Национален дълг и забравена слава: Една свята за българите базилика пази мълчаливо историята- Докога България ще оставя костите на Цар Самуил в изгнание?!
-
- май 3, 2025
Пример за българщина, национален дълг и уважение към цар Самуил, управлявал достойно страната ни в периода 997 г. до кончината си на 6 октомври 1014 г., ще е пренасянето на костите му в България. Този апел отправят много родни историци в контекста на решението ковчегът на Фердинанд да бъде положен в софийската царска резиденция „Врана“.
Остров Свети Ахил е пряко свързан с българската история – още по времето, когато Аспаруховите племена преминават Дунава и се заселват на Балканите, един от братята на кан Аспарух – кан Кубер се заселва около двете Преспански езера.
По-късно, една от най-красивите базилики на Първото българско царство, построена от Цар Борис I, носи огромна част от българската история на малкия гръцки остров „Св. Ахил“. По негово време, островът отново е в пределите на България, като владетелят създава 7 големи епископски храма на територията на страната, за да утвърди християнството – един от тези храмове е базиликата на остров Свети Ахил. Базиликата наподобява архитектурата на Голямата базилика в Плиска днес. По времето на Цар Самуил базиликата на острова е и главният храм на Българската патриаршия. Освен това Борис І изпраща тук и големият български просветител – Климент Охридски.
Около век по-късно (края на X век) цар Самуил прави основен ремонт на базиликата и я превръща в патриаршеска. Тъй като той току-що е превзел град Лариса, решава да пренесе оттам мощите на Свети Ахил в базиликата на острова. Оттогава, както храмът, така и островът, носят името на светеца.
Историята на откриването на гроба на българския владетел е любопитна:
През 1965 г. професорът от Солунския университет Николаос Мицопулос се вслушва в предаваната от поколение на поколение легенда, че в развалините в района на остров Св. Ахил в Малото Преспанско езеро се намират кулата, фурната и помещението за войската от резиденцията на последните владетели от средновековната българска държава. При начални разкопки на базиликата „Св. Ахил“, намиращата се в североизточната част на острова, легендите се потвърждават.
Така професор Мицопулос започва разкопки и през 1969 г. открива четири саркофага, изградени изцяло от мраморни плочи. Под свода на гробница е открит скелетът на 160-сантиметров мъж, облечен в пурпурни дрехи. Впоследствие антрополозите определят възрастта на починалия на около 70 години. Главата му е поставена на възглавница от керемиди, а върху нея вероятно е имало и друга от скъп плат.
Под лявата и върху дясната му ръка се намират останки от плетена позлатена ризница, на гърдите и около таза са оцелели фрагменти от много скъпа златотъкана дреха. Това е царска дивитисия, която е най-тържественото императорско облекло по това време. Брокатът е изтъкан от памук и копринени нишки, обвити в сребро и злато, по нея са запазени сърмени везби и големи медальони с вписани в тях двойки папагали, свързани с крилете си и с глави, обърнати навътре, с розети в началото на крилата.
Впоследствие при изследването на скелета е намерено увреждане от бойна рана на лявата лакътна кост. Според легендите по време на битката при Сперхей през 997 година българският цар Самуил е ранен именно в лявата ръка и така професор Мицопулос стига до извода, че това е неговият скелет.
Останалите три гробници са намерени празни, покойният вече професор предполагаше, че там може да са погребани последните двама владетели на Първото българско царство – Гавраил Радомир (1014-1015) и Иван Владислав (1015-1018). До тях се намира и саркофаг с мощите на Св. Ахил, които са пренесени след завладяването на Лариса.
Може да се каже, че островчето Свети Ахил е било любимо място на цар Самуил – тук той е ръкоположен за монарх. Според някои историци , съществувалия тук средновековен град Преспа е бил столица на България по времето на цар Самуил. Преспа пада под византийска власт през 1018 г., а през 1073 г. градът и базиликата са унищожени от германци и викинги.
За съжаление, в момента костите на цар Самуил се намират в хранилище във Византийския музей в Солун.
През 2014 г., когато се честваха 1000 г. от кончината на владетеля, военно-патриотични организации от Дупница отправиха призив страната ни да направи постъпки за купуване на остров Свети Ахил в природния резерват Преспес, Гърция, където са открити. През 2021 г. археологът проф. Николай Овчаров отново повдигна въпроса България да изиска от Гърция костите на Самуил. Същия апел прави и бившият кмет на Пловдив Славчо Атанасов.
И до днес обаче, нито един наш държавник не е инициирал дипломатически разговори с Гърция в тази насока.
Макар че, понякога ликът на България се засенчва от облаци, тя може да бъде доволна от своята история. Първата българска държава и завещала славни спомени. Нейният величествен път се губи в мрака на далечни времена, минавайки през Самуил и неговия кипящ от страсти двор край високопланинските езера на Македония; през Симеон на златния му трон, в копринени одежди натежали от бисери; през Борис, който излязъл пред озарения си от сияние дворец, заобиколен от ангели; през Крум, който сред родове от покорни наложници вдигал наздравица към своите боляри с черепа на един император; през Тервел, влязал в Константинопол редом с друг император, чийто нос бил отрязан; през Аспарух и братята му и техния баща, хан Кубрат, и през хунските вождове; назад през забулените в мрак векове до свръхестественото бракосъчетание , от което се появил на бял свят техният род-бракът на бродещите скитски магьосници с демоните от пясъците на Тюркестан.
Остров Свети Ахил – едно място с богата за българите история. В същото време, ние, великите българи губим историята си частица по частица, всеки ден по малко, докато не я изгубим съвсем….
Ако все пак сме възбудили интересът ви:
През Второто българско царство районът отново принадлежи към територията на България за около половин век. Стъпвайки на острова ще видите, че пътят се разделя на две – северна и южна пътека, като най-интересните забележителности са разположени около северната. Южната пък минава край къщите на малкото останали местни жители и отвежда до една нова църква, а също и до останките на средновековната църква “Свети Апостоли”.
По северната пътека (падаща се отляво) най-напред можете да видите развалините от стари къщи,а след тях да посетите църквата “Свети Георги”, която впечатлява с интересната си камбанария. Тя е ниска, вкопана в земята и служи като гробищна църква на селището. Недалеч от тази църква, в посока вътрешността на острова, се намира и най-голямата забележителност тук – базиликата “Свети Ахил”. Продължавайки по пътеката, след около половин час ще достигнете манастира “Света Богородица Порфирна”, където е и едноименната църква.
Be the first to leave a review.
