Държавна безотговорност и административен мрак: Кой пази сенчестия бизнес и безконтролието в землището на Рилския манастир

В информационната агенция „Топ Преса“ през годините не спират да пристигат тревожни сигнали от граждани, туристи и общественици, които задават един и същ болезнен въпрос: кой всъщност регулира частния бизнес, паркингите и търговията около Рилския манастир? В сянката на най-голямата ни духовна светиня от десетилетия съществува непрозрачна икономическа империя, в която милиони левове от туристическия поток се въртят в сивия сектор, без ясни правила, без отчети и без реален държавен контрол. Точно тези непрестанни читателски и граждански сигнали наложиха предприемането на категорични журналистически действия от страна на нашата медия, която реши да освети този административен мрак и да потърси отговор от институциите, за да стане ясно кой пази сенчестия бизнес в землището на манастира.

Водени от обществения интерес и ангажимента си към прозрачността, от Информационна агенция „Топ Преса“ изпратихме официално запитване до Община Рила, заведено с входящ и изходящ номер РД-01-17-9-2 от дата 20 юли 2026 година. В това писмо поставихме ребром въпросите за състоянието на паркингите, приходите от тях, законността на сергиите и павилионите, както и за екологичния контрол върху заустването на отпадни води в река Рилска в периода 2020–2026 г. Отговорът, който получихме от общинската администрация, обаче надмина и най-смелите ни очаквания за институционален колапс — местната власт официално си призна, че няма никакви карти, списъци, договори или данни за паркингите и търговските обекти в манастирското землище, вдигайки безпомощно ръце и по отношение на екологичните нарушения. Единственият документ, който общината посочи, е преписка по одобрението на Подробен устройствен план за 25.7 хектара около комплекса, стартирала с обявление в Държавен вестник, бр. 63 от 26 юли 2022 година.

Този скандален отговор поставя на дневен ред фундаменталния въпрос за пълната държавна безотговорност и абдикацията на централните власти. С Решение № 641 от 12 септември 2014 година Министерският съвет обяви землището на Рилския манастир за обект с национално значение, което по силата на чл. 145 и чл. 148 от Закона за устройство на територията извежда управлението и строителния контрол извън обичайните общински рамки и ги подчинява директно на държавните механизми. Вместо държавата да упражнява желязна законност над световното културно наследство, тя е създала удобен законов вакуум, в който министерства, агенции и екологични инспекции наблюдават безучастно как частният бизнес в защитената зона се вихри безконтролно. Липсата на регистри за паркингите и приходите от тях не е просто технически проблем, а ярък символ на държавен рекет срещу фискалния ред, където огромни суми потъват в джобовете на приближени структури, без никой да потърси сметка на манастирското ръководство или на свързаните с него търговци.

Политическото и административно бездействие на София се превръща в пряк съучастник на това беззаконие, тъй като институциите отказват да упражнят своите законови функции и да гарантират реда в националния парк. Докато държавните мъже се скриват зад сложни юридически вратички и прехвърлят топката от ведомство на ведомство, около Рилския манастир се развива нерегулирана търговия, която застрашава както уникалната околна среда, така и водните ресурси на целия регион. Липсата на каквито и да било актове от Регионалната инспекция по околната среда и водите или от Басейнова дирекция, предоставени на общината, показва системен покриващ мрак, при който екологичните норми и закони се нарушават необезпокоявано пред очите на цялата държава. Обществото има пълното право да научи кои министерски кабинети, агенции и държавни чиновници пазят този паразитен модел на управление, в който националният суверенитет и върховенството на закона отстъпват пред частни интереси и административен страх.

В юридически план ситуацията около Рилския манастир представлява класически пример за нормативен конфликт и институционален паралич, при който специалният статут на обекта се използва като щит срещу държавния контрол. Съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Решение № 641 от 2014 г. на Министерския съвет, териториите с национално значение подлежат на специален режим на устройство, за чието спазване отговарят държавните органи, а не малките общини с ограничен финансов и административен капацитет като Община Рила. Отказът на общината да предостави данни по запитването с изх. № РД-01-17-9-2 от 20 юли 2026 г. не е нарушение на Закона за достъп до обществена информация, а обективна констатация на факта, че местната власт е напълно изключена от контрола върху тези имоти.

