ИНВАЛИДИЗИРАНА ЛИ Е ДЪРЖАВАТА? ТЕЛК СЕ ПРЕВЪРНА В ЗЛАТЕН КЛЮЧ ЗА 2 МИЛИАРДА ЕВРО – ЮГОЗАПАДЪТ И РОДОПИТЕ ПРЕД СОЦИАЛЕН КРАХ

Социалната система в България е изправена пред безпрецедентен парадокс – парите за хората с увреждания растат главоломно всяка година, но те хронично не достигат и по правило не отиват при тези, които имат най-крещяща нужда от тях.

Експертизата на ТЕЛК се превърна в универсален и твърде лесен ключ за отключване на държавната хазна, през който през 2026 година ще преминат колосалните 2,112 милиарда евро. Този огромен бюджет, бележещ ръст от цели 17,6% спрямо предходната 2025 година, вече принуждава Министерството на труда и социалната политика да предприеме радикална реформа. Амбицията е пълна промяна на философията: отчитане не на това колко е увреден един човек, а каква част от работоспособността му е съхранена. Промяната обаче е заложена като дългосрочен 4-годишен управленски план, докато пробойните в системата зейват все по-застрашително тук и сега.

Югозападният капан: Когато цели общини преминават на държавна издръжка

Мащабният анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) изважда наяве стряскащи регионални деформации, които пряко засягат нашия Югозападен регион и съседните родопски общини. Данните от официалната инфографика показват, че Югоизточна и Югозападна България крият огромни огнища на социална зависимост. Област Кюстендил се нарежда сред челните места в страната по дял на населението с ТЕЛК решения, като стойностите там са критични: 6,06% от населението е с увреждания между 50 и 70,99%, други 6,23% са в границата до 90%, а цели 4,68% са с над 90% изгубена работоспособност. На този фон област Благоевград също показва сериозни нива на обвързаност със социалната система – 4,83% от средногодишното население получава помощ за по-ниската степен на увреждане, а над 2% от хората в региона са с най-тежката категория ТЕЛК.

Когато погледнем картината под лупа, ситуацията става още по-тревожна. В седем общини в страната хората с увреждания надхвърлят една пета от цялото местно население, а в други 45 общини този дял е над 15%. Освен традиционните струпвания в Северна България, най-отчетливите социални аномалии на юг са локализирани именно край Кюстендил и в Родопите. За по-малките общини това е ясен сигнал за икономическа абдикация – цели семейства разчитат единствено на инвалидни пенсии и социални помощи, превръщайки ТЕЛК в основен източник на препитание вместо реалната заетост.

Хронично „болната“ нация и експлозията в разходите

Статистиката на издаваните решения е безмилостна. Всяка година у нас се заверяват около 270 хиляди експертни решения на ТЕЛК. Както се вижда от детайлната графика, системата е буквално наводнена от хронични заболявания.

Абсолютен първенец са последниците от мозъчен инфаркт, следвани плътно от застойната сърдечна недостатъчност и неинсулинозависимия захарен диабет с неврологични усложнения. Масовото раздаване на проценти за масови диагнози води до ситуация, в която през 2024 година цели 272 хиляди души в активна, работоспособна възраст са получавали пенсия за инвалидност. Профилът на получателите показва пълна концентрация в предпенсионна възраст – за 2025 година над 108 хиляди решения са издадени за лица между 40 и 59 години, а над 107 хиляди – за възрастовата група от 60 до 79 години.

Динамиката на този процес е илюстрирана графично в документа.

Докато в периода между 2019 г. (509 091 души) и 2022 г. (494 030 души) се наблюдаваше умерено свиване на броя на инвалидните пенсионери, след 2022 г. трендът рязко се обръща. За помалко от две години бройката експлодира и през 2024 г. достига исторически връх от 528 382 пенсионери с инвалидност поради общо заболяване, което представлява скок от близо 4,5% само за година.

Тази лавина от решения завлича след себе си и милиардни съпътстващи разходи. За 2026 година държавата планира допълнителни 133,5 милиона евро само за финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания, като се очаква бенефициентите да достигнат близо 793 600 лица. Към тях се добавят 24,3 милиона евро повече за деца с трайни увреждания и 30 милиона евро за нова целева помощ – по 50 евро коледни добавки за 520 000 уязвими граждани. Отделно от това, през изминалата година 246 хиляди души са получили безплатни електронни винетки, а над 50 хиляди са осигурявани здравно изцяло за сметка на социалните помощи.

Механизмът „Лична помощ“: Ръст от 6500% без промяна в здравния статус

Най-скандалният пример за неконтролируемо източване на публичен ресурс остава механизмът за лична помощ. През 2019 година, когато услугата стартира, ползвателите са малко над 15 хиляди души с общ бюджет от 9,6 милиона евро. До 2025 година потребителите нарастват до над 94 хиляди, а разходите за заплати на лични асистенти удрят космическите 642 милиона евро. За 2026 година правителството залага нови 185,5 милиона евро допълнително по това перо.

Експертите от ИПИ са категорични: това е едно от най-бързо нарастващите пера в държавата, без това по никакъв начин да е обусловено от влошаване на общото здравословно състояние на населението. На местно ниво аномалиите граничат с абсурд. Докато средният ръст на ползвателите в страната между 2020 и 2025 г. е 147%, в отделни общини се наблюдават невиждани темпове на експанзия – в Сухиндол потребителите скачат с 444%, в Малко Търново с 325%, а в Искър с 319%. В общини като Гулянци, Никопол и Криводол личните асистенти и техните клиенти съставляват над 5% от абсолютно цялото средногодишно население.

Хванати на тясно: Мъртви души и фалшиви печати за милиони

За да спре този финансов терор над държавния бюджет, в Закона за бюджета за 2026 година е заложена ключова законова промяна. Националният осигурителен институт (НОИ) вече получава законово право служебно да връща решения на ТЕЛК за ново произнасяне, ако има съмнения за фалшиви документи. Затягането на мерките обаче ще става при строги правила – достъпът до Националната здравноинформационна система ще се разрешава единствено след официален сигнал от прокуратурата и в рамките на вече образувано досъдебно производство. По този начин добросъвестните граждани няма да бъдат подлагани на тормоз.

Мащабът на престъпните схеми, които до момента са изсмуквали парите на данъкоплатците, бе илюстриран от управителя на НОИ Весела Караиванова-Начева. При разследване на близо 200 пенсионни преписки, изпратени от прокуратурата, е доказано пълно фалшифициране на ТЕЛК решения, подписи и държавни печати. По тези схеми години наред са изплащани незаконни пенсии. В хода на разследването са открити подписи на лекари от комисии, които са били приковани на легло и физически не са могли да присъстват на заседания.

Развръзката от този случай е повече от красноречива за морала в системата. След като НОИ незабавно прекратява плащанията по тези 198 доказано фалшиви досиета, едва 3 или 4 души дръзват да попитат защо са им спрени парите. Всички останали просто са замълчали. Те са знаели отлично, че получават милиони за сметка на истински болните хора.

Реформата през 2026 година вече не е просто чиновническо намерение, а въпрос на оцеляване за региони като Югозападния. Когато ТЕЛК спре да бъде схема за лесни пари, тогава ресурсът от 2 милиарда евро най-после ще стигне до хората, които наистина се нуждаят от достойна лична помощ и адекватна грижа.