От ходжата до кабинета на психолога: време е за пробуждане
-
- юли 22, 2025
Думите „отиди при врачка, тя ще ти помогне“ още отекват в малките ни градове и села. Макар че 2025 г. отдавна ни предоставя научни знания, високотехнологични болници и достъпна психотерапия, доверието към ясновидци, баячки и самозвани лечители продължава да расте. „Това е културен отглас от епохи, в които психология като наука не е съществувала,“ обяснява психологът Асен Ангелов, с когото подготвяме този текст. В онези времена, когато бръснарят бил едновременно хирург, а кметът — съдия и полицай, духовният водач — свещеникът или ходжата — неизбежно поемал и ролята на днешния психотерапевт. Той изслушвал, давал съвети, „развързвал магии“ и така утешавал човешкото страдание, защото нямало кой друг да го направи.
Този исторически модел на „народна психиатрия“ се е впил дълбоко в общностната памет. В затворените общества споделянето на „слаботи“ пред специалист носи срам, докато отиването при врачка се възприема като безобидно и дори почтено. Това убеждение се подсилва от стигмата около психичните болести — те се приемат не като медицински състояния, а като „урочасване“, „обладаване“ или „черна магия“. И вместо лечение, хората получават захарени кристали, восъчни отливки и червен конец, които временно успокояват тревогата, но не лекуват нито депресията, нито паник атаките, нито биполярното разстройство.
За съжаление, тази романтизирана представа за „помощта на бабата знахарка“ вече носи съвсем реални последици. „Все по‑често в кабинета ми идват пациенти със сериозни клинични диагнози, задълбочени след месеци или години шарлатански ритуали“, казва Ангелов пред югозападният таблоид. Изчерпаният семеен бюджет, пръснат по ходжи и „енергийни чистачи“, овкусява вината и отчаянието. Често хората стигат до психиатър едва когато състоянието се усложни — когато халюцинациите, самоубийствените мисли или тежките зависимости вече са напълно разраснати.
Но защо е по‑лесно да повярваме на магия, отколкото на психотерапия? Социолозите посочват две ключови причини: близостта на езика и цената на стигмата. Врачката говори на диалект, отваря вратата си без направление, не води досие и не пише диагнози. Тя „не те прави луд“, само „сваля лошото“. Психологът обаче изисква саморефлексия и признание, че имаме психичен проблем — което много българи все още преживяват като клеймо.
Въпреки това, промяната вече чука на вратата. Достъпът до образовани клинични специалисти става все по‑широк — онлайн платформи, социални кампании и здравни каси започват да компенсират липсата на кадри в провинцията. „Когато обясниш на човека, че паническата му атака е биохимичен процес, а не „урочасване“, в 90 % от случаите той избира лечението пред суеверието“, уверява Ангелов за Топ Преса.
Какво да направим като общество? Първо, да говорим открито за психичното здраве без унизителни етикети. Второ, да настояваме за повече психолози в училища, общински центрове и малки населени места — там, където баячките властват. Трето, да подкрепяме информационни кампании, които разобличават опасните практики и показват, че терапията е нормална грижа, както кардиологията или ортопедията. И не на последно място — да бъдем пример: вместо да подаряваме „разбивач на магии“ за юбилей, нека подарим ваучер за консултация при сертифициран специалист.
Някога berber‑ът е бил и хирург, защото друго не е имало. Някога ходжата е бил и психиатър, защото друго не е съществувало. Днес науката и медицината съществуват и са достижими. Време е да оставим мистицизма на фолклора и да дадем шанс на професионалното лечение — защото физиката и психиката са едно цяло, а ако позволим на психичната болест да стане необратима, цената я плащаме всички.
Be the first to leave a review.
