Има едни сенчести кътчета в България, където времето сякаш е спряло в най-мътните години на прехода, но парите и ресурсите текат по съвсем модерен и безогледен начин. Едно такова място е курортното село Огняново, а в епицентъра на схемата стои една абревиатура, която звучи прашно и социалистическо – ТПК. Трудово-производителната кооперация „Никола Ушев“ отдавна не е онова, за което е създадена – да дава хляб на занаятчии и трудови хора. Днес тя е параван за една фамилна империя, която е обсебила държавни и общински ресурси, превръщайки общественото благо в лична касичка на фамилията на покойния бай Мирчо Шамов. Това е история за превръщането на една кооперация в частно феодално владение, където границата между общото и личното е заличена със замах, а институциите си затварят очите пред десетилетното източване на националното богатство – лечебната минерална вода.

Всичко започва с фасадата на „трудовата дейност“. В регистрите ТПК „Никола Ушев“ все още се води като производител на какво ли не – от леярство до шивашки услуги. Но ако отидете в Гърмен или Огняново, няма да намерите нито един струг, който да работи за благото на кооператорите, нито една шевна машина, която да произвежда продукция. Вместо това ще видите хотел „Минерални извори“, по-известен като „Шамото“. Тази сграда е паметник на една грандиозна подмяна. Докато на хартия шепа хора се водят „кооператори“, на практика една фамилия управлява милиони левове активи, които по закон би тряувало да принадлежат на общността. Наследниците на бай Мирчо Шамов са успели да превърнат кооперативната собственост в семеен бизнес, който се захранва директно от недрата на земята – буквално. Най-голямата гордост и същевременно най-големият скандал около тази структура е сондажът за минерална вода, пробит още през 1987 година. Този сондаж, който би трябвало да бъде под строг държавен контрол, се ползва като частна чешма от фамилия Шамови.

Тук прокуратурата трябва да зададе първия си тежък въпрос: Как е възможно сондаж, собственост на ТПК-то, да обслужва частната фирма на Александър Шамов – ЕТ „Драма 21“? Разследването ни разкрива класическа хипотеза за „кражба на ресурс“: ТПК-то държи разрешителното (защото като стара кооперация има преференции), а частната фирма на наследника реално ползва водата за своя хотел. Къде са измервателните уреди и кой контролира дали количествата, обявени пред Басейнова дирекция, не са десетократно занижени, за да се пестят държавни такси? Това е директно ощетяване на хазната в особено големи размери.

Връзката между ТПК-то и частните фирми на фамилията е толкова тясно преплетена, че е трудно да се каже къде свършва кооперацията и къде започва личният интерес. В официалните съобщения на община Гърмен лъсват заявления, в които частни субекти се присламчват към разрешителните за водовземане на ТПК-то. Години наред в Гърмен се говори под сурдинка, че в Огняново има „привилегировани“ хора, за които законите не важат. Докато обикновените предприемачи минават през деветия кръг на ада за капка минерална вода, за „Шамото“ тя тече на корем. И това не е просто бизнес нюх, а дългогодишно култивиране на влияние, което позволява на една фамилия да се чувства по-голяма от закона.

Скандалите обаче не спират до чешмата. Трябва да се разрови и имотната мафия. Спомняте ли си битката за ресторант „Мирото“? Там съдът беше категоричен – имотът от над 13 декара е бил държавен, а продажбата му от общината на ТПК-то е била незаконна. Тук прокуратурата трябва да провери дали това не е само върхът на айсберга. Колко още държавни и общински земи са „усвоени“ от ТПК-то през 90-те години чрез фалшиви документи за заварена собственост? Хипотезата е страшна – кооперацията е ползвана като инструмент за имотно рейдърство, чрез който държавна земя е станала де факто собственост на фамилия Шамови.

Наглостта на тези „кооператори“ стига дотам, че те не се срамуват да съдят дори институциите. Когато Комисията за защита на потребителите се опита да ги санкционира, Александър Шамов веднага заведе дела. Маниера му е ясен – агресивно поведение срещу всеки, който дръзне да попита какво се случва зад стените на хотела. Публична тайна е, че местните хора се страхуват да говорят, защото влиянието на фамилията е проникнало във всички пори на местната власт. Но фактите са неумолими. Как един субект с персонал от едва шест души и символичен оборот поддържа такава империя? Единственото обяснение е нелегално водовземане и укриване на приходи чрез пренасочване на дейността от кооперацията към частните семейни дружества.

