АДМИНИСТРАТИВЕН ИНАТ И ДОКАЗУЕМА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ СПРЯ РЕМОНТА НА УЧЕНИЧЕСКИЯ ЛАГЕР НА ПОПОВИ ЛИВАДИ!

Защо областният управител на Благоевград избра формализма пред икономическата логика и как София-област се превърна в трибуна за следдъждовни качулки

В разгара на летните горещини, когато политическият живот обикновено замира, Областната администрация в Благоевград реши да внесе неочакван съспенс, предизвиквайки буря в чаша вода около един рутинен акт на местното самоуправление. Казусът се завъртя около ученическия лагер в Попови ливади – база със стратегическо значение за социалната и спортна политика на Гоце Делчев. С административна хватка областният управител Васил Трендафилов блокира решението на местния парламент за промяна на модела на управление и актуализация на цените, връщайки го за ново разглеждане. В основата на спора стои опитът на общината да вкара ред в стопанисването на имота, прехвърляйки го към специализирано предприятие и въвеждайки пазарни тарифи в евро. За държавния представител обаче това се оказа повод за юридическо упражнение, което за момента оставя в сила старите и икономически неадекватни цени. Така, вместо подкрепа за местното развитие, общината получи бюрократична спирачка, маскирана като загриженост за законосъобразността.

Казусът с ученическия лагер в Попови ливади, който през последната седмица противопостави Община Гоце Делчев и Областната администрация в Благоевград, е много повече от спор за цената на една нощувка в евро. Той е симптоматична илюстрация за дълбокия разлом между една работеща местна власт, опитваща се да приложи пазарни механизми за спасяване на публичен актив, и една държавна администрация, която, изглежда, е подменила експертизата с медийно позиране и юридически формализъм.

На повърхността дебатът изглежда процедурен. Областният управител В. Трендафилов върна решение на Общинския съвет (ОбС) – Гоце Делчев с мотиви, които звучат като извадени от учебник по чиновническо усърдие: липса на обществено обсъждане, липса на финансова обосновка и съмнения относно „търговския характер“ на дейността. Общинският съвет в Гоце Делчев реши да прехвърли ученическия лагер в Попови ливади за управление към общинско предприятие, вместо да го остави на директна бюджетна издръжка. Целта е базата да работи по-ефективно. Заедно с това съветниците гласуваха двойно по-високи цени, като ги определиха в евро: 20–30 евро за ученически групи и 40–50 евро за масов туризъм. Това е опит на общината да печели от имота си, за да поддържа сградите и спортните площадки в добро състояние. ОБЛАСТНИЯТ ОБАЧЕ НЕ Е СЪГЛАСЕН С ТОВА И СПРЯ РЕШЕНИЕТО. При по-внимателен прочит на законодателството обаче,аргументите на Трендафилов издишат под тежестта на принципа за местно самоуправление, заложен в чл. 2 от ЗМСМА. Според него общините имат правото и реалната възможност да решават самостоятелно въпросите от местно значение. Когато ОбС определя цени на услуги по чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, той упражнява своята оперативна самостоятелност. Опитът на областния управител да влезе в ролята на „ценови одитор“ е класическо превишаване на власт. В правовата държава надзорният орган контролира законосъобразността (съответствието с правната норма), а не целесъобразността (дали цената е „справедлива“ или „висока“). Навлизането в стопанската преценка на общината е не просто юридическа грешка, а опасен прецедент, който ерозира основите на децентрализацията.

Особено нелепо изглежда атаката срещу „търговската дейност“. Съгласно Закона за общинската собственост (ЗОС), общините не само могат, но са и длъжни да управляват имотите си с грижата на добър стопанин (чл. 11, ал. 1). Избраният модел на „Общинско предприятие“ по смисъла на чл. 52 от ЗОС е напълно легитимен инструмент за реализиране на собствени приходи, които да се реинвестират в поддръжката на същата тази база. Да се твърди, че един лагер не може да приема външни туристи, за да се самоиздържа, е икономически анахронизъм. Тук областният управител проявява шокиращо неразбиране на пазарната реалност – алтернативата на по-високите цени и външните посетители не е „социален мир“, а прогресивна разруха на материалната база поради липса на средства.

Но докато юристите в Гоце Делчев чертаят стратегии за защита на общинския интерес, в Благоевград политическият стил изглежда се е превърнал в суета. Наблюдателите на регионалните процеси не пропускат да отбележат, че откакто настоящият областен управител е на поста си, неговото присъствие се усеща предимно чрез постове в социалните мрежи и фотогенични кадри. Професионалният му актив до момента е по-скоро скромен и за съжаление – често комичен. Гражданите все още помнят неговите „кризисни“ предупреждения преди седмица за бури, които идват в момент, когато облаците вече са се разсеяли – класически пример за действие тип „след дъжд качулка“. Още по-странно беше настояването му за безплатно пускане на вода в ромския квартал „Кремиковци“, което граничи с популистко подстрекателство към неспазване на финансовата дисциплина и законите, регулиращи търговските дружества като ВиК.

Тази тенденция на „позиране вместо управление“ намира своето естествено продължение в казуса „Попови ливади“. Когато нямаш капацитета да генерираш градивни политики, да привличаш инвестиции или да медиираш големи инфраструктурни проекти, най-лесният начин да симулираш дейност е като блокираш чуждата такава. Областният управител, който по закон трябва да бъде лидер и обединител на региона, в момента изглежда по-скоро като административна пречка. Опитът му да спре преминаването на цените в евро (които са просто разчетна единица, платима в лева по курса на БНБ) издава и липса на модерно финансово мислене. В навечерието на приемането на България в Еврозоната, подобно „пазене на лева“ в една планинска база изглежда по-скоро като провинциален инат, отколкото като държавническа позиция.

В крайна сметка, поведението на областния управител го поставя в деликатна ситуация – той се опитва да изглежда като защитник на закона, но всъщност демонстрира неговото непознаване. Спирането на решението на ОбС – Гоце Делчев вероятно ще завърши в съда, където административният акт на областния управител има всички шансове да бъде отменен като необоснован. Проблемът е, че дотогава времето и възможностите за ремонт на лагера ще са изгубени. Лято е. Губи се ценно време.

Лидерството не се състои в това да пречиш на тези, които искат да работят, нито в това да предупреждаваш за бури, които вече са преминали. Лидерството е в градивността. А до момента, освен на снимки и в популистки изказвания, областният управител не е „блеснал“ с нищо, което да остави трайна следа в развитието на Пиринския край. С това си решение той просто потвърди тенденцията: когато липсва визия, на помощ идва бюрокрацията.