Череши по 80 евроцента, но с едно условие: „Ела и си набери сам“

Самообиране вместо пазар: добруджански производител отвори градината си, за да спаси реколтата, докато част от плодовете гният по дърветата

Земеделски производител от добричкото село Дъбрава е изправен пред избор, който все по-често се превръща в правило за българските овощари: да гледа как трудът му остава необран или да го даде почти без печалба. Вайдин Сюлейман — стопанин, който от години отглежда череши — тази пролет предприема необичайна, но все по-честа мярка в сектора: отваря градината си за клиенти, които сами си берат плодовете.

Цената е 80 евроцента за килограм. Условието — клиентът сам да ги набере директно от дървото.

Причината зад този „самообслужващ се“ модел е комбинация от ниски изкупни цени, липса на работна ръка и сериозни затруднения при реализацията на продукцията.

Добра реколта, лоша реалност

Тази година овощните масиви в Добруджа дават отлична реколта — рязък контраст спрямо предходния сезон, когато студове и градушки нанасят тежки щети на производителите. Но добрият добив не носи спокойствие.

Напротив — проблемът се задълбочава.

По думите на местни земеделци изкупните цени достигат около 70 евроцента за килограм, което често не покрива реалните разходи. В същото време производителите трябва да поемат и транспорта на продукцията, понякога на стотици километри.

Още по-сериозен удар идва от липсата на сезонна работна ръка. Самото бране на череши струва около 50 евроцента за килограм — ако изобщо се намерят хора, готови да работят. Младите все по-рядко избират този труд, а в градините остават основно по-възрастни работници.

Резултатът е ясен: при ниска изкупна цена и високи разходи, част от реколтата просто остава по дърветата.

И това вече се случва.

Пазарът, който не стига до производителя

Докато в градините плодовете висят необрани, по пазарите и магазините черешите се продават на многократно по-високи цени. Производителите поставят въпроса, който от години остава без отговор: как е възможно плодът да се изкупува за под 1 евро, а да стига до потребителя значително по-скъп?

Според стопани от региона значителна част от плодовете по търговската мрежа е вносна — основно от Гърция — докато българската продукция трудно намира реализация.

В същото време част от реколтата просто остава на дърветата, защото не е изгодно да бъде прибрана.

Радикално решение: „Ела и си набери сам“

В този контекст Вайдин Сюлейман предприема нестандартен ход — отваря градината си за директен достъп на клиенти. Всеки желаещ може да влезе в насажденията и сам да набере череши на цена от 80 евроцента за килограм.

Така се спестяват разходите за бране, които в момента правят традиционния модел икономически неиздържан.

За част от плодовете, които няма да достигнат до пазара, негови съседи вече предлагат алтернативно решение — изкупуване за около 50 евроцента за килограм, предназначени за производство на ракия.

Когато трудът остава на дървото

Сюлейман признава, че ситуацията не е еднократна. Той вече сериозно обмисля да се откаже от овощарството, тъй като проблемите се повтарят всяка година — ниски цени, липса на работници и трудна реализация.

„Няма хора, няма пазар. По-добре да останат на дървото, отколкото да ги давам без пари“, казва той.

Част от черешите вече действително остават необрани.

Системен проблем без бързо решение

Земеделци от Добруджа предупреждават, че ако тенденцията се запази, все повече овощари ще се откажат от производството. Като възможен изход се посочва по-добро коопериране между стопаните — създаване на по-големи обединения, които да договарят директно с търговските вериги.

Това би могло да намали зависимостта от прекупвачи и да улесни достъпа на българската продукция до пазара.

Но към момента реалността остава една: добра реколта, ниска цена, липса на работници — и плодове, които често стигат до никъде.

Или, както показва тази година в Добруджа — до самото дърво, от което не са били откъснати.