Политическото лицемерие достигна своя апогей, докато провалени чиновници и „джен зита“ под чужда команда се опитват да подпалят държавата, за да скрият бюджетната бездна, която сами изкопаха.

Жълтопаветна наглост: Гробокопачите на държавата се опитват да вменят собствените си грехове на Радев

Днес софийските жълти павета отново ще кънтят от кухия марш на една политическа класа, която е изгубила всякаква връзка с реалността, морала и националния интерес. Гледката е колкото абсурдна, толкова и цинична – архитектите на разрухата, тези, които до вчера държаха лопатите и усърдно копаеха дупката в държавния бюджет, днес се преобразяват в морални съдници. От Кирил Петков и Денков, през Росен Желязков, та чак до недоразумения като Андрей Гюров, всички те дружно изливаха бетона на безхаберието, а сега сочат с пръст към „Дондуков“ 2, сякаш за два месеца един служебен кабинет може да изпари милиардите, пропилени в лобистки схеми и чужди поръчки. Това не е протест, това е опит за колективно измиване на ръцете в стил Пилат Понтийски, само дето водата е мътна и мирише на предателство.

Тактиката им е прозрачна като стъклото на западно посолство – да обявят Радев за виновник за всичко, докато той още подрежда екипа си, надявайки се, че късата памет на „джен зитата“ ще им послужи за параван. Тези млади хора, подхванати от вятъра на либералната пропаганда, тичат след моркова на „европейските ценности“, без да осъзнават, че са просто статисти в една зловеща пиеса, режисирана от чужди НПО-та. Истината обаче е корав орех и ние, мислещите хора, виждаме как се подготвя почвата за поредния дестабилизиращ сценарий, в който България е просто територия, а не държава със собствена воля.

Голямата опасност обаче не е в този организиран жълтопаветен театър, а в онова, което той може да отприщи – истинският, стихиен гняв на българския народ, на онези избиратели, на които им писна Родината им да бъде третирана като офис на Сорос или придатък на Брюксел, Москва и Киев. Ако „другата България“ излезе на улицата, тя няма да носи маркови кафета в пластмасови чаши, а ще поиска сметката за всяка стотинка и всяко национално предателство. Тогава ще стане ясно, че тук е България, а не полигон за социални експерименти на лобисти и чужди емисари, и че народът си иска държавата обратно от ръцете на тези, които я продават на дребно под звуците на фалшиви лозунги.

Leave a Comment

Your email address will not be published.

Start typing and press Enter to search