„ГОСПОД МИ ПРАТИ ПОЛИЦАЙ ВЕНЦИСЛАВ КОСТАДИНОВ!“ Софиянка пред колапс на асфалта край Симитли разтърси мрежата: Кога оскотяхме толкова, че никой не спря за глътка вода?!

Има истории, които те карат да настръхнеш – от бяс към чудовищното безразличие на хората и от дълбок поклон пред тези, които все още носят сърце под униформата.

Историята на софиянката Катя Б., разказана от колегите от Struma.com, е огледало на нашето общество. Огледало, в което образът ни е плашещо грозен, но и в което искри надеждата, че човечността не е напълно изчезнала. Тя разказва за човечността, която понякога пристига тихо, със служебна кола, в най-горещия час и в момент, когато надеждата вече почти е изчезнала.

Адът на асфалта и моралната деградация на българина

Всичко се разиграва под безмилостното юлско слънце край Симитли. Нажежен асфалт, непосилна горещина от 40 градуса и един автомобил, който закъсва на пътя. Вътре са софиянката Катя Б. и нейната братовчедка. Те остават блокирани под палещите лъчи, без капка вода и с ужасяващото усещане, че всеки момент ще паднат в несвят.

Докато чакат помощ на пътя обаче, двете жени се сблъскват с нещо по-страшно от жегата – пълното перверзно оскотяване на преминаващите шофьори. Вместо съдействие, те получават какви ли не неприлични предложения, подигравки и пълно безразличие. Десетки автомобили преминават покрай тях, но НИТО ЕДИН не спира.

 Младата жена споделя думи, които трябва да ни накарат да се засрамим като нация:

„Скъпи, /казвам го в кавички/ сънародници, кога оскотяхте толкова!??? Махам за помощ някой да спре и ни даде вода, не друго и НИКОЙ! НИКОЙ, мамка му! Показваха ми покани за секс, среден пръст, игнор, псувни… Ние искахме само вода, за да не умрем, чакайки пътна помощ!“ – гневи се Катя Б.

Ангелът пазител в униформа

И точно тогава, когато усещала, че силите окончателно я напускат и се виждала колабирала на асфалта, на мястото спира патрулен автомобил на КАТ – Благоевград. Бог им праща своя спасител – полицай Венцислав Костадинов.

Той паркира патрулката така, че да ги пази като щит от преминаващия хвърчащ трафик, остава плътно до двете жени и им оказва пълно съдействие. Интересното е, че присъствието на полицая веднага променя „смелостта“ на българските шофьори. Както разказва Катя пред колегите от благоевградската медия:

„И, когато се виждах колабирала на асфалта дойде сякаш пратен от Бог полицай Венцислав Костадинов от КАТ Благоевград и застана с колата си, като щит зад мен и братовчедка ми. И тогава – о, чудо! Намаляваха, озъртаха се как да помогнат…“

За да приключи тази опасна ситуация бързо и напълно безопасно, ключова роля изиграва и служител от Пътна помощ – Благоевград. Катя отправя специални благодарности и към него, тъй като той се е отзовал изключително бързо на сигнала.

Въпросът, който боли

Ние от Топ Преса се присъединяваме към благодарностите на Катя Б. към полицай Венцислав Костадинов и момчето от Пътна помощ! Благодарим Ви, че върнахте вярата, че в тази държава все още има МЪЖЕ и ДОСТОЙНИ хора на дълга!

Случаят обаче оставя след себе си тежък привкус и един въпрос, който жената зададе публично и който трябва да отекне в съвестта на всеки един от нас:

Колко трябва да си деградирал и оскотял, за да не спреш при вида на две безпомощни жени, които искат глътка вода и малко помощ…

Днес бяха те. Утре на този асфалт може да е вашата майка, дъщеря или сестра. Помислете над това, преди следващия път да покажете среден пръст на човек в беда!