Екипът на „Топ Преса“ изразява своята дълбока признателност за неоценимото съдействие, експертиза и непримиримост на нашите партньори в тази битка за природата: WWF – България, Сдружение „Балканка“, Сдружение „Българско каяк общество“ и Спининг клуб „Стари Видри“. Заедно превърнахме това разследване в обща кауза – каузата да върнем живота в реката и да спрем безконтролното унищожение на водното ни богатство. Благодарение на техните сигнали и неуморен теренен труд, днес можем да извадим на светло истината, която някои биха предпочели да остане погребана в архивите на Басейнова дирекция.

Историята на ВЕЦ „Ходжово“ е класически пример за това как в България пресечната точка между едрия бизнес и държавния апарат често се превръща в „черна дупка“ за екологичните норми. На пръв поглед всичко изглежда изрядно – папки, подредени по рафтовете на ДНСК, подписи, печати и едно разрешение за ползване от юли 2014 година, което легитимира съществуването на тази хидроенергийна мощност от 1500 kW. Но зад административната фасада на проекта, изпълнен от „Хидроенерджи-БГ“ ООД, се крие една по-различна реалност, която „Топ Преса“ реши да освети. Тази реалност не се измерва в киловатчасове, а в километри пресушено речно корито и в системното неглижиране на екологичния отток, който според закона е жизнената линия на всяка река. Пиринска Бистрица, една от перлите на Югозапада, днес е заложник на напорен тръбопровод с внушителната дължина от близо шест километра и половина. Когато вкараш реката в тръба за такова разстояние, ти не просто произвеждаш ток – ти заличаваш екосистема.

Анализът на документите, с които разполагаме, разкрива интересни детайли около легитимацията на обекта. „Хидроенерджи-БГ“ толкова се гордее с постигнатото в Ново Ходжово, че използва обекта като референция за професионален опит дори при кандидатстване за саниране на жилищни сгради в Благоевград. Парадоксът е пълен: фирмата, която полага топлоизолация и дограма по национални програми, е същата, която е „изолирала“ реката от нейното естествено легло. Стойността на строително-монтажните работи по сградоцентралата може да е само 55 898 лева според официалните актове, но екологичната цена, която плащаме всички ние, е неизмерима. Въпросът, който „Топ Преса“ задава, е: къде беше държавата през тези години? Единствената сериозна следа от контрол, която откриваме в публичните регистри, е една проверка на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ от август 2016 година. Констатацията в нея е почти комична в своята снизходителност – „да се води дневник за отчет на разходомерното устройство“. Тоест, в момент, в който реката е подложена на огромен антропогенен натиск, държавните служители се вълнуват единствено от това дали тетрадката с цифрите е надписана красиво.

Този административен комфорт, в който ВЕЦ „Ходжово“ оперира години наред, обаче започна да се пропуква под натиска на гражданското общество и организации като „Балканка“ и WWF. Истинският обрат настъпи през 2020 година, когато инвестиционните апетити в района се опитаха да прекрачат границата на търпимост с проекта за нова МВЕЦ „Чучулига“. Тук е моментът, в който институциите, притиснати от неоспоримите факти на експертите от „Българско каяк общество“ и риболовците от „Стари Видри“, бяха принудени да признаят очевидното. В решението за прекратяване на процедурата за „Чучулига“ държавата най-после проговори с езика на истината: река Пиринска Бистрица е на ръба на силите си. Оценката за „кумулативен ефект“ е всъщност косвена присъда за съществуващите мощности като ВЕЦ „Ходжово“. Изведнъж се оказа, че новите миграционни бариери са недопустими, че екологичното състояние на водното тяло е застрашено и че Планът за управление на речните басейни не е просто лист хартия, а закон, който трябва да се спазва.

Но защо това прозрение дойде чак през 2020 година? Защо през 2014 г. същата тази държава е позволила напорният тръбопровод на „Ходжово“ да погълне близо 6.5 километра от реката? Отговорът се крие в системната липса на прозрачност и в начина, по който се издават разрешителните за водовземане. „Топ Преса“ научи от свои източници, че мониторингът върху минималния екологичен отток – онова количество вода, което задължително трябва да остане в старото речно корито след водохващането – често е фиктивен. Риболовците от „Стари Видри“, които познават всеки вир на Пиринска Бистрица, разказват за периоди, в които реката под ВЕЦ-а прилича на пресъхнало дере. Това е моментът, в който биологичното разнообразие загива, миграционните пътища на рибите се прекъсват, а „защитната зона“ по Натура 2000 се превръща в празна фраза. Това не е просто нарушение на правилата, това е престъпление срещу бъдещето.

