Ще замръзне ли Европа? Какво се случва с Гълфстрийм и AMOC на фона на глобалното затопляне

Една от най-обсъжданите теми в съвременната климатология е бъдещето на Атлантическата меридионална обръщаща циркулация (AMOC) – сложна система от океански течения, която играе ключова роля за климата на Европа. Сред най-често задаваните въпроси е дали нейното отслабване или евентуален колапс може да доведе до значително застудяване в Северна Европа, въпреки продължаващото глобално затопляне.

Научната общност продължава активно да изследва тази тема, а нови проучвания всяка година допринасят за по-доброто разбиране на процесите в Северния Атлантик.

Какво представлява AMOC?
AMOC е мащабна система от океански течения, която пренася топли водни маси и огромни количества топлина от тропиците и Южното полукълбо към Северния Атлантически океан. Именно благодарение на тази циркулация голяма част от Западна и Северна Европа се радват на сравнително мек климат.

Системата стана известна и извън научните среди след филма „След утрешния ден“ (The Day After Tomorrow), в който внезапното спиране на AMOC предизвиква катастрофално застудяване. В действителност обаче подобен сценарий е силно преувеличен – както по отношение на скоростта, така и на мащаба на настъпващите промени.

Гълфстрийм и AMOC – не са едно и също
Често Гълфстрийм се бърка с AMOC, но между тях има съществена разлика.

Гълфстрийм представлява мощно повърхностно океанско течение, формирано основно от ветровете, въртенето на Земята (ефекта на Кориолис) и конфигурацията на океанските басейни. Благодарение на тези фактори то е сред най-бързите океански течения в света.

AMOC, от своя страна, е много по-сложна система. Освен повърхностните течения, тя включва и дълбоководната термохалинна циркулация, която се задвижва от разликите в температурата и солеността на океанската вода. Когато топлите води достигнат северните ширини, те се охлаждат, стават по-солени и по-плътни, след което потъват към океанското дъно. Там започва бавното им движение обратно на юг, като впоследствие отново излизат на повърхността в други части на Световния океан и цикълът се затваря.

Защо в Северния Атлантик има „студено петно“?
Един от най-интересните феномени през последните десетилетия е появата на т.нар. „студено петно“ в Северния Атлантик.

Докато почти цялата планета се затопля вследствие на климатичните промени, тази област показва обратна тенденция – температурите на морската повърхност там остават по-ниски от очакваното.

Причината все още не е окончателно изяснена. Част от научните изследвания свързват явлението с постепенното отслабване на AMOC, което намалява количеството топлина, пренасяна към Северния Атлантик. Други учени смятат, че наличните наблюдения все още не са достатъчни, за да потвърдят категорично тази връзка.

Отслабва ли AMOC заради глобалното затопляне?
Повечето съвременни климатични модели предвиждат постепенно отслабване на AMOC през XXI век като следствие от глобалното затопляне.

По-слабата циркулация означава по-малко пренос на топлина към северните ширини, което би могло да доведе до относително застудяване в части от Северния Атлантик и Северна Европа. Това обаче не означава, че Европа ще навлезе в нов ледников период – глобалната температура продължава да се повишава.

Възможен ли е колапс на AMOC?
Най-сериозният въпрос, който тревожи учените, е дали отслабването на AMOC ще бъде плавен процес или системата може да достигне т.нар. критична точка (tipping point), след която да настъпи рязка промяна в нейното състояние.

Някои научни публикации откриват признаци за намаляваща стабилност на системата и предполагат, че AMOC може постепенно да се доближава до подобен критичен праг.

Други изследвания обаче показват, че съществуват естествени механизми, които могат да стабилизират циркулацията и значително да намалят риска от внезапен колапс.

Каква е ролята на топенето на ледовете в Гренландия?
Допълнителна несигурност в прогнозите внася ускореното топене на ледената покривка на Гренландия.

Прясната вода, постъпваща в Северния Атлантик, намалява солеността на океана, което затруднява потъването на студените водни маси – ключов процес за функционирането на AMOC.

Според Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) част от климатичните модели все още не отчитат напълно този ефект.

Последните научни изследвания обаче показват, че макар притокът на стопена вода да води до допълнително отслабване на AMOC, особено след 2100 година, той не предизвиква внезапен и необратим колапс на океанската циркулация.

Какво показват последните научни данни?
Според актуалните изследвания рискът от отслабване на AMOC остава реален, но към момента няма убедителни доказателства, че системата е на прага на неизбежен срив.

Научният дебат продължава, тъй като климатичната система е изключително сложна, а взаимодействието между океанските течения, атмосферата и топенето на полярните ледове все още се изучава активно.

Едно е сигурно – бъдещето на AMOC ще бъде сред най-важните фактори, определящи климата на Европа през XXI век, а новите наблюдения и модели ще бъдат решаващи за по-точната оценка на риска от значителни климатични промени.