Попско его!Игуменът на Рилската обител се докачи от академичен дар от ЮЗУ : Рожен се оказа „неканен гост“ в дома на св. Йоан

Академичен кич или духовно недоразумение: Защо ЮЗУ „подари“ Рожен на Рила?

Докато професори и клирици се усмихваха пред камерите, в кулоарите на Рилската света обител се породиха въпроси за естетическия вкус и протоколната култура на благоевградската алма матер

На пръв поглед 9 юли трябваше да бъде триумф на симбиозата между светската наука и православната духовност. Под тежкото небе на Рила, обградени от вековни зидове, представители на Югозападния университет „Неофит Рилски“, предвождани от своя ректор проф. д-р Николай Марин, се включиха в националните чествания за св. Йоан Рилски. Всичко изглеждаше по канон: патронаж на Патриарха, благословии от Светия синод и приповдигнат патос за „живата традиция“. Но както често се случва, когато академичната суета се срещне с манастирската тишина, дяволът се оказа в детайлите, а в този случай – в една рамкирана картина.

Кулминацията на официалната част бе белязана от жест, който остави присъстващите познавачи на църковния протокол в състояние на леко вцепенение. Ректорът на ЮЗУ връчи на Неврокопския митрополит Серафим картина, изобразяваща Роженския манастир. На пръв поглед – съседска вежливост в рамките на Пиринския край. Според наши източници сред манастирското братство обаче, този акт е бил приет от игумена, Адрианополския епископ Евлогий, с подчертано хладна вежливост, граничеща с прикрита обида. В манастирските среди, където символиката е по-важна от фактите, да подариш изображение на един духовен център в сърцето на друг, е проява на меко казано странен вкус. Сякаш на рожден ден на вековен аристократ да му подарите портрет на неговия братовчед, само защото живеят в една и съща област. Мълчаливият въпрос, който е увиснал в олтара на „Рождество на Пресвета Богородица“, е бил дали академичното ръководство изобщо прави разлика между уникалността на Рилската пустиня и Роженската обител, или за тях всичко е просто „регионален бранд“.

Самият „поклоннически поход“ също породи иронични усмивки сред по-паметливите посетители на парка. В официалните съобщения събитието бе обгърнато в аурата на героичен преход, но за страничния наблюдател то приличаше по-скоро на добре организирана автобусна екскурзия с елементи на кратка разходка до пещерата на светеца. Студентите, присъстващи в текста основно като фон за ректорската фигура, изглеждаха по-скоро като статисти в ПР акция, целяща да легитимира 50-годишния юбилей на университета чрез присламчване към хилядолетната история на св. Йоан Рилски. Има нещо дълбоко наивно в опита да поставиш половин век академична история на една нога с десет века отшелничество, но явно за маркетинговия отдел на ЮЗУ числото 50 тежи толкова, колкото и 1080.

Ерудираната критика не може да подмине и лекцията на доц. д-р Светлана Николаева в Постницата „Св. Лука“. Докато тя е говорела за историческата връзка между Неофит Рилски и манастира, групата е изглеждала като че ли по-фокусирана върху фотосесията за университетския бюлетин, отколкото върху метафизичните измерения на просвещението. Цялата инициатива, макар и облечена в одеждите на духовността, остави вкус на институционален кич – един от онези моменти, в които науката се опитва да бъде набожна, а Църквата се опитва да бъде модерна, и в крайна сметка и двете изглеждат леко неловко. В крайна сметка остава загадка дали следващия път, когато посетят Роженския манастир, от ЮЗУ няма да подарят там панорамна снимка на кампуса си в Благоевград, за да завършат цикъла на географското объркване. Надяваме се само, че митрополит Серафим е намерил достатъчно тъмен ъгъл в покоите си, където Роженската картина да не напомня за странното чувство за хумор на академичната делегация.