В разследването си „Топ Преса“ не може да подмине и политическия нюанс, който често съпътства подобни проекти в Благоевградска област. Когато един бизнес е толкова добре „опакован“ административно, че дори проверките на Басейнова дирекция завършват само с леки предписания, винаги възниква въмнението за политически чадър. Как е възможно обект с такава мощност и такова въздействие върху околната среда да минава „между капките“ (или по-скоро „между тръбите“) толкова дълго време? Партньорството ни с организации като „Балканка“ ни дава достъп до данни, които показват, че проблемът не е само в ВЕЦ „Ходжово“, а в цялостната философия на „хидроенергийния модел“ в България. Този модел е построен върху експлоатацията на общия ресурс за частна печалба, прикрита зад маската на „зелена енергия“. Но каква зеленина има в една мъртва река и изсечена крайбрежна растителност?

През последните месеци в общественото пространство изплуваха и нови, още по-притеснителни информации. По данни на разследващи органи и медийни публикации, районът около водохващанията на Пиринска Бистрица е станал сцена на съмнителни дейности, включващи дори незаконен добив на инертни материали в защитени зони. Въпреки че директната връзка с ВЕЦ-а трябва да бъде доказана от компетентните органи, присъствието на тежка техника и разкопаването на речните легла в непосредствена близост до енергийните обекти е симптом за общото беззаконие, което цари в сектора. „Топ Преса“ ще продължи да следи тези сигнали, защото нашата мисия е да бъдем коректив там, където институциите са се превърнали в обслужващ персонал на инвеститорите.

Битката за Пиринска Бистрица е символна. Тя е тест за това дали обществото ни е готово да защити правото си на чиста природа срещу интересите на шепа хора, които измерват реката в банкови преводи. Заедно с WWF, „Балканка“, „Българско каяк общество“ и „Стари Видри“, ние казваме: стига! Не може в 21-ви век да позволяваме напорни тръбопроводи да „крадат“ километри от националното ни богатство под предлог, че изпълняваме екологични цели. Истинската екология е в течащата вода, в рибата, която се връща да хвърля хайвера си, в каякарите, които преминават през бързеите, и в хората от Сандански и Ново Ходжово, които искат децата им да познават реката като жива сила, а не като бетонна конструкция.

Разследването на „Топ Преса“ показва, че документалната изрядност е само върхът на айсберга. Под него се крие нуждата от ревизия на всяко едно разрешително за водовземане, издадено в годините на „ВЕЦ бума“. Ние настояваме за пълна прозрачност: колко вода реално минава през турбините и колко остава в реката? Кой и как контролира разходомерите? Къде са докладите за екологичен мониторинг, които трябва да доказват, че ВЕЦ „Ходжово“ не вреди на околната среда? Ако всичко е толкова чисто и законно, защо информацията е толкова трудна за извличане и защо държавата изведнъж „дръпна ръчната спирачка“ за нови проекти в същия район?

Завършваме този първи етап от нашето разследване с ясното съзнание, че каузата ни е дългосрочна. „Топ Преса“ няма да спре дотук. Ще продължим да изискваме отговори от Министерството на околната среда и водите, от Басейнова дирекция и от ДНСК. Няма да оставим Пиринска Бистрица да бъде тихата жертва на енергийния лобизъм. Благодарим на всички граждани, които ни подават сигнали, и на нашите партньори, които ни дават експертната увереност да твърдим: природата е над печалбата! Когато обединим силите си – медии, еколози, спортисти и риболовци – ние се превръщаме в сила, която не може да бъде купена или сплашена. Реката е наша и ние ще я върнем на хората. Очаквайте продължение, защото истината за ВЕЦ „Ходжово“ тепърва ще излиза на повърхността – по-буйна и неукротима от водите на Пиринска Бистрица преди да бъдат оковани в тръби.