Бивш министър: В Кресненското дефиле държавата и времето са спрели

Добре дошли в Кресненското дефиле, където времето и държавата са спрели на едно място! Това написа във Фейсбук бившият министър на околната среда и водите Асен Личев. А повод за откровението му е снемка, на която се вижда как микробус тръгва да задминава дълга колона от коли в дефилето и чупи две ограничителни колчета при рискованата и безумна маневра.

„Снимката, която виждате, не е инцидент – тя е десетилетна държавна политика в едно изречение. Докато у нас се делят постове, министерства и се водят 20-годишни празни дебати за едно дефиле, европейският и международният транзит официално ни отписаха от картата.

Кой нормален шофьор на тир или турист от Западна Европа ще дойде да виси с часове в километрични тапи тук? Вместо това целият поток се изнесе по готовата магистрала Белград – Скопие – Солун. Сърбия и Северна Македония (които дори не са в ЕС!) си направиха инфраструктурата и в момента прибират милиони от тол такси, които иначе трябваше да влизат в нашия бюджет. Но Кресна е само върхът на айсберга на пълния инфраструктурен разпад по оста ЮГ – СЕВЕР“, смята Асен Личев.

Според него пълната абсурдност се вижда на връзката към Дунав мост 2. Ако погледнем на север, картинката е още по-зловеща. Достъпът до Дунав мост 2 при Видин – вратата ни към Централна Европа, е подложен на пълен геноцид. Скоростният път Видин – Ботевград се строи с темпове на костенурка, а ТИР-овете продължават да разбиват десетки села в Северозапада и да застрашават живота на хората.

Проходът Петрохан – най-пряката връзка между София и Видин, е оставен на произвола на съдбата, без тунел, без реална алтернатива и с вечни ремонти, твърди бившият министър. Той е категоричен, че България е превърната в „тапата“ на Балканите.

„Имаме стратегическо географско положение, което вместо златно дъно, е проклятие заради безхаберие. От Дунав мост 2 до Кулата се пътува по-бавно и по-опасно, отколкото през три граници в съседните държави. Докога ще сме черната дупка на европейските транспортни коридори? Докога ще губим милиарди и ще броим жертви по пътищата, преди някой да разбере, че асфалтът няма партиен цвят, а е въпрос на национална сигурност и икономическо оцеляване?“, задава важни въпроси Асен Личев.