РАЯТ, КОЙТО ПРЕВРЪЩАМЕ В КОЧИНА: Местността „Кулиното“ в Пирин тъне в боклуци!

Сигнал с красноречив снимков материал, изпратен от читатели до редакцията на „Топ Преса“, за пореден път поставя болезнения въпрос за опазването на природното ни наследство и отношението ни към местата за отдих.

Обект на фрапиращия контраст този път е една от най-обичаните дестинации в Северния Пирин – местността „Кулиното“.

Природният оазис на Разлог

Разположена на 1400 метра надморска височина, на едва 12–14 км от град Разлог и на само 2 км от прохода „Предел“, местността е истинско спасение от летните горещини. Сгушена във вековна букова гора, тя предлага уникален климат, чист планински въздух и изградена инфраструктура за екотуризъм, пикник и семеен отдих.

Наред със зоните за почивка през топлия сезон, районът е и отправна точка за редица пешеходни маршрути из Пирин планина.

Реалността зад кадър: Изграденото срещу разрухата

Фотографиите, качени от граждани в социалните мрежи и препратени на нашия екип, разкриват два напълно противоположни свята, съществуващи на броени метри един от друг:

Страната на грижата: Кадрите показват масивни, добре поддържани дървени навеси и беседки, изградени с мисъл за комфорта на туристите и естетически вписани в горския ландшафт. И страната на безхаберието-в непосредствена близост до същите тези беседки, около каменното огнище, се разкрива грозна картина – купчини от пластмасови бутилки, найлонови пликове и битови отпадъци, изоставени директно върху горската постеля.

„Това не е просто замърсяване – това е демонстрация на пълна липса на самосъзнание. Не можеш да дойдеш, да се насладиш на прохладата и чистия въздух, и да оставиш след себе си кочина“, коментират възмутени жители на района.

Дефицит на гражданска култура и нужда от контрол

Случаят с „Кулиното“ показва сериозен обществен дефицит, за съжаление пореден. Докато институциите и общността се стремят да развиват района и да осигуряват условия за туризъм, шепа безотговорни посетители са способни да компрометират целия потенциал на местността.

През летния сезон, когато потокът от хора е най-интензивен, подобни гледки не само увреждат местната екосистема, но и петнят имиджа на целия регион пред чуждестранните и българските гости.

Основните въпроси, които казусът поставя е за лична отговорност.

Толкова ли е трудно отпадъците, пренесени до планината в пълни опаковки, да бъдат върнати обратно в празен вид? Защо липсва ефективен контрол и строги глоби за замърсяване на защитени и туристически зони?

Опазването на Пирин не е ангажимент единствено на контролните органи – то е изпит за зрялост на цялото ни общество. „Топ Преса“ ще продължи да дава гласност на всеки подобен сигнал и да настоява за както за засилен институционален контрол, така и за непримиримост към проявите на вандализъм и безотговорност.