ЗЕЛЕНИЯТ ОКТОПОД ТОМА БЕЛЕВ ПАК ДАВА УРОЦИ: След блокираните лифтове – нова битка срещу кръста, вярата и туризма край Симитли

Човекът, който години наред диктуваше „правилата“ за природата, днес отново размахва пръст към обществото

Тома Белев отново излезе на публичната сцена. Бившият лидер на „зелените“ и бивш заместник-министър на околната среда и водите отново започна да обяснява кое е допустимо и кое не е в българските гори, планини и защитени територии.

Поводът този път е подготвяната промяна в Закона за горите, която цели да бъде намерено решение на натрупаните с години проблеми около възможността за изграждане и модернизиране на лифтове и влекове в зимните курорти. Именно тези забрани и ограничения се превърнаха в една от най-спорните теми в отношенията между държавата, бизнеса, туристите и природозащитните организации.

Според критиците на Белев именно политиките, които той защитаваше през годините, са сред причините за блокираното развитие на райони като Витоша, Мальовица, Банско, Пампорово и Боровец. Те го обвиняват, че вместо баланс между опазване на природата и развитие на туризма, е бил наложен модел на постоянни административни препятствия.

Последните му изяви по БНТ отново поставиха въпроса – има ли моралното право човек, когото неговите опоненти определят като част от причините за законодателния хаос в сферата на горите и защитените територии, да бъде основен морален съдник по тези теми?

От екологичен активист до политическа фигура – и обратно към ролята на наставник

През годините Тома Белев се утвърди като едно от най-разпознаваемите лица на природозащитното движение у нас. Той беше сред водещите фигури около зелените организации и партия „Зелено движение“, които критиците му често обединяват под определението „зеления октопод“ – мрежа от структури и организации с голямо влияние върху екологичната политика.

Белев беше заместник-министър на околната среда и водите в правителството на акад. Николай Денков. Политическата му кариера обаче премина през сериозни сътресения след разломите в коалицията ПП–ДБ.

„Зелено движение“ остана извън предизборното обединение за парламентарните избори през 2026 г., а самият Белев загуби лидерската си позиция. През юни 2026 г. Националното събрание на партията избра ново ръководство, като за съпредседатели бяха избрани Даниела Божинова и Калин Ангелов.

Така човекът, който дълги години беше едно от лицата на зелената политика, вече не стои начело на собствената си формация.

Старите спорове около зеленото движение отново изплуват

Около природозащитните организации в България през годините неведнъж са възниквали обществени спорове – за начина на финансиране на различни кампании, за ролята им при вземането на решения и за влиянието им върху държавната политика.

Критиците на зелените организации твърдят, че чрез различни обществени поръчки и международни проекти те са придобили значително влияние върху управлението на природните теми. Поддръжниците им от своя страна настояват, че тези структури защитават важни обществени каузи и природни богатства.

В центъра на тези дългогодишни спорове отново се оказва Тома Белев.

Новата зелена битка на Тома Белев – този път срещу кръста и духовността край Симитли

След години на спорове за лифтове, влекове и блокирано развитие на планински райони, Тома Белев отново се оказа в центъра на общественото внимание. Този път обаче спорът не е само за строителство и туризъм. Спорът е за нещо много по-чувствително – дали хората имат право да създават места за молитва, поклонение и духовна връзка с природата.

Днес, 4 август 2026 г. Белев публикува в официалния си Facebook профил позиция, с която атакува поставянето на кръст, знаме и голяма беседка край Коматинските скали. В своя коментар той заявява:

„Има хора, които са лишени от възможността да видят красотата на природата. Ако си наистина вярващ в Бог е грях да унищожиш божието сътворение и хармония, даже с кръст. Ако наистина си патриот е срамно да увреждаш българското наследство създавано от природата милиони години даже с трибагреника.“

Думите му предизвикаха остра реакция сред хора, които виждат в тази позиция не защита на природата, а поредния опит за налагане на ограничения върху местни инициативи, свързани с вярата, традицията и туризма.

За своите критици Белев отново влиза в ролята на човек, който определя кое е допустимо и кое не – този път не за лифтове и туристическа инфраструктура, а за символи, които за много българи имат духовно значение. Белев поставя въпроса защо са необходими кръст, знаме и беседка на място, където „в пет километра наоколо постоянно живеещите са единици“, и отправя критика към кмета на Симитли с думите, че „по-добре да беше асфалтирал пътя до там“.

Но за местните хора и организаторите на инициативата въпросът не е просто за една беседка или един път. Става дума за създаване на място, което събира в едно природата, историята, православната традиция и възможността хората да се поклонят, да се помолят и да намерят спокойствие далеч от шума на ежедневието.

Коматинските скали – място, където природата среща вярата

Докато спорът се разгаря, фактите около параклиса „Св. Иван Рилски“ показват различна картина от тази на „унищожено природно място“.

В началото на октомври 2021 г. започва изграждането на параклиса при Коматинските скали. Десетки младежи и мъже, кметове на населени места, общински съветници, бившият председател на Общински съвет Симитли Владимир Христов и доброволци се включват в инициативата. Начело на начинанието застават кметът на община Симитли Апостол Апостолов и председателят на Общински съвет Симитли Вилимир Александров. Организатори на полагането на основите са Апостол Апостолов и кметът на село Сушица Георги Митрев.

Идейният проект е дело на художника Николай Кашев.

Мястото не е избрано случайно. Според старо предание Свети Иван Рилски, преди да достигне до Скрино и по-късно да се оттегли към Рила планина, прекарва една нощ при Коматинските скали. Именно тази духовна връзка е причината новият параклис да носи името на най-почитания български светец.

За мнозина край Симитли отговорът е ясен: природата не е враг на човешкия дух. А един кръст, един параклис и една пътека към тях не са разрушение, а начин хората да помнят кои са.