От гледна точка на административното и вещното право, липсата на договори за паркингите, липсата на данни за приходите и отсъствието на контрол върху преместваемите обекти разкриват тежко нарушение на Закона за държавната собственост и Закона за горите, тъй като голяма част от тези територии попадат в горския фонд и защитените зони на Природен парк „Рилски манастир“. Заустването на отпадни води без регистри и без санкции от страна на МОСВ, РИОСВ и Басейнова дирекция пък съставлява пряко нарушение на Закона за водите и Закона за опазване на околната среда, носещо отговорност както по административен, така и по наказателен ред.

В крайна сметка, докато държавата продължава да мълчи и да прехвърля отговорността, в землището на Рилския манастир се поддържа правен нихилизъм, в който върховенството на закона е заменено от феодален произвола. Информационна агенция „Топ Преса“ ще продължи да следи казуса и да настоява отговорните институции в София да излязат от удобния си мрак и да кажат кой носи отговорност за този административен и финансов произвол.

Сянката на беззаконието: Как милиони от туристическия поток потъват в административна мъгла

Години наред районът около Рилския манастир функционира като държава в държавата, където законите на Република България сякаш спират на входа на светата обител, за да отстъпят място на частни икономически интереси и сенчести финансови потоци. Докато хиляди български и чуждестранни туристи ежедневно задръстват пътя към манастирския комплекс, плащайки такси за паркиране, хранейки се в преместваеми обекти и ползвайки туристическа инфраструктура, никой не може да даде отговор на най-простия въпрос: къде отиват тези пари и кой контролира тази печеливша машина? Липсата на прозрачност ражда съмнения за колосални суми, които се въртят в сивия сектор, без да пълнят нито държавния, нито общинския бюджет, и без върху тази дейност да се упражнява какъвто и да е данъчен или строителен надзор.

Официалният отговор на Община Рила, получен след журналистическото запитване с изх. № РД-01-17-9-2 от 20 юли 2026 г., сваля маските и показва стряскащата реалност на институционалния мрак. Местната администрация официално си признава, че няма регистри, няма карти, няма договори за стопанисване и няма данни за приходите от паркингите в манастирското землище. Това признание не е просто административен пропуск, то е крещящ симптом на дълбока системна криза, в която местната власт е капсулирана и безсилна да се намеси, а държавните институции предпочитат да затварят очите си. Липсата на контрол върху преместваемите обекти и сергиите създава перфектна среда за незаконна търговия, където всеки работи на принципа на личния интерес, необезпокояван от данъчни инспектори, служители на Националната агенция за приходите или строителни контрольори.

Още по-тревожен е екологичният аспект на този безконтролен бизнес, който застрашава не само финансовия ред, но и природата в сърцето на Рила планина. Липсата на каквито и да било актове или проверки от Регионалната инспекция по околната среда и водите и Басейнова дирекция, за които общината открито заявява, че няма данни, поставя на сериозен изпит отговорността на държавата към защитените територии. Заустването на отпадни води от търговските обекти и манастирския комплекс директно в река Рилска без ефективен пречиствателен контрол е престъпление срещу околната среда, което се подминава с мълчаливо съучастие. Природен парк „Рилски манастир“ е територия с изключително екологично значение, но вместо да бъде пазен като национална ценност, той е оставен на произвола на комерсиалния натиск и липсата на институционална воля.

Общественото търпение към този модел на управление е изчерпано, а въпросите към отговорните министерства в София стават все по-настоятелни. Гражданите и медиите вече не се задоволяват с удобното прехвърляне на отговорността между ведомствата и мълчанието на кабинетите, които трябва да гарантират законността. Време е държавата да влезе в ролята си на господар на закона, да извърши мащабни финансови и екологични проверки в землището на Рилския манастир и да освети всички сенчести сделки, договори и приходи. Информационна агенция „Топ Преса“ ще продължи да настоява за пълна прозрачност и търсене на персонална отговорност от чиновниците, чието бездействие позволява съществуването на този феодален оазис извън закона.