КЪРВАВА АПАРАТНА АБДИКАЦИЯ – 2673 НАРУШЕНИЯ ЗА СЕДМИЦА! Камионите убиват денонощно по българските пътища, докато държавата работи от 09:00 до 17:00 ч.!
- юли 7, 2026
Докато асфалтът по българските магистрали се напоява с кръв, родните институции продължават да демонстрират престъпно безхаберие. Камионите-убийци мачкат денонощно, превръщайки се в бомби със закъснител, а държавният апарат е потънал в административен сън с фиксирано работно време.
Новите официални данни, предоставени на Европейския център за транспортни политики (ЕЦТП) по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), разкриват потресаваща картина. Тези данни не са просто суха статистика – те са тежка диагноза за тотален системен срив и липса на воля за реален контрол.
Бруталните цифри на хаоса: 2673 нарушения само за седмица!
За изключително краткия период от 30.06.2026 г. до 06.07.2026 г. са установени колосалните 2673 нарушения при тежкотоварни МПС. Разбивката на този безпределен пътен терор показва шокиращо незачитане на законите:
2145 нарушения – за безочливо движение в лентата за изпреварване, където това е изрично забранено;
399 нарушения – за неплатена тол такса;
107 нарушения – за опасно претоварване на превозните средства;
15 нарушения – за неизползване на обезопасителни колани от водачите;
7 нарушения – за изключително рисково движение в аварийната лента.
В България отново се прави опит разговорът за тежките пътни инциденти да бъде подло сведен само до инфраструктурата. От ЕЦТП многократно са подчертавали значението на настилката, маркировката, мантинелите и организацията на движението като ключови фактори за безопасността. Но истината е друга. Когато тежкотоварен автомобил изпреварва в забранена лента, когато е претоварен, не е платил тол такса, технически е неизправен или водачът му най-нагло не спазва задължителните времена за управление и почивка, проблемът вече не е само в пътя. Проблемът е в контрола. Или по-точно – в пълната му липса!
Хронология на ужаса: Когато камионите прелитат през мантинелите
Докато чиновниците пишат отчети, черната хронология само за броени дни буквално окървави страната ни. Ето серията от тежки инциденти, които държавата остави без превенция:
22 юни: На АМ „Струма“ при Кочериново товарен автомобил брутално удря друг.
24 юни: Кървава трагедия на АМ „Тракия“ край Ямбол – камион преминава през мантинелата и убива трима души, включително две невинни деца.
25 юни: В района на Мало Бучино камион преминава през мантинелата и помита преминаващ автомобил.
26 юни: Нова кошмарна катастрофа с тежкотоварен автомобил на АМ „Тракия“, този път край Карнобат.
3 юли: На АМ „Хемус“ край София две последователни катастрофи блокират движението за часове наред и изправят пред нервна криза хиляди шофьори.
Чиновнически абсурд: Трафикът е 24/7, властта почива през уикенда
На фона на този денонощен ад по пътищата, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) продължава упорито да функционира просто като чиновнически орган в административен режим, а не като реален, работещ на терен контролен механизъм.
Скандалният парадокс: Работното време на агенцията е от понеделник до петък, от 09:00 до 17:30 ч. Това е в пълен и абсурден разрез с факта, че тежкотоварният трафик у нас се случва в режим 24/7! Камионите не чакат администрацията да отвори врати сутринта, за да тръгнат по магистралите и да сеят опасност.
От 1 юли Националното тол управление все пак започна да регистрира нарушенията на камиони при движение в изпреварващата лента и да предоставя записите на МВР. Държавата уж вече разполага с инструмент, който вижда и заснема нарушителите на момента. Големият въпрос обаче остава: Какво точно правят контролните органи с тези данни, освен да ги архивират?
Институционалният триъгълник на безотговорността
Тук лъсва огромният институционален проблем на България. Отговорностите са разпокъсани „на парче“:
ИААА отговаря за техническата изправност, квалификацията и режима на превозите;
МВР следи за поведението на пътя и налага санкциите;
Тол управлението се занимава единствено с установяване на нарушенията.
Ако тези три системи не започнат незабавно да работят като единна, смазана и превантивна мрежа, резултатът е абсолютно предвидим – нарушенията се натрупват лавинообразно, рискът на пътя расте, а обществото научава за проблема едва тогава, когато вече има поредната свирепа катастрофа, нови трупове, жертви и блокирани пътища. Тази работа „на парче“ по никакъв начин не решава и критичния казус с чуждестранните водачи, чиито нарушения масово остават абсолютно нерегистрирани и несанкционирани.
Затова е меко казано недопустимо акцентът на обществения дебат да се измества единствено и само към инфраструктурата. Подобно поведение показва или пълно непознаване на материята, или е удобен и позорен опит да се прикрие крещящата липса на воля за работа от страна на контролните органи. Пътната безопасност не е просто асфалт и мантинели – тя означава железен контрол върху водача, превозвача, товара, техническото състояние, стриктното спазване на забраните и последващата безкомпромисна санкция.
„Разследването на причините за всяка катастрофа е необходимо, но истинската роля на държавата не е да съставя статистика и да обяснява защо са загинали хора. Истинската роля е да работи така, че да не се стига до загинали хора. Това означава превенция и контрол преди инцидента, а не оправдания след него“, категорични са в своя коментар от Европейския център за транспортни политики (ЕЦТП).
Времето за оправдания изтече заедно с живота на жертвите по магистралите. Въпросът е кога държавата ще спре да работи на осемчасов работен ден, докато по пътищата се вихри денонощна война.
