Балканите, показва по-скоро тенденция към потъване, докато в северните и североизточните ѝ части движението постепенно преминава към издигане.

Особено отчетливо издигане е установено в Добруджа, където използваните геодезични станции по крайбрежието и около Дунав показват сходна тенденция.

Изследователите подчертават, че вертикалната картина е сложна: съседни части от земната кора могат да се движат в противоположни направления.

Разломите разделят платформата на различно движещи се блокове

Една от причините картината да не е еднородна е системата от големи разломи.

Мизийската платформа е разделена на отделни блокове от структури като Вътрешномизийския и Капидава–Овидиу разлом. Те разграничават части от кората с различна геоложка история, дебелина, температура и механични свойства.

GPS измерванията показват промени в движенията именно около някои от тези структури.

Отделно изследване върху гравитационните и магнитните данни на платформата показва, че Вътрешномизийският разлом може да бъде проследен както в Румъния, така и в България.

Дълбоко под Вранча продължава сложен тектоничен процес

Учените търсят част от обяснението стотици километри под повърхността.

Под района на Вранча се намира остатък от потънала литосферна плоча. Тази дълбока структура продължава да се спуска и деформира в мантията и вероятно взаимодейства с кората над нея.

Авторите разглеждат възможността процеси, свързани с отделянето и потъването на този литосферен фрагмент, да участват във вертикалните движения около Югоизточните Карпати.

Това остава геодинамична интерпретация, а не пряко измерена причинно-следствена връзка. Самите GPS станции измерват движението на повърхността; причините за него се реконструират чрез съчетаване на геодезични, сеизмологични и геофизични данни.

Земната кора се разтяга в голяма част от региона

Изследователите изчисляват и деформациите между отделните GPS станции.

В големи части от румънското карпатско предземие и Южните Карпати преобладава разтягане в приблизително направление север–юг. На други места, включително части от източните и югозападните райони, се появяват локални области на свиване и срязване.

Най-високите изчислени скорости на срязваща деформация са установени в югозападната част на Румъния, близо до границата със Сърбия.

Получената картина съвпада в значителна степен с наблюдаваните механизми на земетресенията и известните направления на тектоничните напрежения.

Движение от 2 мм годишно не означава предстоящо земетресение

Измереното движение не е прогноза за силно земетресение и от него не може да бъде определена дата, място или магнитуд на бъдещ трус.

GPS станциите показват как земната кора се деформира в продължение на години. Земетресенията възникват, когато натрупаното напрежение по конкретен разлом преодолее неговото съпротивление, а тази граница не може да бъде определена само чрез скоростта на движение на повърхността.

Новите данни обаче позволяват по-точно да бъдат локализирани областите, в които кората се разтяга, свива или срязва. Именно тази информация е важна при дългосрочните оценки на сеизмичната опасност.

Район, смятан за стабилен, всъщност продължава да се деформира

Големите сблъсъци, които са изградили Карпатската система, до голяма степен са приключили преди около 8 милиона години. Въпреки това измерванията показват, че земната кора не е застинала.

Мизийската платформа се измества преимуществено на юг спрямо Евразия. Източноевропейската платформа показва леко движение на северозапад, а в Трансилванския басейн и Източните Карпати хоризонталните движения са значително по-слаби.

Получава се мозайка от бавно движещи се блокове, между които активните разломи поемат част от разликата в движението.

За България най-важният резултат не е самото число от 2 мм, а фактът, че голямата геоложка структура непосредствено северно от страната и продължаваща под Северна България показва измерима съвременна деформация.