Осем хеликоптера – достатъчни ли са, или България отново гони европейските стандарти с минимални ресурси?

Изграждането на системата за спешна медицинска помощ по въздуха е една от най-дълго очакваните реформи в българското здравеопазване. След години на обещания, забавяния и обществен натиск страната вече разполага с осем медицински хеликоптера. Но достатъчни ли са те, за да гарантират навременна помощ на всеки нуждаещ се?

Според заместник-директора на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха д-р Мартин Малчев отговорът е категоричен – да.

В ефира на bTV той заяви, че осем въздушни линейки са напълно достатъчни за нуждите на България. По думите му реално шест оперативни машини, разположени на стратегически места в страната, могат да осигурят пълно покритие на територията, благодарение на радиус на действие между 150 и 200 километра. Останалите хеликоптери ще бъдат резерв за техническо обслужване, ремонти и извънредни ситуации – практика, която се прилага и в други европейски системи.

Д-р Малчев подчерта, че въздушната спешна помощ не функционира самостоятелно, а като естествено продължение на наземната система. Всеки медицински екип на Спешна помощ има възможност да поиска изпращане на медицински хеликоптер, когато състоянието на пациента или особеностите на терена изискват въздушна евакуация.

Една от темите, които често пораждат обществени въпроси, е времето за реакция. По думите на д-р Малчев подготовката за излитане трае между седем и осем минути. Това не е забавяне, а задължителен стандарт за безопасност, включващ проверка на машината, метеорологичните условия, маршрута и готовността на медицинския екип. Именно тези процедури гарантират сигурността както на пациентите, така и на екипажа.

По информация на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха всички осем медицински хеликоптера вече са доставени в България. На този етап две от машините вече изпълняват реални спасителни мисии, а останалите постепенно ще бъдат включени в експлоатация с разширяването на инфраструктурата, подготовката на пилоти и медицински екипи и откриването на нови оперативни бази.

Изказването на д-р Малчев обаче поставя и по-широк въпрос – дали броят на хеликоптерите е най-важният показател за ефективността на една система. Практиката показва, че успехът на въздушната медицинска помощ не зависи единствено от броя на летателните машини, а от тяхната постоянна готовност, техническа изправност, наличието на достатъчно обучени пилоти, лекари и парамедици, както и от добрата координация между всички структури на спешната помощ.

В този смисъл истинското предизвикателство пред България тепърва започва. След доставката на хеликоптерите обществото ще очаква не просто наличие на модерна техника, а реално работеща система, способна да достига навреме до хората в най-критичните моменти.

Защото при спешната медицинска помощ най-важният критерий никога не е броят на машините, а броят на спасените човешки животи.