Ние от TOPPRESA не сме против бизнеса и новите работни места, но сме твърдо „ПРОТИВ“, когато правилата се заобикалят по терлици, а държавата предава защитената зона „Славянка“ на частни интереси без сериозна проверка на фекалиите и водите.

ПОРЕДНАТА ГНУСНА ИНВЕСТИЦИЯ НА ГЪРБА НА ЗАКОНА И НА ПУК НА ПРИРОДАТА В СЕЛО ЛЪКИ: КЪМПИНГ С БАСЕЙН НИкне В НАТУРА 2000, защо РИОСВ КЛЕКНА ПРЕД възложителя?

Миризма на далавера и опасност от екологична катастрофа надвиснаха над едно от най-красивите и девствени кътчета на България – планината Славянка и землището на село Лъки. Докато обикновените хора се чудят как да платят сметките си, в заспалото погранично село на община Хаджидимово се подготвя мащабен десант, който заплашва да превърне защитената природа в поредната частна резиденция под маската на „еко-туризъм“. Разследване на TOPPRESA разкрива, че чиновниците от екоинспекцията в Благоевград са подписали решение, с което на практика абдикират от контрол върху проект на фирма „ЯНА ТУР“ ЕООД за изграждане на къмпинг в местността Гурната. Трябва да е ясно – ние не сме против инвестициите. Напротив, регионът има нужда от тях. Но сме категорично против, когато те се случват на гърба на закона и на пук на природата, вместо да бъдат изрядни и „едно към едно“ с нормативните изисквания.

Зад захаросаното описание на „дървени бунгала“, „десет беседки“ и „спортни площадки“ се крие жесток капан, разположен върху близо пет декара в сърцето на защитената зона BG0002078 „Славянка“. Най-фрапиращото е лекотата, с която РИОСВ решава, че няма нужда от пълна Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Сякаш с магическа пръчка държавните служители са преценили, че изграждането на басейн, административни сгради и разполагането на десетки каравани няма да стресне нито една птица и няма да увреди нито едно рядко растение. Къде обаче са реалните теренни изследвания? Къде са преброяванията на видовете и сезонните наблюдения? В документацията такива сериозни научни данни липсват, което оставя огромни съмнения, че решението е взето „на подпис“ в някой кабинет, без никой да си е направил труда да отиде на място в село Лъки. Когато една инвестиция е направена прозрачно и по закон, тя не се страхува от подробни проверки. Тук обаче всичко е претупано на пук на екологичната логика.

Огромният въпросител в това инвестиционно предложение е свързан с водата и нейното отвеждане – тема, която винаги е в основата на най-големите еко-скандали у нас. Инвеститорът планира изграждането на „водоплътна изгребна яма“. На хартия това звучи безопасно, но в реалността на българския туризъм подобни ями често се оказват „пробити“ или се източват директно в почвата, за да се спестят пари за изпомпване. Сметката е стряскаща: ако в къмпинга се настанят 10 каравани, 5 бунгала и неопределен брой палатки, капацитетът на обекта лесно може да надхвърли 100 души дневно. Представете си какво количество отпадъчни води ще генерира тази тълпа, включително и химикалите от тоалетните на кемперите. Къде ще отиде всичко това в защитената зона? Още по-абсурдно е присъствието на открит басейн. Откъде ще се пълни той в район с ограничени ресурси и най-важното – къде ще се излива хлорираната вода? Дали местните хора в село Лъки няма да останат със сухи чешми заради новия водопровод към частния имот? Ето това е пример за инвестиция на гърба на хората.

Друг скрит детайл, който TOPPRESA изважда на светлина, е историята на това намерение. Оказва се, че проектът не е нов – той е имал одобрение още през 2019 година, но е стоял на трупчета цели шест години. Защо работата не е започнала тогава и какво точно се е променило днес? РИОСВ мълчи по въпроса защо е приела почти идентични мотиви след толкова дълъг период, без да отчете променената обстановка. Още по-съмнително е твърдението, че няма „кумулативно въздействие“. Ако всеки инвеститор реши на пук на всичко да застроява по 5 декара в Натура 2000, след пет години планината ще прилича на Слънчев бряг. Ние подкрепяме бизнеса, но само когато той уважава закона, а не когато го ползва за изтривалка.

Публичността на процедурата е поредният прах в очите на обществото. В решението е записано, че няма постъпили възражения от граждани. Това е класически трик – съобщенията се крият по табла в общината или в сайтове, които никой не чете. Дали някой е попитал реално жителите на село Лъки дали искат стотици туристи, шум и потенциално замърсяване на подпочвените им води? Дали хората са наясно, че този проект може да е само първата стъпка към мащабно бетониране, след като веднъж статутът на земята бъде променен? Когато една инвестиция е законна и честна, тя се обсъжда очи в очи с хората, а не се промъква в сянката на административните коридори.

Юридическият анализ на документа показва, че вратичките са широко отворени. Липсата на категорични количествени оценки за потреблението на вода и реалния капацитет на ямата превръща това разрешение в бомба със закъснител. TOPPRESA заявява, че ще следи всяка стъпка на „ЯНА ТУР“ и всяка копка в местността Гурната. Ние нямаме нищо против предприемачеството, но ще бъдем безмилостни към всеки опит да се строи на пук на природата и на гърба на закона. Време е институциите да спрат да обслужват частни интереси и да си спомнят, че тяхната работа е да пазят България, а не да я подаряват на парче. В 14-дневния срок за обжалване все още има шанс за реакция, преди багерите да изтрият завинаги спокойствието на село Лъки. Въпросът е има ли кой да се противопостави на тази тиха и нагла окупация на планината?

