СКАНДАЛ (ПОРЕДЕН) В НАЦИОНАЛЕН ПАРК „РИЛА“: Двама глобени, стотици безнаказани! Къде дреме парковата охрана и за какво отиват парите ни?

„Парковата охрана отново санкционира двама чужди граждани…“ — С това празнично PR съобщение Дирекцията на Национален парк „Рила“ се опита да се похвали с работата си. Истината зад медийния прах обаче е грозна: уникалните ни ледникови езера се превръщат в обществени басейни, а контролът на терен е пълна илюзия.

На 20 юли 2026 г., при уж „съвместен обход“ на служители от участъците „Дупница“ и „Говедарци“, са установени двама чужди граждани, навлезли необезпокоявано във водите на защитеното езеро Рибното. Наложени им били актове за административно нарушение по Закона за защитените територии.

И тук идва логичният въпрос, който цяла България си задава: А останалите?

Прах в очите: Двама хванати на фона на масов вандализъм

Това е поредният случай само за този месец, в който туристи нагло газят и плуват в рилските езера. Социалните мрежи ежедневно преливат от любителски кадри на хора, които навлизат във водите, организират си плажове и унищожават вековни екосистеми.

Да излезеш с медийно съобщение и да покажеш двама хванати нарушители на фона на стотиците, които ежедневно преминават през парка без никакъв надзор, не е успех. Това е безсилие!

Как така охраната на парка „засича“ нарушители веднъж на няколко седмици, а в останалото време езерата са оставени на произвола на съдбата? Нима парковите патрули се появяват на терен само колкото да напишат един акт за отчетност, да го публикуват във Facebook и бързо да се приберат?

Къде е охраната всеки ден и за какво плащаме?

В своето съобщение от Дирекцията най-нагло призовават гражданите: „при забелязване на нарушения да сигнализират своевременно на телефоните на Дирекцията или на телефон 112“.

Извинявайте, но откога данъкоплатците станаха безплатна паркова охрана?

Дирекцията на Национален парк „Рила“ разполага с бюджет, с цяло направление „Паркова охрана и контрол“, с автомобили, високопроходима техника и щатни служители, чиито заплати се плащат от нашите данъци и от милиони левове по европейски и държавни програми.

Къде са тези рейнджъри всеки божи ден в пика на лятната инвазия? Защо няма постоянни и видими контролни пунктове около най-критичните точки — Бъбрека, Окото и Рибното езеро? Колко точно ни струва издръжката на тази охрана, след като на терен патрулите са екзотика, а нарушителите си правят каквото поискат?

Не е работа на редовия планинар, дошъл да се наслади на природата, да влиза в ролята на детектив, да заснема нарушители и да звъни по телефони, докато държавните служители пишат призиви от прохладните си офиси.

Време е за сметка, а не за евтини апели!

Ледниковите езера в Рила са формирани преди хиляди години, но подложени на днешния антропогенен натиск, внасяне на утайки и органично замърсяване, те бързо заблатяват и изчезват.

Налагането на един или два акта на случайни чужденци — които най-вероятно дори няма да платят глобите си след напускане на страната — е евтин опит за замазване на очите.

Искаме незабавни и ясни отговори:

Колко точно служители на „Паркова охрана“ физически патрулират в района на езерата през уикендите? Какъв е годишният бюджет за охрана на НП „Рила“ и как се оправдава неговата ефективност спрямо резултатите? Кога ще бъдат въведени денонощни или поне целодневни постоянни постове на езерата, вместо да се разчита на епизодични обходи?

Природата на Рила не се пази с PR съобщения и прехвърляне на топката към телефон 112. Пази се с постоянно присъствие, строг денонощен контрол и реални, жестоки санкции за ВСЕКИ нарушител — всеки ден, от изгрев до залез!