Промени с въздушните линейки: Ще се изпращат все по-често директно на катастрофи

Министерството на здравеопазването обмисля промени и усъвършенстване на правилата за използване на въздушната спешна помощ, така че медицинските хеликоптери да бъдат изпращани все по-често директно на местопроизшествия при тежки инциденти. Това заяви заместник-министърът на здравеопазването Ивиан Бенишев.

По думите му целта е първичните мисии да се превърнат в обичайна практика при сериозни произшествия, включително пътнотранспортни катастрофи.

Първи директен случай при катастрофа

В ефира на предаването Здравей, България Бенишев коментира случая от вчера край село Мокрен, при който за първи път въздушна линейка е била използвана директно на мястото на тежка пътна катастрофа, а не за транспорт между лечебни заведения или за труднодостъпни райони.

Решенията не са административни

Зам.-министърът подчерта, че активирането на въздушната спешна помощ не зависи от административно решение на Министерство на здравеопазването, а от медицински екип в Координационния център на Център за спешна медицинска помощ по въздуха.

„Решението се взема от лекари след професионална оценка на ситуацията, медицинските критерии и възможностите за безопасно изпълнение на полета“, обясни Бенишев.

Той уточни още, че въздушната спешна помощ може да бъде активирана както чрез телефон 112, така и по искане на наземните екипи на Спешна помощ. При сериозни инциденти наземните линейки и хеликоптерите могат да бъдат задействани едновременно.

„Това не са две отделни системи, които се конкурират. Те работят съвместно и паралелно“, каза той.

Случаят на автомагистрала „Тракия“

По повод катастрофата на автомагистрала Тракия, при която въздушната линейка не е била използвана, Бенишев обясни, че първоначално е имало готовност за излитане, но впоследствие е постъпила информация за разлив на гориво и необходимост мястото първо да бъде обезопасено.

„На 17-ата минута хеликоптерът вече е бил готов за излитане с включени двигатели, но междувременно е получена информация, че пострадалите вече са транспортирани от наземните екипи“, уточни той.

Развитие на системата и бъдещи цели

Според зам.-министъра системата на въздушната спешна помощ все още се развива и натрупва опит. В момента около 20% от всички мисии са т.нар. първични мисии – директно до мястото на инцидента, а останалите са вторични транспорти между лечебни заведения.

„Нашата амбиция е до края на годината първичните мисии да станат значително повече и това да се превърне в обичайна практика“, подчерта Бенишев.

Той допълни, че в министерството работи постоянна експертна група, която анализира всяка мисия на въздушната помощ и при необходимост предлага промени в нормативната уредба.

„Практиката ни показва какво трябва да подобряваме. Ако е необходимо, всички регламенти могат да бъдат променени, така че системата да работи по-ефективно“, заяви той.

Пълен капацитет и европейски модел

По думите на заместник-министъра, с доставката на последния от планираните медицински хеликоптери системата ще може да разгърне пълния си капацитет и да осигурява по-бърза реакция при тежки инциденти в цялата страна.

„Времето е решаващо. Стремим се максимално бързо да се доближим до утвърдените европейски практики в тази област“, заключи Ивиан Бенишев.