СКРИТИТЕ КАПАНИ НА „ЕКО“ КЪМПИНГА В С. ЛЪКИ: ХИМИЧЕСКИ КОКТЕЙЛИ В ПОЧВАТА И ПЪЛНО СЛЕПОТА ЗА ПТИЦИТЕ В СЛАВЯНКА!

Разкриваме как държавните чиновници „проспаха“ анализа на нощното осветление, трафика и опасните препарати за басейна, докато разписваха съдбата на защитената зона на гърба на местните жители.

В сянката на официалното одобрение за проекта в село Лъки остават редица технически и екологични подробности, които РИОСВ Благоевград удобно е пропуснала да анализира в дълбочина. Едно от най-големите притеснения, които TOPPRESA поставя на масата, е пълната липса на оценка за т.нар. „туристически натиск“ в дългосрочен план. Документът се фокусира почти изцяло върху самото строителство – колко бетон ще се излее и колко алеи ще се трасират. Но какво се случва след това? Никъде в решението не виждаме сериозен анализ на въздействието на нощното осветление. В една защитена зона като „Славянка“, която е дом на редки нощни птици и прилепи, светлинното замърсяване от един цял къмпинг с басейн и административни сгради може да бъде фатално. Птиците, които гнездят в района, ще бъдат подложени на денонощен стрес, но за РИОСВ това очевидно е маловажен детайл на пук на всички европейски директиви.

Другият огромен пропуск е свързан с басейна, който се рекламира като „малък и открит“. В административната преписка липсва яснота как ще се поддържа хигиената в него. Всеки басейн изисква мощни химически препарати – хлор, алгициди и коагуланти. Когато дойде време за почистване или зазимяване, тези химически коктейли трябва да отидат някъде. Тъй като в района няма пречиствателна станция, а изгребната яма едва ли е проектирана да поема хиляди литри химизирана вода, рискът тези отрови да попият директно в почвата на Натура 2000 е огромен. Това не е просто инвестиция, това е потенциална еко-бомба, заложена в корените на планината. Ние не сме против басейните, но сме против те да се превръщат в източник на зараза и отрова за подпочвените води, на които разчита цялото село Лъки.

Стряскаща е и липсата на анализ на автомобилния трафик и шума. Десет каравани, десетки автомобили на почиващи, зареждащи камиони за кухнята и рецепцията – всичко това означава постоянен поток от шум и изгорели газове в зона, която до вчера е била оазис на тишината. РИОСВ приема на доверие думите на инвеститора, че „не се очаква значително безпокойство“, без да изиска акустични карти или прогнози за трафика. Как се преценява „безпокойство“ от бюрото в Благоевград, без да се сметне колко децибела ще генерира един препълнен къмпинг в пика на лятото? Това е поредното доказателство, че се работи на гърба на закона, като се прескачат ключови стъпки от процедурата по ОВОС.

Трябва да се обърне внимание и на социалния аспект, който чиновниците пренебрегват. Капацитетът на обекта, ако се сметнат всички легла в бунгалата, местата за каравани и палатки, може да достигне мащабите на малък хотел на открито. Това означава огромно потребление на питейна вода. Становището на ВиК може и да е положително, но то често се базира на теоретични капацитети. Реалността през юли и август обаче е друга. Дали проектът на „ЯНА ТУР“ няма да доведе до воден режим за бабите в село Лъки, за да може туристите в къмпинга да си пълнят басейна? Ние от TOPPRESA питаме директно: защо не е направена количествена оценка на водния баланс в района, преди да се даде „зелена светлина“?

Не на последно място стои въпросът за т.нар. „бариерен ефект“. Дори една ажурна ограда, каквато е предвидена за целия имот от близо 5 декара, е преграда за дребните бозайници, костенурките и влечугите, които са предмет на опазване в „Славянка“. Превръщането на дивата ливада в урбанизирана територия с вътрешни алеи и настилки е трайна загуба на местообитание. На пук на логиката, екоинспекцията твърди, че това няма да има значение. Когато една инвестиция е направена „едно към едно“ със закона, тя включва мерки за миграция на видовете. Тук виждаме само желание за заграждане и усвояване.

За финал, нека погледнем и към финансовата страна и собствеността. Имотът е придобит и подготвен за процедура в тишина, далеч от общественото внимание. Често в такива случаи се оказва, че зад фирмата стоят интересни лица или пък имотът е препродаван непосредствено преди старта на проекта. Ние ще проверим и тази следа. Няма да позволим природата на Хаджидимово да стане жертва на поредния „проект на хартия“, който в действителност е схема за бетониране. Настояваме за пълна прозрачност и искаме отговори на въпроса: защо РИОСВ се довери на голите обещания на инвеститора, вместо да защити обществения интерес и биоразнообразието на България? Разследването продължава!

Leave a Comment

Your email address will not be published.

Start typing and press Enter to search