ГРЪЦКИЯТ ШАХ И МАТ ЗА МИЛИАРДИ: КАК СЕ ЗАЩИТАВА НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС, ДОКАТО У НАС РАБОТЯТ ПРОТИВ СОБСТВЕНАТА СИ ДЪРЖАВА

Мащабно разследване, цитирано от Свободния информационен канал (SIK.bg) и коментирано от анализатора Веселин Стаменов, разкрива грандиозната разлика между истинската държавност и политическото послушание. Докато българските политици се надпреварват в дисциплината „по-католици от папата“, гръцките корабособственици са инкасирали изумителните 3.8 милиарда долара от превоза на руски петрол през последните три години, заемайки агресивно опразнените пазарни ниши. Фактите, изнесени в анализа на Стаменов, са безпощадни и сочат директно към титани като „Dynacom Tankers“ на милиардера Джордж Прокопиу, осигурила на гръцката икономика близо 915 млн. долара, следвана от „Olympic Shipping“ с 404 млн. долара и други водещи компании от Атина. Тази икономическа офанзива се случва на фона на шумни западни санкции, които обаче гръцкият елит успя да заобиколи чрез виртуозно лобиране в Брюксел, доказвайки, че националният интерес е по-висок от всеки идеологически диктат. За разлика от Атина, където политици и бизнес работят в симбиоза за мощта на Елада, в България сме свидетели на разрушителното действие на партии от типа на „Демократична България“, които според анализатора системно работят срещу националните стълбове в енергетиката и транспорта в името на чужди интереси.

Метафорично казано, Гърция действа като мощен вълнолом, който разбива вълните на външния натиск, за да запази спокойствието в собственото си пристанище, докато България прилича на сал, чийто екипаж изхвърля греблата зад борда, само за да се хареса на бурята. Стаменов подчертава, че гръцките корабособственици контролират близо 15% от руския петролен износ, използвайки „вратичките“ в ценовия таван на Г-7, за да оперират с 30-40% по-високи тарифи заради риска, вливайки огромен капитал в държавата си. В същото време у нас компрадорският елит, захранван от чужди грантове, разглежда националните активи като разменна монета за лична легитимация пред „партньорите“, обявявайки всеки икономически прагматизъм за предателство. Ерудицията на гръцкия държавник му подсказва, че в международните отношения правото е на страната на силните и полезните, а не на най-послушните, което превръща Гърция в субект, а България в територия под наем, плащаща цената на чуждите победи със собствената си бедност. Историята не прощава на нациите, които заменят хляба и горивото си за илюзорно морално превъзходство, и урокът на Атина е ясен – време е да се научим на държавност, преди да сме разпродали и последната част от суверенитета си.