Чудото върху свещената скала в Прасинада: Живата памет на Понт, която събра стотици в Драмско

Въздухът в планинската клисура е хладен, а втренченият към небето поглед трудно определя къде свършва сивата скала и къде започват каменните зидове на манастира. На 713 метра надморска височина, сред суровата красота на Родопите и в близост до буйните притоци на река Места, времето сякаш е спряло. Но тази година мълчанието на планината бе разпорено от струните на понтийската лира и молитвения шепот на стотици поклонници, стекли се за празника Преображение Господне. Журналистически екип на toppresa.com бе на мястото на събитието, за да улови духа на едно истинско духовно възраждане, което надхвърля рамките на обикновения религиозен ритуал и се превръща в мост между поколенията, историята и незабравимата родина Понт.

Историята на тази свещена скала е драматичен разказ за вяра, изселване и необикновени съвпадения. Когато през 1923 година, след размяната на населението, бежанците от село Ливадия в Галиана, Трапезунд, напускат родното си място, те носят със себе си единствено спомените и вярата. Заселвайки се в драмското селище Прасинада, те са изумени от природния пейзаж. Издигащата се над селото внушителна скала силно им напомня за изгубения духовен дом – историческия манастир „Свети Георгиос Перистереотас“ в Понт. Така това късче гръцка земя се превръща в тяхна новата духовна крепост. Днес, макар постоянните жители на Прасинада да са едва 45 души, мястото продължава да притегля като магнит хиляди потомци на бежанците, търсещи своите корени.

Тазгодишното празненство придоби още по-дълбок и емоционален заряд поради пристигането на чудотворната икона и свещените мощи на Светите четиридесет мъченици от Севастийското езеро. Светините бяха посрещнати с пълни църковни honours, а екотът на понтийската лира развълнува присъстващите. Особено трогателно бе присъствието на известния певец и лирист Костас Теодосиадис, родом от Прасинада, когото мнозина с право наричат „патриарх“ на понтийската песен. Специално за toppresa.com той сподели, че за него това не е просто празник, а свещен дълг към дедите му. Теодосиадис подчерта, че благодарение на усилията на новите монаси и подкрепата на митрополит Драмски Доротей, манастирът отново блести и поддържа живи спомените за предците, напуснали Понт в търсене на ново убежище.

А историята на самата обител е пълна с загадки, преплитащи византийското минало и съвременните чудеса. По данни на историци и църковни хроники, на същото място от 485 г. до 1204 г. е съществувал стар византийски манастир, сринат от кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход. В продължение на векове мястото остава пусто, но сред местното население преданията за „небесна светлина“, появяваща се над скалата през нощта, никога не угасват. Възраждането започва през 90-те години на миналия век благодарение на бившия префект на Драма Константинос Евмоиридис, който решава да изпълни обет на майка си. При започването на разкопките строителите се появяват пред удивителна гледкa: разкриват се основите на древния храм, а в открит ковчег са намерени мощите на последния игумен, излъчващи благоухание, заедно със стари ценни монети и църковна утвар.

Строителството на новата манастирска църква е съпроводено с множество свидетелства на местни хора и работници, които разказват как насън и наяве са виждали фигурата на стар монашески старейшина, бдящ над обекта. Първата Божествена литургия на скалата е отслужена през 1993 г. – точно 800 години след разрушаването на първоначалния храм. По-късно, с решаващата подкрепа на митрополит Павлос, храмът е завършен и официално осветен през 2007 г. Днес, както установи екипът на toppresa.com, Светата обител „Преображение Господне“ не е просто архиерейски паметник, а дишащ духовен център. Изкачването по залесените склонове до манастира се превръща в пречистващо изпитание за всеки посетител, а спиращата дъха гледка към планинските клисури на Паранести напомня за величието на вярата, съхранила един народ през вековете.