Най-голямата ирония е, че докато кооперацията се води „действаща“, производствените ѝ мощности са призраци. Там не се лее метал, не се обработва дърво. Единственото, което се „лее“, е народната вода, превръщаща се в частни пачки. Време е разследващите да влязат в „Шамото“ не като гости, а с белезници. Трябва да се провери всеки литър вода от 1987 г. насам, всяко разрешително, издадено с „приятелски“ жестове, и всяко решение на общото събрание, съставено от братовчеди и роднини. Недопустимо е в 21 век национално богатство да бъде заложник на една фамилия. Огняново заслужава прозрачност, а не да бъде задушавано от призраците на миналото, които са се облекли в костюмите на хотелиери. Краят на този семеен бизнес с дъх на хлор и корупция наближава и никакви административни хватки няма да го спасят, когато „Топ Преса“ и прокуратурата извадят истината на повърхността.

ФЕОДАЛНАТА ДЪРЖАВА „ШАМОТО“: ЗАПЕЧАТАХА БАСЕЙНИТЕ СЛЕД ДЕСЕТИЛЕТИЕ КРАЖБИ НА МИНЕРАЛНА ВОДА!

Кметът на Гърмен Иван Ижбехов взриви социалните мрежи с истината – как фамилия Шамови точи държавния ресурс под носа на закона

Маските в Огняново паднаха окончателно! В личния си профил във Фейсбук кметът на община Гърмен Иван Ижбехов хвърли истинска бомба, която „Топ Преса“ веднага пое и освети за своите читатели – знаковият комплекс „Минерални извори“, по-известен като „Шамото“, е под ключ! Експерти от Областната администрация – Благоевград сложиха край на една ера на безогледна експлоатация, като запечатаха басейните на обекта. Кметът официално разкри шокиращия факт: комплексът е експлоатирал незаконно минерална вода в продължение на повече от десет години!

Това не е просто административен гаф, а грандиозно престъпление срещу държавата и местната общност. Едно десетилетие, в което фамилията на покойния бай Мирчо Шамов е превръщала националното богатство в лична пачка, докато хазната е била ощетявана с милиони. На юридически език това е системно незаконно водовземане – престъпление по чл. 353г от Наказателния кодекс. Законът е ясен: за подобно „черно“ точене на подземни води се предвижда лишаване от свобода до две години и солени глоби. Прокуратурата вече е на ход да разнищи как този „бастион“ е работил необезпокоявано толкова време.

В епицентъра на схемата стои ТПК „Никола Ушев“ – една прашна социалистическа абревиатура, която отдавна е само параван за семейния бизнес на наследниците Шамови. На хартия кооперацията произвежда леярска и шивашка продукция, но в действителност там не работи нито един струг. Единственото, което е „работило“ денонощно, е сондажът от 1987 г., превърнат в частна чешма за хотела. Хипотезата на нашето разследване е смразяваща: ТПК-то е ползвано като юридически щит, за да се легитимира ползването на водата, докато реалните приходи са потъвали в частните фирми на наследника Александър Шамов и неговия ЕТ „Драма 21“.

Тук прокуратурата трябва да удари най-силно. Как е възможно сондаж, собственост на кооперация, да захранва басейните на частен субект без легални документи за водовземане? Това е директно ощетяване на хазната чрез неплащане на държавни такси и незаконно облагодетелстване. Докато коректните хотелиери в Огняново плащат всеки кубик, „феодалите“ от „Шамото“ са трупали чиста печалба, спестявайки си разходите за най-ценния ресурс.

Скандалите не спират до водата. Трябва да се разрови и имотната мафия около кооперацията. Спомняте ли си битката за ресторант „Мирото“? Там съдът беше категоричен – имотът от над 13 декара е бил държавен, а продажбата му на ТПК-то е била незаконна. Колко още държавни и общински земи са „усвоени“ чрез фалшиви документи за заварена собственост? Хипотезата е, че кооперацията е ползвана като инструмент за имотно рейдърство, чрез който държавна земя е станала де факто собственост на фамилията.

Наглостта на тези „кооператори“ стигаше дотам, че те съдеха всяка институция, дръзнала да ги провери. Но днес чадърът се пропука. „Топ Преса“ ще изпрати официален сигнал до прокуратурата с искане за пълна ревизия на водовземането от 1987 г. насам. Трябва да се провери всяко разрешително и всяко длъжностно лице, което десет години е „пропускало“ да забележи кражбата. Огняново заслужава да се развива прозрачно, а не да бъде задушавано от призраците на прехода. Време е затворът да стане реална перспектива за тези, които помислиха, че държавата е тяхно частно феодално владение!